Определение № 123 от 13.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1704/2020 г.

ВКСII гражданско отделение13.07.2020 г.докладчик Емилия Донкова

Диспозитив

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на О. Н. К. срещу въззивно решение № 83 от 20.01.2020 г. по гр. д. № 2081/2019 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, в частта му, с характер на определение, с което е потвърдено решение № 3209 от 29.07.2019 г. по гр. д. № 17136/2018 г. на Пловдивския районен съд, в частта, с която на основание чл.344, ал.2 ГПК е разпределено ползването на делбените имоти между съделителите Д. Н. К., Н. Т. К. и О. Н. К. до окончателното извършване на делбата. ПРЕКРАТЯВА производството по ч. гр. д. № 1704/2020 по описа на ВКС, Второ г. о. Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му пред друг тричленен състав на ВКС. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК. Образувано е по касационна жалба на О. Н. К., чрез особения представител адв. И. Т.-Ч., имаща характер на частна касационна жалба, срещу въззивно решение № 83 от 20.01.2020 г. по гр. д. № 2081/2019 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, в частта му, с характер на определение, с което е потвърдено решение № 3209 от 29.07.2019 г. по гр. д. № 17136/2018 г. на Пловдивския районен съд, в частта, с която на основание чл.344, ал.2 ГПК е разпределено ползването на делбените имоти между съделителите Д. Н. К., Н. Т. К. и О. Н. К. до окончателното извършване на делбата. В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на въззивното определение и се иска неговата отмяна. В изложението за допускане до касационно обжалване се поддържа, че са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните въпроси: 1. „при постановяване на обжалвания съдебен акт, длъжен ли е въззивният съд да изложи самостоятелни мотиви по съществото на спора, с оглед всички направени възражения“; 2. „допустимо ли е съдът да постанови предварително разпределение на ползването на имотите по чл.344, ал.2 ГПК, когато няма данни или твърдения, че всички наследници не използват наследствените имоти съобразно правата си“. Поддържа се и основанието по чл.280, ал.2, изр.3 ГПК – очевидна неправилност. Ответниците по жалба не изразяват становище по същата. Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о., като обсъди данните по делото, намира следното: Частната касационна жалба е недопустима. Същата има за предмет на обжалване въззивното решение, с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд за определяне на привременна мярка по чл.344, ал.2 ГПК. В тази му част решението има характер на определение, което не попада в никоя от хипотезите по чл.274, ал.3 ГПК. Тези определения се постановяват само в рамките на делбеното производство, нямат самостоятелен характер и могат да бъдат изменяни от постановилия ги съд при промяна на обстоятелствата, поради което подлежат на касационно обжалване само когато са постановени за първи път от въззивен съд. С оглед на изложените съображения частната касационна жалба следва да се остави без разглеждане. Образуваното въз основа на нея производство подлежи на прекратяване. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение,

Цитирани разпоредби

5