Решение № 4788 от 29.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11132/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Е. Д. С. в качеството ѝ нас ЕТ "ЕЛА-ПРИМ - Е. С.", със седалище и адрес на управление гр. Бургас, чрез адв. Е. Атанасов, против решение № 1150/16.06.2025 г., постановено по адм. дело № 362/2018 г. по описа на Административен съд – Сливен, с което е отхвърлен искът с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) против Община Приморско за присъждане на обезщетение за причинени неимуществените вреди от Заповед № 134/14.02.2006 г. в размер на 39 000 лв., ведно със законната лихва върху сумата в размер на 14 583,55 лв., и от Заповед № 142/15.02.2006 г. на кмета на Община Приморско в размер на 1 000 лв., ведно със законната лихва от 500 лв., както и законната лихва върху главницата на претендираните суми, считано от завеждането на исковата молба до окончателното им изплащане. Излагат се доводи за неправилност на съдебното решение, поради нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради и което се иска атакуваното решение да бъде отменено, и вместо това предявеният от нея иск да бъде уважен. Направено е искане за присъждане на разноски. В съдебно заседание касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Ответните страни – Община Приморско и кметът на Община Приморско, чрез адв. П. Козарев, с писмено становище оспорват касационната жалба като неоснователна и молят за нейното отхвърляне. Направено е искане за присъждане на разноски съгласно представен списък на същите. Ответната страна - З. Г. Б., не изразява становище по касационната жалба и не се представлява в съдебно заседание. Представителят на Върховна касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на атакувания съдебен акт. Върховният административен съд, състав на трето отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил исковата молба на ЕТ "ЕЛА-ПРИМ - Е. С." – Е. Д. С., подадена против Община Приморско за присъждане на обезщетение за причинени неимуществените вреди от Заповед № 134/14.02.2006 г. в размер на 39 000 лв., ведно със законната лихва върху нея от 14 583,55 лв., и от Заповед № 142/15.02.2006 г., и двете на кмета на Община Приморско, в размер на 1 000 лв., ведно със законната лихва от 500 лв., както и законната лихва върху главницата на претендираните суми, считано от завеждането на исковата молба до окончателното им изплащане. От фактическа страна съдът е установил, че между ЕТ „Ела-Прим-Е. С.“, представляван от Е. Д. С., и Общинска фирма (ОФ) “Търговия” – Приморско на 28.04.1993 г. е сключен договор за наем № 4 на Текстилен магазин – Китен и магазин Децфонд в гр. Приморско за срок от 5 месеца, като по – късно с анекс договорът е удължен с 3 месеца. С последващ договор, без дата, е сключен нов договор за наем за друг обект и за магазин Децфонд в гр. Приморско. В качеството си на наемател, и при действието на ЗППДОП (отм.), Е. С. подала на 18.09.1995 г. предложение до Общински съвет - Царево за приватизация на наетия търговски обект, в следствие на което последвал мълчалив отказ от органа. Отказът е оспорван от С. по съдебен ред, като същият е отменен. С указ № 258/18.07.1997 г. на Президента на Република България е създадена община Приморско, в състава на която е включен и гр. Приморско. Кметът на Община Приморско издал Заповед № 103/16.02.1999 г., с която наредил премахването на съществуващите постройки в имотите, посочени в нея, сред които и имот с пл. № 377 по плана на Приморско, където бил разположен магазин Децфонд. Със Заповед № РД-09-15/18.04.2000 г. на Областния управител на Област Бургас е прогласена нищожността на Заповед № 103/16.02.1999 г. на кмета на Община Приморско. Е. С. подала ново Заявление до Общински съвет – Царево за приватизация с вх. № 139/30.04.2004 г., като отново последвал мълчалив отказ, който е отменен с влязло в сила съдебно решение, но съдът, имайки предвид настъпилата промяна в териториалната компетентност, задължил Общински съвет – Приморско да се произнесе по предложението за приватизация на ЕТ „ЕЛА-ПРИМ – Е. С.“. В следствие на горното, Общинският съвет – Приморско приел Решение № 450/25.11.2005 г., с което отказал всички предложения за приватизация на магазин Децфонд. Административният орган се мотивирал, че магазин „Децфонд – Приморско“ не представлява обособена част от ОФ „Търговия“ – Приморско, поради което липсвали предпоставките на чл. 35 ЗППДОП (отменен). Решение № 450/25.11.2005 г. на ОС Приморско е оспорено от ЕТ "ЕЛА-ПРИМ - Е. С." първо по административен ред, в следствие на което с писмо, изх. № 9197-3/09.01.2006 г., Областният управител на Област Бургас приел, че актът е нищожен и дал указания да се приеме решение, съобразно влезлите в сила съдебни актове на Върховния административен съд. С влязло в сила Решение № I-155/14.06.2007 г. по адм. дело № 43/2007 г. по описа на Окръжен съд – Бургас е прогласена нищожността на Решение № 450/25.11.2005 г. на ОС Приморско, като съдът отново дал задължителни указания на органа по чл. 3, ал. 4 ЗППДОП (отменен) да вземе решение за приватизация на обособената част от ОФ „Търговия“ – Приморско, при условията на чл. 35, ал. 2 ЗППДОП (отменен), във вр. с § 17, ал. 3 от ПЗР на ЗПСК. Това решение на окръжния съд е потвърдено с Решение № 3717/31.03.2008 г., постановено по адм. д. № 11580/2007 г. по описа на Върховния административен съд. С четири броя жалби от 02.02.2006 г. жители на гр. Приморско сигнализирали кмета на Община Приморско за грозяща и опасна полумасивна сграда, намираща се в близост до сградата на общинската администрация в Приморско и представляваща бивш магазин на ОФ „Търговия“ - Приморско. На 03.02.2006 г. комисия от служители на Община Приморско извършила проверка във връзка с подадените жалби и съставили констативен протокол от същата дата, с който установили, че в УПИ VIII-377 в кв.29 по плана на гр. Приморско е изградена паянтова постройка с размери 14/9 м., от скелетна метална конструкция остъклена с дограма с метални профили (винкели) и покрив от „LT“ ламарина със собственик З. Б.. С изх. № 320 от 03.02.2006 г. на основание чл. 179, ал. 1 ЗУТ и горепосочения протокол, кметът на Община Приморско издал предписание до З. Б. да премахне изградената паянтова постройка със срок 13.02.2006 г. Със заповед № 134/14.02.2006 г. кметът на Община Приморско разпоредил на З. Б. в тридневен срок да премахне паянтова постройка с размери 14/9 м. в УПИ VIII-377 в кв.29 по плана на гр. Приморско – т.е. разпоредил премахването на магазина. Със заповед № 142/15.02.2006 г. кметът на Община Приморско оттеглил своята предишна заповед №134/14.02.2006 г. На 18.02.2006 г., неизвестни лица започнали разрушаването на магазина, без от вътре да бъдат извадени вещите на ЕТ "ЕЛА-ПРИМ - Е. С.". Ищцата узнала за предприетите действия от свои близки, които станали свидетели на фактическото премахване на магазина. Когато С. пристигнала на място, същата установила че магазинът е полуразрушен. С вх. № 2284/27.03.2006 г. С. сигнализирала кмета на Община Приморско за извършвани строителни работи в УПИ VIII-377, 380 в кв.29 по плана на гр.Приморско, където се намирал наетият от нея магазин, съборен на 18.02.2006 г. В отговор е изпратено писмо изх. № 900 от 04.04.2006 г., че не са констатирани в този имот строително –монтажни дейности и незаконно строителство. Е. С. посочила, че вследствие премахването на магазина и неуспехите във връзка с процедурата по неговата приватизация, изпаднала в състояние на дълбока депресия, на потиснатост, безпомощност и безперспективност за решаване на възникналите проблеми. Наложило ѝ се редовно да посещава [заличен текст], като специалистът е констатирал нанесените й [заличен текст]. Състоянието ѝ се задълбочило с преживяните два тежки депресивни периода и тя била [заличен текст] с временен терапевтичен ефект. Наложило ѝ се лечение и в болнично заведение за времето от 03.02.2011 г. до 16.02.2011 г. Е. С. посочила, че се отчуждила от предишния си приятелски кръг, тежко понесла лишаването ѝ от магазина, както и трудностите във връзка с невъзможността да упражнява търговска дейност в него. За изясняване на обстоятелствата по делото са разпитани трима свидетели – свидетел Б. и свидетел С. – лекуващ психиатър на С. от 2006 г., които дали данни за психичното състояние на ищцата, свидетел Т., племенница на ищцата, която дала данни за емоционалното състояние на С. и поведението ѝ. Допуснати са и са приети заключенията на съдебна психолого-психиатрична експертиза и единична съдебна психологична експертиза. Като цяло заключенията са, че С. е преживяла остра реакция на стрес, вследствие на отключващо събитие, с внезапно начало, предизвикало шок и последващите за кризата телесни и психични симптоми. Изложено е, че кризата на стрес не е разрешена напълно, поради което [заличен текст], продължава. Посочено е, че вещите лица не отричат стрес, но не могат да заявят, че това е единствената причина, предизвикала [заличен текст]. Административният съд посочил, че процесното производство е само във връзка с исковата молба за заплащане на обезщетение за неимуществените вреди, произтекли от Заповед № 134/14.02.2006 г. в размер на 39 000 лв., ведно със законната лихва върху нея в размер на 14583,55 лв., и от Заповед № 142/15.02.2006 г., и двете на кмета на Община Приморско, в размер на 1000 лв., ведно със законната лихва от 500 лв., ведно със законната лихва върху главницата от завеждането на исковата молба до окончателното й плащане, като неимуществените вреди се изразяват в претърпени болки и страдания и трайно продължаващо болестно състояние на ищеца. По отношение на иска, с който се претендират вреди от мълчаливия отказ на ОС – Приморско да изпълни съдебно вмененото му задължение за вземане на решение за приватизация на магазин “Децфонд”, находящ се в гр. Приморско, [улица], като обособен обект на ОФ „Търговия“ гр. Приморско, АС Сливен посочил, че производството е разделено, като подробно описал протеклите съдебни производства по него и съответно образуваните дела. Посочено е, че в хода на съдебно производство по процесното дело на АС Сливен е постановено решение № 241/28.11.2019 г., с което е прогласена нищожността на Заповед № 134/14.02.2006 г. и Заповед № 142/15.02.2006 г., и двете на кмета на Община Приморско, като също така е отхвърлен предявеният иск за заплащане на имуществени вреди от двете заповеди и е върната исковата молба за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди, с прекратяване на производството в тази му част. Решение № 241/28.11.2019 г., постановено по адм. дело № 362/2018 г. по описа на Административен съд – Сливен в частта му, имаща характер на определение, е отменена с решение № 13366/10.12.2024 г., постановено по адм. дело № 6694/2020 г. по описа на ВАС, и делото е върнато за разглеждането му по същество. Въз основа на така установеното, от правна страна съдът приел, че исковата молба за заплащане на обезщетение за неимуществените вреди, произтекли от Заповед № 134/14.02.2006 г. в размер на 39 000 лв., ведно със законната лихва върху нея в размер на 14583,55 лв., и от Заповед № 142/15.02.2006 г., и двете на кмета на Община Приморско, в размер на 1000 лв., ведно със законната лихва от 500 лв., ведно със законната лихва върху главницата от завеждането на исковата молба до окончателното й плащане, е неоснователна, поради и което същата е отхвърлена. Прието е, че по делото е налице първата от нормативно изискуемите от нормата на чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ предпоставки – обявен за нищожен административен акт - с решение № 241/28.11.2019 г. по настоящото дело Заповед № 134/14.02.2006 г. и Заповед № 142/15.02.2006 г. на кмета на Община Приморско са прогласени за нищожни. По отношение на втората предпоставка, а именно настъпили вреди, административният съд посочил, че с оглед събраните по делото доказателства – медицински документи, свидетелски показания и изготвени експертизи, не може да се отрече, че Е. С. преживява депресивно състояние, както и че е [заличен текст]. За неустановена обаче е приета третата предпоставка за основателност на иска по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, а именно причинно – следствена връзка между прогласените за нищожни индивидуални административни актове и вредата. Административният съд посочил, че дори да се приеме, че установеното от експертите действително доказва наличие на [заличен текст] у С., то от събраните доказателства не може да се формира извод, че тези психо-емоционални състояния са причинени от издадените две нищожни заповеди на кмета на Община Приморско. Също така, не са представени доказателства, че към момента на премахване на процесния магазин Децфонд - 18.02.2006 г., в него са се намирали стоки и лични вещи на Е. С.. Посочено е, че магазинът е работил през летния сезон, поради което дали през зимния сезон, когато е премахнат, в него е имало стоки и лични вещи, по делото не е установено, а от приложените към исковата молба фактури за закупени от ЕТ „Ела Прим – Е. С.“ стоки в периода 2001-2005 г. не може да се установи каква част от тях са реализирани чрез търговската дейност на ищцата и какво част са останали и са се намирали в магазина. Административният съд приел още, че първата от прогласените за нищожни заповеди – № 134, е издадена на 14.02.2006 г., но е отменена на следващия ден с втората Заповед № 142/15.02.2006 г. на кмета на община Приморско. Разрушаването на търговския обект е започнало на 18.02.2006 г. и същото не е в резултат на разпоредителни действия от страна на ответника по иска. Посочено е, че действията по разрушаването не са извършени нито от кмета на Община Приморско, нито от общинската администрация, а от неизвестни лица. Тоест, разрушаването не е извършено въз основа на двете процесни заповеди. По делото не е доказано пристъпването към принудително изпълнение на издадената от кмета заповед, а фактическите действия по премахването на магазин Децфонд са извършени от трети лица, което обстоятелство не се оспорва от Е. С.. В заключение е посочено, че ако в случая е имало непозволено увреждане, то същото е причинено от тези трети лица и то не в резултат на изпълнение на процесиите заповеди, поради което е прието, че Е. С. не се е справила с доказателствената тежест и не е успяла да докаже, че премахването на постройката е извършено както в изпълнение на процесиите заповеди, така и че фактическите действия по премахването са извършени от общинската администрация. При извършената проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящият касационен състав споделя изводите на административния съд за неоснователност и недоказаност на предявения иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ и счита, че те са правилни и обосновани и на основание чл. 221, ал. 2, предл. последно АПК препраща към тях. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, според който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 203 АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определените от законодателя кумулативно налични предпоставки. За да възникне правото на обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, е необходимо ищецът да докаже кумулативното наличие на всички елементи от фактическият състав на нормата. В процесния случай не се установява кумулацията от трите основни елемента на фактическия състав по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ: незаконосъобразен административен акт – в процесния случай нищожен акт, претърпяна вреда и причинно-следствена връзка между административния акт и понесената от ищеца вреда. Действително, по делото безспорно е доказана първата предпоставка от фактическия състав. С решение № 241/28.11.2019 г. по делото на АС Сливен Заповед № 134/14.02.2006 г. и Заповед № 142/15.02.2006 г., и двете на кмета на Община Приморско, са прогласени за нищожни. От свидетелските показания и заключенията на приетите експертизи безспорно е доказано и че Е. С. е понесла вреди, изразяващи се в душевни притеснения, депресия и други емоционални притеснения, но както е посочил административният съд не е доказано,че тези вреди са настъпили именно във връзка с нищожните заповеди. Същите може да се приемат като резултат от множество стресиращи преживявания преди и във връзка с разрушаването на магазин Децфонд и множеството водени от С. административни и съдебни дела. Действително вещите лица са констатирали стреса, но не са посочили заповедите да са единствената причина, предизвикала емоционалните проблеми и [заличен текст], както и не са посочили точно от кое травмиращо обстоятелство - отказ на общинския съвет, двете нищожни заповеди на кмета на общината или от самото фактическо разрушаване на магазина, са настъпили травматични преживявания. Също така, не е налице и третата предпоставка, а именно причинно-следствената връзка между двете нищожни заповеди и понесените вреди. Както правилно административният съд е посочил, Заповед № 134/14.02.2006 г. е отменена на следващия ден със Заповед № 142/15.02.2006 г., и двете на Кмета на Община Приморско, но разрушаването на търговския обект е започнало на 18.02.2006 г. и то не е в резултат на разпоредителни действия от страна на Община Приморско, съответно кмета на общината. Действията по разрушаването са извършени от неизвестни лица, а не въз основа на двете нищожни заповеди. Общинска администрация Приморско не е пристъпвала към принудителното изпълнение на издадената от кмета заповед, а фактическите действия по премахването на магазин Децфонд са извършени от трети лица. Отменените като нищожни две заповеди на Кмета нямат връзка с разрушаването и последвалото разпиляване на имущество. Не е доказано и това дали вътре въобще е имало имущество и каква е била неговата стойност. Следователно, по делото не се доказват вреди, които да са непосредствен и закономерен резултат, настъпили вследствие на издаването на двете нищожни заповеди на кмета на Община Приморско. С оглед изложеното, първоинстанционният съд правилно е отхвърлил исковата молба на ЕТ "ЕЛА-ПРИМ - Е. С.", подадена против Община Приморско с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за причинени неимуществените вреди от нищожни Заповед № 134/14.02.2006 г. в размер на 39 000 лв., ведно със законната лихва върху сумата в размер на 14 583,55 лв., и от Заповед № 142/15.02.2006 г., и двете на кмета на Община Приморско в размер на 1 000 лв., ведно със законната лихва от 500 лв., както и законната лихва върху главницата на претендираните суми, считано от завеждането на исковата молба до окончателното им изплащане Обжалваното решение, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, разноски на касационния жалбоподател не се дължат. Следва да бъде уважено искането на ответната страна за присъждане на разноски, които съгласно приложен списък по чл. 80 ГПК, Договор за правна помощ и съдействие от 30.07.2025 г., копие от Фактура 1426/07.08.2025 г. и платежно нареждане от 08.08.2025 г. са в размер на 3600 лева, съответно 1840,65 евро, представляващи адвокатско възнаграждение за представителство пред касационната инстанция, заплатено по банков път. Водим от гореизложеното, и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение