Решение № 318 от 6.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 436/2009 г.

Решение № 318 от 6.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 436/2009 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Емануела Балевска Производството е по чл. 290-293 ГПК. П. Ж. П. от гр. В. обжалва и иска да се отмени Решение № 447 от 25.04.2008 г. по гр. в. д. № 310/2007 г. на Варненския окръжен съд. Поддържа се, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения по приложение на материалния закон при възстановяване право на собственост на земеделски имот със план за земеразделяне в терен, урегулиран с ПУП на населеното място, неправилно проведен косвен контрол за законосъобразност на реституцията по ЗСПЗЗ, незачитане на доказателствената сила на административния акт по възстановяване собствеността и др., основания за отмяна по см. на чл. 281, т. 3 ГПК. В срока по чл. 278, ал. 1 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответната страна. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280, ал. 1 ГПК и в рамката на правомощията по чл. 291 ГПК, намира: С обжалваното решение, окръжният съд е оставил в сила Решение № 1533/28.06.2996 г. по гр. д. № 218/2005 г. на Варненския районен съд по отхвърления иск на П. Ж. П. по чл. 108 ЗС, заявен срещу К. Я. П., Б. Я. М. и И. Д. Й. за предаване владението на 470 кв. м., реална част от УПИ XIX-56, целият с площ от 1266 кв. м. в с. К., кв. Лазур. Допустимостта на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК е обоснова с довод, за констатация за противоречиво разрешаване по обжалваното решение и практика на ВКС на въпроса за етапите на възстановяване правото на собственост на земеделски земи в нови граници, с план за земеразделяне, които попадат в урегулирана с ПУП територия на населеното място, незачитане конститутивното действие на решението по чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ за възстановяване собствеността, преди изготвянето на плана по чл. 28 ППЗСПЗЗ /помощен план по § 4к/, когато земеделските земи не се възстановяват в терен по § 4 ЗСПЗЗ и възможността на успешно поведена защита на правото на възстановена собственост на земеделска земя по чл. 108 ЗС с практиката на съдилищата, обективирана по посочените решения. Така с Решение № 224/2001 г. на ВКС, в производство по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е прието, че решението на поземлената комисия за възстановяване правото на собственост в стари реални граници има конститутивно действие, това решение представлява стабилен административен акт, който определя имота, чиято собственост се възстановява и неговия собственик, а при спор за материално право, решението се оборва по исков ред. С Решение 1991/2002 г. на ВКС, в производство по чл. 108 ЗС, е прието, че не е преждевременно предявен иска за ревандикация на земеделска земя, ако поземлената комисия/ решение от 1993 г./ се е произнесла с решение, възстановяващо собствеността в съществуващи стари реални граници и ако имотът е бил въведен в кадастралния план на местността със заповед на кмета на общината, и има издадена скица, надлежно заверена от техническата служба на общината. С Решение № 2089/2004 г. на ВКС, в производство по чл. 108 ЗС, е прието, че решението на ПК за възстановяване правото на собственост в стари реални граници и скица към него /Решение 1998 г./, легитимира правоимащите като собственици. Не е необходимо изработването на плана по чл. 28 ППЗСПЗЗ /помощен план по § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ/ за да могат собствениците да предявят исковете за защита на правото си. Водещ мотив на съда е, че обектът на правото на собственост е в достатъчна степен индивидуализиран, определен по граници, площ и местност, поради което може да бъде предмет на вещно-правна защита. Помощният план по чл. 28 ППЗСПЗЗ има предвид имотите, спрямо които правото на ползване е трансформирано в право на собственост С Решение № 804/2007 г. на ВКС, в производство по чл. 108 ЗС, прекратено производство поради преждевременно заявен иск, е прието, че не е необходимо да се чака изготвянето на плана на новообразуваните имоти, който се има предвид по § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ, редакция ДВ. бр. 68/1999 г. /за да се признае легитимацията на ищците да водят ревандикационен иск за възстановения им имот, оспорвайки правото на ответниците да го изкупят. Възстановяването на собствеността е преди изменението на ЗСПЗЗ - ДВ. бр. 68/1999 г., т. е. възстановяването с решение по чл. 18ж ал. 1 ППЗСПЗЗ при възстановена собственост в стари реални граници. Обобщавайки цитираната съдебна практика, настоящият състав приема, че по повдигнатия въпрос кога реституираната собствеността на земеделска земя по реда на ЗСПЗЗ може да бъде защитена с ревандикационен иск от гл. т на начина на възстановяване на собствеността - с план за земеразделяне или в стари реални граници, в частност попадаща в урбанизирана територия или в терен по § 4 от ЗСПЗЗ, процедурата по възстановяване се извършва при различен фактически състав, не може да има еднозначен отговор. От обнародването на закона - ДВ. бр. 17/91, същият е претърпял многобройни изменения в т. ч. и на изискванията за необходимите реквизити на решенията на ПК/ ОбСЗГ с оглед на индивидуализацията на възстановената собственост. Отговорът дали една реституционната процедура за възстановяване на земеделски земи е приключила или не, следва да бъде даден с оглед на действащия правен режим, но възстановената собственост, когато е индивидуализирана по начин, който да може да бъде направен извод за съответствие на отчуждената като земеделска земя собственост и възстановената, попадаща в урегулиран с ПУП терен. Реституцията на земеделските земи, попадащи в терен по § 4 от ЗСПЗЗ, в стари реални граници не може да бъде извършена без наличието на изготвен помощен план или на ПНИ. Цитираната конкретна съдебна практика, сочеща различни разрешение на съдилищата, следва да се приеме, на основание чл. 291, т. 3 ГПК, за относима към настоящия случай, именно поради изтъкнатите различия от гл. т. на начин на възстановяване, приложима редакция на правната норма, регулиране на територията и др. По повод на конкретно релевираните основания, настоящият състав намира касационната жалба за неоснователна. За да отхвърли заявения ревандикационен иск, въззивният съд е приел, че Решение № 1/26.11.1992 г. на ПК - Б. не легитимира наследодателката на ищеца С. М. като собственик, това решение възстановява собствеността на земеделските земите с план за земеразделяне, има характера на такова по чл. 18ж ал. 2 от ППЗСПЗЗ/ редакция към 26.12.1992 г./, обектът на правото на възстановена собственост не е конкретизиран и това решение, без друг финализиращ реституцията акт-решение по чл. 27 от ППЗСПЗЗ, не може да се приеме за титул за собственост и да се реализира защитата с иска по чл. 108 ЗС, както и поради факта, че не е доказано, че С. М. е била собственик на имота към внасянето му в ТКЗС. Фактическите и правни изводи на въззивния съд, че ищецът не е доказал да е собственик, на основание наследяване и земеделска реституция, на претендираната реална част от имот, чието владение се упражнява от ответниците, за правилни и обосновани, съобразени с доказателствата по делото и закона. Ищецът, като наследник на С. М. и Ж. М., е твърдял, че е собственик на възстановени земеделски земи с площ 3. 500 дка в м. "Л" кв. Константиново, Варненска област в стари реални граници: път, шосе, лозе на А. А., гора, път и лозе на М. П. Възстановяването на собствеността е извършено с Решение № 1/26.11.1992 г. по пр. вх. № 260А/03.10.1991 г. със заявител С. М., с което ПК Б. е възстановена с план за земеразделяне собствеността на 30.300 дка, като в т. 9 и т. 11 са посочени два имота - видно от Писмо изх. № 379/17.02.1993 г. на ПК Б. С последващо Решение № 1038/10.12. 2003 г. на ОбСЗГ Варна по същата преписка на С. М. е признато правото да се възстанови собствеността на земеделски земи в стари реални граници от които в п. 4 на ЛОЗЕ от 3.500 дка в м. "Л", с. К. находяща се в терен по § 4 от ЗСПЗЗ и забележка, че "възстановяването на собствеността върху имота ще се извърши при условията на чл. 28 ППЗСПЗЗ . Правилно и законосъобразно при конкретните данни по делото, съдът не е зачел решението по чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ във вр. с чл. 18з ал. 1 ППЗСПЗЗ като титул за собственост, след като в рамките на осъществения косвен контрол за материално- правна законосъобразност на реституционното решение на административния орган -ПК/ОбСЗГ, правоимащото лице не е доказало правото на собственост на праводателя си към момента на внасяне на земите в ТКЗС. Ангажираните от ищеца гласни доказателства по повод направеното оспорване на ответниците, че наследодателката не е била собственик на имота към внасянето му в ТКЗС, поради което не е имала право на реституция на процесния имот, при липсата на категоричност на граници и данните за разпоредителни сделки към 1938 г., не могат да обосновава пряко извод, че е доказано притежаване на процесния земеделски имот от наследодателката на ищеца. Констатациите на изслушаната СТЕ за идентичност на имота, описан по декларация по чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ с ангажираните писмени доказателства- аероснимки от 1942 г., 1958 г. и 1968 г., които сочат, че конфигурацията на имотите се запазва и не се изменя през годините, също не могат да се интерпретират като доказателства, пряко легитимиращи наследодателката за собственик на земеделския имот, и то на основание давностно владение. Неотносими за спора, в този аспект на вече изложени съображения, са доводите на касатора, че процесният имот не попада в терен по § 4 ЗСПЗЗ и искът по чл. 108 ЗС може да се упражни без да са налице условията на чл. 28 ППЗСПЗЗ. След като в рамките на осъществения косвения контрол за законосъобразност на реституционната процедура, съдът е приел, че не може да зачете реституционния ефект на решението на ПК/ОбСЗГ поради липсата на предпоставки за възстановяване правото на собственост в патримониума на лице- С. М., за което не е установено, че към момента на внасяне на земите в ТКЗС е притежавало процесния имот от 3.500 дка в м. "Л"/: Клисалъка"/ По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия