Определение № 147 от 27.09.2012 г. на ВКС по н. д. № 1473/2012 г.

Девненският районен съд е поискал разрешаване на спора му за подсъдност с Варненския районен съд, основан на чл.84 ЗАНН, във връзка с чл.44, във вр. с 36 НПК. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура е дал становище в подкрепа на ДРС. Върховният касационен съд намери, че спорът за местната подсъдност на изпратеното дело трябва да бъде разрешен в полза на ДРС. Според ДРС мястото на извършеното административно нарушение – „в района на влизането на топлите води на ТЕЦ”Варна” във Варненското езеро” (посочено в обжалваното наказателно постановление) – е на територията на с. Езерово, тя е част от община Белослав, а тя пък е в района на ВРС. При това положение и след като ВРС не е казал нищо по този повод, а само декларативно е отрекъл своята компетентност, той безспорно не е прав. В потвърждение на собствената му компетентност да реши постъпилото за първи път при него дело, са обаче и разпоредбата на чл.36, ал.3 НПК (ако се приеме, че чл.84, във вр. с 59, ал.1 ЗАНН препраща към нея) или на чл.48, ал.2 ЗАНН (ако се приеме, че тя е приложима, макар по аналогия) – неяснотата относно мястото на нарушението може да бъде преодоляна от яснотата относно района на действие на административнооказващия орган, обхващащ в случая и гр. Варна. Ръководен от изложеното, ВКС-І наказателно отделение