Определение № 1643 от 18.06.2024 г. на ВКС по т. д. № 1630/2023 г.

Производството е по чл.307 ал.1 ГПК. Образувано е по молба на Е. Б. С. за отмяна по реда на чл.303 ал.1 т.1 и т.4 ГПК на окончателно решение №50190/10.02.2023 г. по т.д.№1953/21 г. на Върховен касационен съд, с което, след обезсилване на решение №260054/15.03.21г. по т.д.№684/20г. на Апелативен съд Пловдив в частта, с която е потвърдено решение №265/25.06.2020г. по т.д.№764/2015 г. на Окръжен съд -Пловдив за уважаване на иск с правно основание чл.135 ал.1 ЗЗД, предявен от молителя срещу А. Д. Б. и отмяна в останалата му обжалвана част, са отхвърлени предявените от същия срещу И. Б. Б. Д. И. Б. искове с правно основание чл.135 ал.1 ЗЗД за обявяване за относително недействително по отношение на Е. Б. С. извършеното дарение на 1/2 идеална част от недвижим имот, представляващ сграда с идентификатор 56784.536.831.2, разположена в поземлен имот с идентификатор 56784.536.831 в [населено място], [улица], с предназначение промишлена сграда, за което е съставен нот.акт №9, том I, рег. №190, нот.дело №7/2012г. на Нотариус В. З. с район на действие РС-Пловдив, притежавана от И. Б. Б.. В молбата за отмяна се поддържа, че в срока по чл.3035 ал.1 т.1 ГПК молителят е узнал за направено от ответниците признание по т.д.№493/16г. по описа на ПОС /приключило със съдебна спогодба/ и по т.д.№667/14г. по описа на ПОС,че са придобили в режим на СИО правото на собственост върху имота, за който с окончателното решение на ВКС е прието,че е бил собствен на едноличния търговец.Като писмени доказателства, с които се е снабдил в същия срок, установяващи посоченото новоузнато обстоятелство, молителят сочи два броя отговори на искова молба, депозирани от ответниците и съдебна спогодба, сключена между тях и насрещната по спора страна по т.д.№493/2016г. по описа на ПОС, както и решенията по т.д.№667/14г. на ПОС и по т.д.№810/16г. на ПАС и определение по т.д.№1706/19г. на ВКС. Във връзка с второто поддържано в молбата основание се излага,че между същите страни е било образувано съдебно производство по предявен от молителя срещу ответниците иск с правно основание чл.135 ЗЗД за обявяване за относително недействителна по отношение на него извършена между тях сделка – дарение на други недвижими имоти, находящи се на същия адрес; по исковата молба е било образувано т.д.№1758/17г. по описа на ПОС, което е приключило с влязло в сила решение /решение по гр.д.№3593/19г. по описа на ВКС/, с което искът е уважен. Твърди се,че окончателното решение по т.д.№1953/21г. на І т.о. на ВКС противоречи на решението по гр.д.№3593/19г. на ІV г.о. на ВКС, поради което счита,че е налице основанието за отмяна по чл.303 ал.1 т.4 ГПК. В депозирания от ответните страни отговор на молбата се изразява становище за нейната недопустимост /с твърдения,че молителят е бил запознат с двете сочени дела – т.д.№493/16г. и т.д.№667/14г. по описа на ПОС от образуването им до приключването им/.Излагат се и съображения за неоснователност на наведените в нея основания за отмяна. Върховен касационен съд, Търговска колегия, след преценка на данните по делото, съобразно правомощията си по чл.307 ал.1 ГПК, констатира следното: Молбата за отмяна има за предмет влязло в сила съдебно решени.С оглед наведените в нея твърдения и при съобразяване на факта,че същата е подадена на 10.05.2023г., следва да се приеме, че е спазен преклузивният тримесечен срок по чл.305 ал.1 т.1 и т.4 ГПК .Същата, ведно с представената по разпореждане на състава уточнителна молба, съдържа изложение във връзка с твърдените основания за отмяна по чл.303 ал.1 т.1 и т.4 ГПК и са спазени изискванията по чл.306 ал.1 вр. чл.260 и чл.261 ГПК. Препис от молбата е връчен на ответниците, съгласно чл.306 ал.3 ГПК. С оглед на горното настоящият състав намира, че следва да се насрочи открито съдебно заседание за разглеждането на молбата. Предвид наведеното в молбата основание за отмяна – чл.303 ал.1 т.4 ГПК следва да се изиска и приложи гр.д.№1758/2017 г. на ПОС. Така мотивиран, Върховен касационен съд в състав на Второ търговско отделение