Определение № 400 от 31.08.2026 г. на ВКС по н. д. № 793/2026 г.

Производството е по реда на чл.44,ал.1 НПК. С Определение №342/26.08.26г., постановено по Н.Ч.Д.587/26 г., съдията – докладчик при ОС – Хасково е прекратил производството по посоченото дело и е повдигнал спор за подсъдност между този съд и ОС – Видин, решаем от ВКС на РБ по реда на чл.44,ал.1 НПК. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като провери релевантните данни по производството, намери за установено следното: Първоначално в ОС – Видин е образувано Н.Ч.Д.278/26 г. по реда на Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции (ЗПИИРКОРНФС), въз основа на удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета, издадено от несъдебен орган във Република Австрия. С него се иска да бъде призната финансова санкция спрямо българския гражданин В. А. А., [дата на раждане], с посочен адрес: [населено място], [улица], обл. В., п.к. 3773, Република България. Очевидно разчетено неправилно, макар и да е ясно от удостоверението, видно още от титулната част на досието, името на страната е отразено като А. М. В.. За лице с такова име, но с рождена дата на В. А., ОС – Видин е поискал служебна справка в Националната база данни „Население“. Установено е, че А. М. В., [дата на раждане], е с постоянен и настоящ адрес: [населено място], [улица]. С протоколно определение от 20.08.26 г., без да се направи каквото и да е възражение от представителя на съответната прокуратура и без до края на производството да се прочете правилно името на лицето по удостоверението, съдът е прекратил посоченото частно дело и то е изпратено на ОС- Хасково като местнокомпетентен съд, съгласно разпоредбата на чл.31,ал.1 ЗПИИРКОРНФС. С вече посоченото Определение №342/26.08.26г., постановено по Н.Ч.Д.587/26г. по описа на ОС- Хасково, съдията-докладчик е прекратил образуваното пред този съд дело и е повдигнал настоящия спор за подсъдност. Това той е сторил след извършена нова справка в НБД „Население“, но за лицето, чието име е изписано правилно и е посочено като санкционирано в удостоверението по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета, издадено от несъдебен орган във Република Австрия – В. А. А., с дата на раждане 03.04.1981 год. Според тази справка постоянният и настоящият адрес на действителното лице са един и същи: [населено място], [улица], обл. В.. Съдилищата, между които се развива настоящата препирня за подсъдност, не спорят по отношение на приложимия закон. Възникналият спор е плод на деловодна грешка, пренесена и в проведеното открито съдебно заседание на ОС-Видин, където всички участници в процеса са пропуснали да отбележат, че извършената справка, сочеща постоянния и настоящ адрес в [населено място], [улица], касае различно лице от посоченото в Удостоверението, по отношение на което се иска признаване и допускане на изпълнение на финансова санкция от изпращащата институция в Република Австрия – а именно А. М. В., а не В. А. А., с дата на раждане 03.04.1981 год. С оглед изложените обстоятелства, тази инстанция намира за безпредметно да се занимава повече със сполетелите настоящото дело процесуални неудачи, резултат от нехайно деловодно, прокурорско и съдебно отношение в рамките на първия съд, в който е било образувано то, довели до безсмисленото му протакане. Отсъжда, че делото е подсъдно на ОС – Видин. Водим от изложените съображения и на основание чл.44,ал.1 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение,