Определение № 577 от 09.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 490/2010 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК. Образувано е по частната жалба на С. Б. Т. срещу определението от 03.05.2010 год. по гр.д. № 12278/2009 год. на Софийски градски съд с което е оставена без уважение жалбата и (имаща характер на частна такава) срещу тази част на решението от 17.08.2009 год. по гр.д. № 263/95 год. на Софийски районен съд 55 с-в с което е определен на основание чл.293а ГПК(отм.) размера на държавната такса. За да потвърди определеният от СРС размер на държавната такса, съставът на въззивния съд се е позовал на това, че сумата 682.33 лв. е функция от стойността на имота, а оценката му не може да бъде предмет на обжалване в частното производство. Частната касационна жалба е депозирана в срока по чл.275 ал.1 ГПК. В нея се съдържат доводи, че държавната такса е в завишен размер, тъй като неправилно е било възприето заключението на в.л. инж. М определящо оценката на делбения имот. Настоящият съдебен състав счита, че тя е недопустима. Държавната такса, определена от СРС е в размер 682.33 лв. В този размер е и обжалваемият интерес. Т.е. с произнасянето на Софийския градски съд, инстанционният контрол на определението е изчерпан, поради ограничението на чл.274 ал.4 ГПК – обжалваемият интерес по делото е под 1000 лв. Неправилното посочване в диспозитива на определението, че то подлежи на обжалване е без значение. С настоящото определение само се констатира факта, че е обжалван акт, който не подлежи на касационен контрол, поради изрично законово ограничение – чл.274 ал.4 ГПК. То е окончателно и не подлежи на обжалване по реда на чл.274 ал.2 предл.2 ГПК. Предвид на горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.