Определение № 1513 от 20.05.2025 г. на ВКС по т. д. № 975/2025 г.
ВКСII търговско отделение20.05.2025 г.докладчик Иво Димитров
Диспозитив
СПИРА изпълнението на невлязло в сила въззивно решение № 212 от 14.04.2025 г., постановено по в.т.д. № 7/2025 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, Девети състав, с което се отменя решение № 1330 от 07.10.2024 г. по т.д. № 1769/2022 г. на Софийски градски съд, ТО, VI-15 състав в частта, с която е отхвърлен иска на „Луис Карол“ ООД против „Албос“ ЕООД по чл. 92 ЗЗД за сумата от 150 594 лв. неустойка, като вместо това се осъжда „Албос“ ЕООД, ЕИК:[ЕИК] да заплати на „Луис Карол“ ООД, ЕИК:[ЕИК] на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД сумата от 150 594 лв., представляваща неустойка по чл. 10 от предварителен договор за покупко-продажба от 04.03.2022 г., ведно със законната лихва от 26.09.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, и се потвърждава първоинстанционното решение на Софийски градски съд в осъдителната му част, с която е уважен предявеният от „Луис Карол“ ООД против „Албос“ ЕООД иск по чл. 93, ал. 2 ЗЗД за сумата от 180 712,80 лв. с ДДС - задатък, внесен по предварителен договор за покупко-продажба от 04.03.2022 г., ведно със законната лихва от 26.09.2022 г. Определението не подлежи на обжалване. Препис от определението да се издаде на „Албос“ ЕООД. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл. 282, ал. 2 ГПК. Подадена е молба от „Албос“ ЕООД, ЕИК:[ЕИК], [населено място] с искане за спиране изпълнението на невлязло в сила въззивно решение № 212 от 14.04.2025 г., постановено по в.т.д. № 7/2025 г. на Софийски апелативен съд, търговска колегия, девети състав, с което се отменя решение № 1330 от 07.10.2024 г. по т.д. № 1769/2022 г. на Софийски градски съд, ТО, VI-15 състав в частта, с която е отхвърлен иска на „Луис Карол“ ООД против „Албос“ ЕООД по чл. 92 ЗЗД за сумата от 150 594 лв. неустойка, като вместо това се осъжда „Албос“ ЕООД, ЕИК:[ЕИК] да заплати на „Луис Карол“ ООД, ЕИК:[ЕИК] на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД сумата от 150 594 лв., представляваща неустойка по чл. 10 от Предварителен договор за покупко-продажба от 04.03.2022 г., ведно със законната лихва от 26.09.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, и се потвърждава първоинстанционното решение на Софийски градски съд в осъдителната му част, с която е уважен предявеният от „Луис Карол“ ООД против „Албос“ ЕООД иск по чл. 93, ал. 2 ЗЗД за сумата от 180 712,80 лв. с ДДС - задатък, внесен по предварителен договор за покупко-продажба от 04.03.2022 г., ведно със законната лихва от 26.09.2022 г. Към молбата е приложен платежен документ, от който се установява, че по сметка на Върховен касационен съд за сметка на молителя е преведена сумата 331 306,80 лв. /триста тридесет и една хиляди триста и шест лева и 80 ст./, съответстваща на тази по осъдителния диспозитив на въззивното решение, спиране изпълнението на което се иска. Постъпването и наличието, към 20.05.2025 г., на посочената сума по сметката за обезпечения на ВКС, е удостоверено от счетоводството на съда със служебно поставен върху копието от платежния документ, печат с дата 20.05.2025 г. Представени са касационна жалба срещу решението, спиране изпълнението на което се иска, депозирана в законоустановения преклузивен срок, с приложено към същата изложение на основания за допускане на касационно обжалване, както и доказателства за внесена държавна такса за образуване на производство по чл. 288 от ГПК. Приложено е пълномощно, удостоверяващо редовна представителна власт на лицето, подало молбата по чл. 282, ал. 2 от ГПК и касационната жалба срещу решението, спирането на което се иска. Настоящият съдебен състав, като взе предвид данните по делото и представените от молителя доказателства, намира искането за основателно. Осъществени са всички визирани в чл. 282, ал. 2 ГПК предпоставки за спиране изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение, а именно – същото е осъдително и подлежи на касационно обжалване, срещу него е подадена в срок касационна жалба, представено е изложение на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, внесени са държавна такса по чл. 18, ал. 2, т. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК в размер на 30 лв., както и надлежно обезпечение по реда на чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК в размер на присъдената с решението сума. Мотивиран от изложеното, на основание чл. 282, ал. 2 ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение