Определение № 545 от 09.01.2014 г. на ВКС по н. д. № 1737/2013 г.

Производството пред ВКС е по реда на чл. 420, ал. 2 във вр. с чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на адв. А. П. от САК - служебен защитник на осъдения С. Д. Д., за отмяна по реда на възобновяване на наказателни дела, на влязла в сила присъда от 25. 02. 2013 год., постановена по НОХД № 20626 / 2012 год. по описа на Районен съд – гр. София. В искането се твърди, че атакуваният съдебен акт е постановен при наличие на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК поради и което, се претендира за упражняване на правомощието на ВКС по чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК. Осъденият С. Д. Д., надлежно уведомен за депозираното искане, и при изрични указания, не изразява становище и не се явява в съдебно заседание. Служебният защитник поддържа искането. Счита, че това му качество според ЗПП го оправомощава да инициира производство по реда на Глава 33-та от НПК. Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа становище за неоснователност на искането. Върховният касационен съд, като прецени доводите на страните, проверявайки атакувания съдебен акт в пределите на искането за възобновяване, за да се произнесе, взе предвид следното: Искането на служебния защитник на осъденото лице, за отмяна по реда на възобновяването на горепосочения съдебен акт, макар и депозирано в законоустановения в разпоредбата на чл. 421, ал. 3 от НПК срок, и касаещо съдебен акт непроверен по касационен ред, се явява процесуално недопустимо и следва да бъде оставено без разглеждане. Това е така поради следните съображения: Производството по реда на Глава 33-та от НПК е извънреден способ за проверка /контрол/ от ВКС на влезли в сила присъди, решения и определения. Именно и с оглед спецификата на този контролен способ - възобновяване на наказателни дела, законодателят в разпоредбите на чл. 420, ал. 1 и ал. 2 от НПК лимитативно е посочил лицата, които са процесуално легитимирани да инициират провеждане на това производство. Искане за възобновяване с правно основание по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, може да бъде сторено единствено от осъден за престъпление от общ характер, който не е бил освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на основание чл. 78а от НК /чл. 420, ал. 2 от НПК/, респективно, от изрично упълномощен от него за това, защитник. В настоящият случай, служебният защитник, назначен като такъв, по реда на чл. 25 и сл. от ЗПП /уреждащ правната помощ пред всички инстанционни съдилища/ за нуждите на първоинстанционното наказателно производство, не е процесуално легитимирано лице, имащо право да прави искане за възобновяване на наказателното дело, поради и което, не би могъл да получи произнасяне по реда на Глава 33- та от НПК и искането му, следва да бъде оставено без разглеждане. Воден от гореизложеното и на основание чл. 426 във вр. с чл. 351, ал. 4, т. 2 от НПК