Определение № 197 от 14.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2168/2013 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на П. М. Н. срещу определение № 677/02.10.2012г. по ч. гр. дело №580/2012 г. на Върховния касационен съд, състав на ІV г.о., с което е оставена без разглеждане частната му касационна жалба, подадена от служебния му защитник адвокат Х. срещу определение №3503 от 29.02.2012г. по гр. дело №2918/2012 г. на Софийския градски съд. Прието е, че въззивното определение не подлежи на касационен контрол с оглед цената на иска и разпоредбата на чл.274,ал.4 ГПК. Жалбоподателят сочи, че определението е неправилно. Частната жалба е депозирана след изтичане срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално недопустима. Препис от обжалваното определение е връчен на 10.10.2012г. на жалбаподателя чрез адвокат Х. – представител по предоставената на жалбоподателя с определение от 09.07.2012г. по ч.гр.д.№2918/2012г., СГС правна помощ. Адвокат Х. е определен за особен представител по реда на чл.95 ГПК след освобождаване на предходния такъв - адвокат Д. /по нейна молба/. Частната жалба е подадена на 27.12.2012г. – след изтичане на срока по чл.275,ал.1 ГПК. При това положение тя е процесуално недопустима. За изтичането на срока са ирелевантни както твърдението на жалбоподателя, че служебният адвокат е отказал съдействие по делото, така и направеното с частната жалба искане той да бъде заменен. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІI г.о.