Определение № 2948 от 12.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1567/2024 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба на В. Н. Н. срещу определение № 111 от 06.02.2024 г. по в.ч.гр.д.№ 33 от 2024 г. на Варненския апелативен съд, II състав за потвърждаване на определение № 4443 от 24.11.2023 г. по гр.д.№ 2264 от 2022 г. на Варненския окръжен съд, IX състав, с което е изменено определение № 1695 от 04.05.2023 г. по гр.д.№ 2264 от 2022 г. на Варнеския окръжен съд в частта за разноските, като е намалено присъденото с това определение на основание чл.38, ал.2 ЗА в полза на адв.М. Б. Р., процесуален представител на ответниците М. Н. С., А. К. А.- Б. и Е. К. И., адвокатско възнаграждение от 9 150 лв. на 3 050 лв. В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт и се моли неговата отмяна. Твърди се, че определеното възнаграждение за адвоката е прекомерно високо и съдът неправилно не го е намалил под размера на предвиденото в Наредба № 1 от 2004 г. минимално възнаграждение. Като основания за допустимост на касационното обжалване на определението се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Твърди се противоречие на обжалваното определение с решение на Съда на ЕС по дело С-438/22 г. и с определение № 1183 от 14.04.2024 г. по гр.д.№ 2605 от 2023 г. на ВКС, ГК, III г.о. по следния правен въпрос: Следва ли съдът да се съобразява с установените в Наредба № 1 от 2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения ? Ответниците по частната жалба М. Н. С., А. К. А.- Б. и Е. К. И., чрез пълномощника им адв.М.Р., не вземат становище по жалбата. Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение, след като взе предвид становищата на страните, приема следното: Частната жалба е подадена от легитимирана страна /ищец по делото/ и в едноседмичния срок по чл.275, ал.1 ГПК. Тъй като се обжалва акт на въззивен съд, с който е потвърдено определение на първоинстанционен съд по искане за изменение на определение за прекратяване на делото в частта за разноските, съгласно чл.274, ал.3 ГПК този акт може да се допусне до касационно обжалване само при наличие на някоя от предпоставките на чл.280, ал.1 или ал.2 ГПК. Налице са сочените от касатора основания на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на определението на Варненския апелативен съд, поради следното: За да постанови определението си за потвърждаване на първоинстанционното определение, въззивният съд е приел, че на пълномощника на ответниците адв.М.Р. не може да бъде присъдено адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата в размер, по-малък от предвиденото в чл.7, ал.2 от Наредба № 1 от 2004 г. минимално адвокатско възнаграждение. Приетото от съда противоречи на посочените от касатора решение на Съда на ЕС и определение на ВКС, ГК, III г.о., в които е прието, че при определяне на адвокатско възнаграждение по чл.38 от Закона за адвокатурата съдът не е обвързан от приетите в Наредба № 1 от 2004 г. размери на адвокатските възнаграждения, тъй като нормата на чл.38, ал.2 ЗА, препращаща към горепосочената наредба, не съответства на правото на ЕС, както и че посочените в Наредба № 1 от 2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения могат да служат само като ориентир за съда при определяне на възнаграждението по чл.38, ал.2 ЗА. По същество обаче обжалваното определение е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила, тъй като определеното с него адвокатско възнаграждение на адв.М.Р. в размер на 3 050 лв. не е прекомерно. То съответства на вида и количеството на извършената от адвоката работа, с оглед фактическата и правна сложност на конкретното дело: Видно е, че адв.Р. е представлявал ответниците по делото, срещу които В. Н. е предявил искове за обезщетяване на неимуществени вреди, като с първоначалната искова молба са се претендирали 60 000 лв. /по 20 000 лв. от всеки от ответниците/, а с уточнителна молба от 23.01.2023 г. претенцията е намалена на 30 000 лв., претендирани солидарно от тримата ответници. По делото адв.Р. е подал подробен писмен отговор на исковата молба, в който е направил възражения по допустимостта и основателността на предявяните искове и е взел становище по представените към исковата молба доказателства. Представлявал е ответниците в проведеното на 28.03.2023 г. пред първоинстанционния съд открито съдебно заседание, като е осъществил активна и компетентна правна защита на тези ответници /видно от влязлото в сила определение за прекратяване на делото, основателно е било направеното от адв.М.Р. възражение за недопустимост на исковете/. Предвид реално извършената от адв.М.Р. работа по делото и фактическата и правна сложност на това дело, определеното от въззивния съд адвокатско възнаграждение на адв.М.Р. в размер на 3 050 лв. за осъществената от него правна защита на три лица /тримата ответници по делото/ съответства на цената на предоставените от адвоката услуги и не е прекомерно. Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо отделение