Определение № 148 от 13.06.2016 г. на ВКС по т. д. № 3643/2015 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от [фирма] против решение № 904/04.05.2015г. по т.д. № 4753/2014г. на САС, ТО, 9 с-в в частта, с която е потвърдено решение № 17082/01.10.2014г. по гр.д.№ 15566/2013г. на СГС, ГК, I-4 състав в частта, с която е отхвърлен предявеният от кастора против Столична община иск с правно осн. чл.79, ал.1 ЗЗД за разликата над 169 437,46 лв. до 465 182,90лв. и искът по чл.86,ал.1 ЗЗД за разликата над 53 662,64 лв. до 143 642,91 лв. Подадена е и насрещна касационна жалба от Столична община против решение № 904/04.05.2015г. по т.д. № 4753/2014г. на САС, ТО, 9 с-в в частта, с която след частична отмяна на решение № 17082/01.10.2014г. по гр.д.№ 15566/2013г. на СГС, ГК, I-4 състав са уважени предявените от кастора против Столична община искове с правно осн. чл.79, ал.1 ЗЗД за сумата от 169 437,46 лв. и по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 53 662,64 лв. На 07.12.2015 г. с молба вх.№ 16218, подадена от процесуалния представител на [фирма] с пълномощно по чл.34, ал.3 ГПК, е направено изявление за оттегляне изцяло на подадената касационна жалба вх.№ 7614/04.06.2015г. с искане за прекратяване на производството по делото и връщане на осн. чл.287, ал.4 ГПК на насрещната касационна жалба. При тези данни оттеглянето на касационната жалба десезира ВКС да се произнесе по нея и следва производството по делото да бъде прекратено. При това положение, съгласно разпоредбата на чл.287 ал.4 ГПК, съдът не дължи произнасяне по подадената насрещна касационна жалба. Мотивиран от горното ВКС, ТК, състав на І т.о.