Определение № 60272 от 14.10.2021 г. на ВКС по д. № 1761/2021 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Образувано е по молба с вх. № 65878/20.07.2021г. от адв. П. М., процесуален представител в хипотезата на чл. 38 ЗА на Д. В. С., за допълване на определение № 60270 от 05.07.2021г., постановено по настоящото дело по частна касационна жалба по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, в частта досежно разноските. Молителят поддържа, че своевременно, в отговора на частната касационна жалба, е поискал присъждане на съдебните разноски пред касационната инстанция за адвокатски хонорар в хипотезата на безплатно процесуално представителство, които съдът е пропуснал да му присъди, въпреки че е счел частната касационна жалба за неоснователна. Посочва също, че към отговора на частната касационна жалба е приложил и списък по чл. 80 ГПК, в който дължимото адвокатско възнаграждение е определено на основание чл. 9, ал. 3 Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ответникът по молбата – „Кредит Фактор“ ЕООД подава отговор писмен отговор, в който поддържа, че молителят няма право на съдебни разноски, защото производството е проведено по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, а не по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Евентуално, в случай, че съдът приеме искането с правно основание чл. 248 ГПК за основателно, моли адвокатското възнаграждение да бъде определено съобразно чл. 7, ал. 1, т. 7 Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Молбата е подадена в срока по чл. 248 ГПК от летигимирана страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: С определение № 60270 от 05.07.2021г., постановено по настоящото дело, в производство по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК е потвърдено определение № 261378 от 01.10.2020г. по в. гр. д. № 7204/2019г. на СГС по подадена от „Кредит Фактор“ ЕООД частна касационна жалба. В отговора на частната касационна жалба, към който е приложен списък на разноските, ответникът по нея и настоящ молител - Д. В. С., своевременно е поискала присъждане в полза на адв. М. на разноски за адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ, по което искане липсва произнасяне в определение № 60270 от 05.07.2021г. по настоящото дело. Адв. М. е процесуален представител на Д. В. С. в хипотезата на чл. 38 ЗА, при което на основание чл. 38, ал. 2 ЗА насрещната страна дължи да заплати на адвоката минималния размер на адвокатския хонорар, предвиден в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ведно с ДДС, доколкото адв. М. е регистриран по ЗДДС. Приложимата норма от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, според настоящия съдебен състав, е чл. 7, ал. 1, т. 7 вр. с чл. 11, пр. 1, тъй като частната касационна жалба срещу която е постъпилият отговор от молителя е срещу въззивен съдебен акт по чл. 248 ГПК, т.е. не е изводим определен материален интерес като база за определяне на минималния размер на адвокатския хонорар, а същевременно процесуалното представителство се изчерпва с депозиране на отговора по частната касационна жалба, без провеждане на открито съдебно заседание. Затова в настоящото производство следва да бъде присъден минималният размер по смисъла на чл. 7, ал. 1, т. 7 Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлизащ на 200 лв., върху който следва да бъде начислен ДДС в размер на 40 лв., т.е. общо 240 лв.. Налице са законовите предпоставки за присъждане в полза на адв. М. на адвокатско възнаграждение в горепосочения размер, по реда на чл. 248 ГПК, в който смисъл следва да бъде допълнено определение № 60270 от 05.07.2021г., постановено по настоящото дело. На основание изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение