Определение № 136 от 12.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4211/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 2859/2. 03. 2023 г., подадена от Г. П. Н., чрез пълномощника й адв. М. Б. Д., против определение № 151 от 31. 01. 2023 г. по гр. д. № 423/2022 г. на ОС – Стара Загора, II граждански състав, с което е оставена без разглеждане молбата на жалбоподателката за изменение, на основание чл. 248 ГПК, на решение № 376 от 05. 12. 2022 г. по гр. д. № 423/2022 г. на ОС – Стара Загора, II граждански състав, в частта за разноските. Не е подаден отговор на частната жалба от ответника Д. П. Г.. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и като прецени данните по делото, прие следното: Частната жалба е допустима, но неоснователна. За да остави без разглеждане подадената от Г. П. Н., чрез пълномощника й адв. М. Д., молба за изменение, на основание чл. 248 ГПК, на въззивното решение в частта за разноските, съдът е приел, че молбата е недопустима, тъй като молителката не е представила на съда списък на разноските по чл. 80 ГПК до приключване на последното заседание пред въззивната инстанция. Изводът е законосъобразен. Не е налице предвидената в чл. 80 изр. 2 ГПК абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането на подадената от Г. Н. молба за изменение на въззивното решение в частта за разноските - представяне на списък по чл. 80 ГПК до приключване на последното заседание. Съгласно приетото в точки 2 и 8 от ТР № 6/2013 г., списъкът на разноските следва да съдържа изброяване на разходите, които страната е направила и които счита, че следва да й бъдат присъдени. Същият може да бъде представен самостоятелно, но може и да бъде инкорпориран в искова молба, жалба, отговор на искова молба или жалба. В случая, до приключване на устните състезания пред въззивната инстанция ищцата Г. Н. не е представила списък с разноските, чието присъждане претендира – самостоятелно или като част от друг документ. Липсата на списък по чл. 80 ГПК е процесуална пречка за развитие на производство по чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските. В случая не е налице хипотеза на непълнота на въззивното решение, изразяваща се в непроизнасяне по претенцията за разноски, в която хипотеза представянето на списък по чл. 80 ГПК не е предпоставка за допустимост на производството по чл. 248 ГПК. Това е така, защото с въззивното решение има произнасяне по искането за разноски, направено от ищцата Г. Н., а с молбата по чл. 248 ГПК се иска увеличаване размера на присъдените в нейна полза разноски от сумата 1110 лв. на сумата 4580 лв., т.е. със сумата 3470 лв. Обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение