Определение № 158 от 16.01.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4234/2024 г.

Производство по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба с вх.№ 15837 от 19.09.2024 год. на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР, чрез юрисконсулт А. М. /надлежно упълномощена/, срещу разпореждане № 148 от 02.09.2024 год., постановено по гр. дело № 709/2024 год. на ВКС, ІV г. о., ГК, в частта му, в която е върната частната жалба с вх. № 14159 от 15.08.2024 год. на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР срещу определението по посоченото дело № 3814 от 31.07.2024 год. в частта му, в която не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 275 от 13.12.2023 год., постановено по в. гр. дело №415/2023 год. по описа на Окръжен съд – Сливен, в частта му, в която е потвърдено решението на Районен съд – Сливен по г. Дело № 1629/2020 год., с което Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР е осъдена да заплати на Г. П. Т. сумата от 20 750.10 лв. – обезщетение за имуществени вреди /пропуснати ползи/, вследствие на невярно документиране в Удостоверение обр. УП-3 № ПО-2474 от 07.12.2015 год., представляващи сбор на дължими, но неполучени от ищеца месечни пенсии за осигурителен стаж и възраст, за периода от 11.12.2015 год. до 02.10.2018 год. В частната жалба са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното разпореждане и се иска същото да бъде отменено. Ответникът по частната жалба Г. П. Т. счита, че обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, след като взе предвид доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и срещу подлежащо на инстанционен контрол по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2 вр. с ал. 1, т. 1 ГПК разпореждане на ВКС, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 2 вр. с ал. 1 ГПК на обжалване с частна жалба подлежат определенията на ВКС, с които се прегражда по-нататъшното развитие на делото и тези, чието обжалване е изрично предвидено в закона. Постановеното по реда на чл. 288 ГПК определение, с което не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение, не е от категорията на определенията, изрично посочени в закона като подлежащи на обжалване. Това определение не и от категорията определения, преграждащи развитието на производството по делото по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като със същото не се констатира процесуална недопустимост на касационната жалба и не се прекратява касационното производство. Напротив – с това определение касационната инстанция констатира процесуалната допустимост на касационната жалба и на образуваното по нея касационно производство – от гледна точка на процесуалните изисквания, необходими за валидното сезиране на ВКС, като извършва и проверка относно наличието на изчерпателно изброените от законодателя – чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, общи и допълнителни основания за допускането й до касационен контрол, с оглед уредбата на касационното производство като факултативно в неговата втора фаза – за разглеждането по същество на касационната жалба по реда на чл. 290 и чл. 293 ГПК. Дейността на касационната инстанция във фазата по допускане на касационно обжалване не е нито тълкувателна, нито решаваща, а специфична правораздавателна дейност, която не дава разрешение на правния спор /Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 год. на ВКС по тъл. дело № 1/2009 год., ОСГТК/. В този смисъл определението по чл. 288 ГПК, с което ВКС не допуска касационно обжалване, е от категорията съдебни актове, с които приключва образуваното касационно производство, но постановяването му не прегражда развитието на касационното производство по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Допълнителен аргумент в подкрепа на това разбиране се извежда и от разпоредбата на чл. 296 ГПК, уреждаща момента на влизане в сила на решенията. Съгласно т. 2, при прекратяване на касационното производство решението влиза в сила от деня на влизане в сила на определението за прекратяване на делото, а според т. 3 – в сила влиза решението, по което касационна жалба не е допусната за разглеждане или не е уважена. Т.е. законодателят не е свързал момента на влизане в сила на въззивното решение в хипотезата на недопускане на касационно обжалване с възможност за обжалване на определението по чл. 288 ГПК и третира последното като неподлежащо на обжалване пред друг състав на ВКС. В този смисъл е и трайната практика на ВКС – Определение № 200 от 1.04.2015 год. на ВКС по ч. т. дело № 899/2015 год., I т. о., ТК, Определение № 307 от 21.07.2020 год. на ВКС по ч. гр. дело № 1473/2020 год., III г. о., ГК, Определение 941 от 01.03.2024 год. на ВКС по ч. гр. дело І 593/2024 год., ІV г. о., ГК, Определение № 768 от 19.04.2023 год. на ВКС по ч. гр. дело № 1332/2023 год., II г. о., ГК, Определение № 1964 от 4.07.2023 год. на ВКС по ч. гр. дело № 2238/2023 год., I г. о., ГК, Определение № 4550 от 10.10.2024 год. на ВКС по ч. гр. дело № 3622/2024 год., ІІІ г. о., ГК и др. При извършената служебна проверка настоящият съдебен състав намира, че обжалваното разпореждане е валидно и допустимо, а по горните съображения – и правилно, поради което и следва да бъде потвърдено. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение,