Определение № 243 от 26.01.2026 г. на ВКС по т. д. № 769/2024 г.

Производството е по реда на чл.248 ГПК. Съдът е сезиран с молба от „Булгаргаз“ ЕАД, чрез адв. Г.Д. за допълване на постановеното по делото определение №3396/13.12.2024 г., като бъдат присъдени на молителя- ответник по касационната жалба на „Овергаз Мрежи“ АД, на направените разноски за касационното производство в размер на сумата 5 400 лева- адвокатско възнаграждение с ДДС. Молителят твърди, че с отговора на касационната жалба е представил както списък по чл.80 ГПК, така и доказателства за направените разноски /фактура и платежно нареждане/. Ответникът по молбата „Овергаз Мрежи“ АД, чрез адв. Б.Д. оспорва искането като неоснователно. Твърди, че не е представен в срок списък по чл.80 ГПК, както и доказателства за направените разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение по реда на чл.78, ал.5 ГПК. Настоящият съдебен състав констатира, че молбата за допълване в частта за разноските на постановеното определение е подадена в законоустановения 1-месечен срок от легитимирано лице, поради което е допустима. Разгледано по същество искането е основателно. С определение №3396/13.12.2024 г., постановено по т.д. №769/2024 г. ВКС не допуска касационно обжалване на решение №677 от 09.11.2023 г., постановено по в.т.д. №541/2023 г. по описа на Апелативен съд- София, с което след отмяна на решение №260575/05.04.2021 г. по т.д. №2301/2019 г. на Софийски градски съд е осъден ответникът „Овергаз Мрежи“ АД да заплати на „Булгаргаз“ ЕАД на основание чл.92 ЗЗД сумата 66 197.34 лева, представляваща неустойка по т.7.5 от договор №494/192 от 30.08.2018 г. за доставка на природен газ на входен пункт на газопреносната мрежа, дължима за неприети количества природен газ за периода м.06, м.07, м.08 и м.09.2019 г., както и сумата 454.56 лева представляваща неустойка за забава по т.11.11 от договора върху главницата от 66 197.34 лева, изчислена за периода 13.07.2019 г. - 04.11.2019 г. Съдът е приел, че с оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК касаторът „Овергаз Мрежи“ АД, [населено място] дължи на ответника в касационното производство /ищец по иска/ „Булгаргаз“ ЕАД разноските в касационното производство, но не са представени доказателства за направени такива, поради което не следва да бъдат присъждани. С оглед твърденията на молителя „Булгаргаз“ ЕАД, че към отговора на касационната жалба са приложени списък по чл.80 ГПК и доказателства за направените разноски, в производството по чл.248 ГПК е направена служебна проверка в деловодната система ЕИСС и е установено, че при получаването и сканирането на отговора на касационната жалба, подаден от „Булгаргаз“ ЕАД и заведен с вх.№4499/19.02.2024г. по вх.регистър на САС, са сканирани документи, които не са приложени към отговора, изпратен с делото във ВКС, а именно- списък на разноските, фактура №3347/05.02.2024 г. и платежно нареждане от 08.02.2024 г. Документите са приложени към констативен протокол от 06.10.2025г. от деловодител М.Христова и писмо изх.№13891/31.10.2025 г. от САС. С оглед изложеното, настоящият съдебен състав приема, че срещу касационната жалба, подадена от „Овергаз Мрежи“ АД, [населено място], чрез адв.Б.Д. срещу решение №677 от 09.11.2023 г., постановено по в.т.д. №541/2023 г. по описа на Апелативен съд- София, е депозиран в срок отговор от „Булгаргаз“ ЕАД, като е поискано присъждане на разноски, вкл. адвокатско възнаграждение за касационното производство и са приложени списък на разноските, фактура №3347/05.02.2024 г. за договорено адвокатско възнаграждение в размер на 4 500 лева без ДДС /5 400 лева с ДДС/ и платежно нареждане от 08.02.2024 г. за плащане на договорената сума. Съдът намира, че с оглед изхода на спора ответникът по касационната жалба „Булгаргаз“ ЕАД има право на направените разноски за касациононо производство в размер на договорено и платено адвокатско възнаграждение в размер на 5 400 лева с ДДС /4 500 лева без ДДС/. С Тълкувателно решение №6/06.11.2013 г. по тълк.д. №6/2012 г. по описа на ОСГТК на ВКС е прието, че правилото на чл.78, ал.5 ГПК е израз на основното начало в гражданския процес за справедливост и достъп до правосъдие. Разяснено е, че основанието по чл.78, ал.5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото. Когато съдът е сезиран с такова искане, той следва да съобрази фактическата и правна сложност на спора, т.е. да вземе предвид доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират, и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен случай. След тази преценка, ако се изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, съдът следва да уважи възражението на насрещната страна и да намали договорения адвокатски хонорар. С оглед фактическата и правна сложност на делото /включително при съобразяване на оплакванията в касационната жалба и посочените основания за допускане на касационно обжалване/ и обжалваемия интерес, както и извършените процесуални действия /подаване на отговор на касационна жалба/, съдът приема, че възнаграждението на процесуалния представител на „Булгаргаз“ ЕАД не е прекомерно и не следва да бъде намалявано. На основание Закона за въвеждане на еврото в Република България /ЗВЕРБ/ сумата следва да бъде превалутирана от левове в евро /чл.12 и чл.13 ЗВЕРБ/, като числовата стойност в левове се разделя на пълната числова стойност на официалния валутен курс, изразен с шест цифри с всичките пет знака след десетичната запетая. Официалният валутен курс /1.95583 лева за 1 евро/ не се закръглява или съкращава при извършването на превалутирането. След превалутирането получената сума се закръглява до втория знак след десетичната запетая на базата на третия знак след десетичната запетая в съответствие със следното математическо правило за закръгляване: когато третият знак след десетичната запетая е по-малък от пет, вторият знак след десетичната запетая остава непроменен; когато третият знак след десетичната запетая е равен на или по-голям от пет, вторият знак след десетичната запетая се увеличава с една единица. Дължимата сума в размер на 5 400 лева след превалутиране е в размер на 2 760.97 евро. Предвид изложеното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение