Решение № 1309 от 1.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12989/2015 г.

Решение № 1309 от 1.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12989/2015 г., VIII о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ("ОДОП") - гр. П. при ЦУ на НАП, срещу Решение № 1818 от 08.10.2015 г. по адм. д. № 189/2015 г. по описа на Административен съд П. /АС/. Касаторът излага доводи за неправилност на обжалваното решение, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - касационно основание по смисълана чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на съдебния акт и постановяване на друг по съществото на спора, с който да се отхвърли жалбата срещу РА. Претендира разноски. Ответникът по касационната жалба - В. Г. П., чрез пълномощника си адв. Димитров в съдебно заседание излага доводи за правилност на обжалваното решение. Претендира разноски за две инстанции. Представителят на Върховна административна прокуратура, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши дължимата проверка по чл. 218 от АПК, приема от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна. Предмет на оспорване пред АС е бил Ревизионен акт /РА/ № 161401976/28.08.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП П., потвърден с Решение № 1157/18.11.2014 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - П., в частта, с която на жалбоподателя са определени допълнителни данъчни задължения: - данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 455,90 лв., ведно с начислените лихви - 322,90 лв. и допълнително установени задължения за ЗОВ за 2007 г., както следва: - ДОО - 1135,74 лв. главница и лихви - 1431,63 лв., ЗО - главница 383,91 лв. и лихви - 289,68 лв. и ДЗПО-УПФ - главница 319,93 лв. и лихви 403,10 лв. За да постанови обжалваното решение на първо място съдът е приел, че РА е издаден в хода на надлежно възложена данъчна ревизия, при която не са извършени съществени нарушения на процедурните правила визирани в ДОПК. Възражението на жалбоподателя за започване на ревизията след изтичане на преклузивния срок по чл. 109 от ДОПК е прието за неоснователно По същество на спора за установено съдът е приел, че незаконосъобразно в хода на ревизията е прието наличие на обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. До този извод съдът е достигнал като е кредитирал вариант трети от заключението на приетата по делото ССЕ, съгласно който към приходната част на паричния поток са включени и сумите, получени от родителите на жалбоподателя от продажба на розов цвят през периода 2004 г. - 2007 г. Така приходите на жалбоподателя са формирани при начално салдо за 2007 г. в размер на 20873 лв. а доходите са от работна заплата - 1080 лв., 36330,04 лв. - получени от родителите или общ сбор на доходите е равен на 58283,04 лв. при общи разходи от 28355,50 лв. Решението е правилно и по допълнителни мотиви. Съгласно разпоредбата на чл. 109 от ДОПК, не се образува производство за установяване на задължения за данъци по този кодекс, когато са изтекли 5 години от изтичането на годината, в която е подадена декларация или е следвало да се подаде такава от лицето. Жалбоподателят за отчетната 2007 г. е следвало да подаде декларация за получените доходи до 15.04.2008 г. и преклузивният срок започва да тече от 01.01.2009 г. Срокът за образуване на ревизионно производство за установяване на задълженията по ЗДДФЛ за периода от 01.01.2007 г. до 31.12.2007 г. изтича на 31.12.2013 г., тъй като няма данни за спиране по чл. 109, ал. 2 от ДОПК на така посочения срок. В процесния случай ревизионното производство е започнало със ЗВР № 1306424/21.12.2013 г., която е връчена на ДЗЛ на 08.01.2014 г. Административният съд се е позовал на нормата на чл. 112, ал. 1 ДОПК, според която ревизионното производство се образува с издаването на заповедта за възлагане на ревизия, но незаконосъобразно не е съобразил правилото на чл. 114, ал. 1 ДОПК, според което срокът за извършване на ревизията е до три месеца и започва да тече от датата на връчването на заповедта за възлагане. С връчването на ЗВР на 08.01.2014 г., процесното ревизионно производство се явява незаконосъобразно като образувано след срока, визиран в чл. 109, ал. 1 ДОПК. При така формирания извод за започване на процесното ревизионно производство извън сроковете, предвидени в чл. 109, ал. 1 ДОПК, не следва да бъдат обсъждани доводите на касатора по приложението на материалния закон. По искането за разноски от ответника по касационната жалба съдът намира, че е основателно само досежно направените за настоящата инстанции такива, а именно 680 лева адвокатско възнаграждение. Останалите разноски съгласно списъка по чл. 80 от ГПК за разноските направени пред АС не следва да бъдат присъдени, тъй като не са поискани пред АС. Л. и молба за изменение решението на АС в частта на разноските, ако се твърди че са били поискани своевременно. Предвид на изложеното Върховният административен съд, осмо отделение,