Определение № 5989 от 22.12.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4617/2025 г.
ВКСI гражданско отделение22.12.2025 г.докладчик Гълъбина Генчева
Диспозитив
ОТМЕНЯ определение № 3724 от 08.08.2025 г. по в. гр. д. № 2520/2024 г. на Варненския окръжен съд. ВРЪЩА делото на Варненския окръжен съд за произнасяне по молбата по чл.248 ГПК на В. С. В., съдържаща се в касационната му жалба вх. № 20527 от 15.07.2025 г. и уточнена с молба от 05.08.2025 г., за изменение на решение № 500 от 07.05.2025 г. по в. гр. д. № 2520/2024 г. на Варненския окръжен съд в частта за разноските. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл.274, ал.2, изр.1, вр. чл.274, ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на В. С. В. срещу определение № 3724 от 08.08.2025 г. по в. гр. д. № 2520/2024 г. на Варненския окръжен съд. С обжалваното определение е оставена без разглеждане като просрочена молбата на В. С. В. за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските. Прието е, че решението е постановено на 11.06.2025 г. и срокът на обжалването му, в който е следвало да се подаде и молбата по чл.248 ГПК, е изтекъл на 11.07.2025 г. – петък, присъствен ден. Молбата по чл.248 ГПК е подадена на 05.08.2025 г., след законния едномесечен срок, поради което следва да се остави без разглеждане. В частната жалба се сочи, че в самата касационна жалба срещу въззивното решение, която е подадена в срок, има искане по чл.248 ГПК за изменение на въззивното решение в частта за разноските. Молбата от 05.08.2025 г. е само уточняваща и е подадена единствено по указание на съда. Ответникът в производството „ВИП Билд“ ЕООД оспорва жалбата. Счита, че молбата по чл.248 ГПК е недопустима. Позовава се на т.9 от ТР № 6/06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, според която за да е валидно сезирането на съда с молба по чл.248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските, трябва да има списък на разноските по чл.80 ГПК. В случая такъв списък не бил представен. Освен това счита, че молбата е просрочена. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното: На първо място – производството по настоящата частна жалба е насочено срещу преграждащо определение на въззивния съд и затова не се развива по реда на чл.274, ал.3 ГПК, както неправилно поддържат страните. Произнасянето на ВКС по частната жалба не е обвързано от преценка на основания по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване пред ВКС преграждащо определение на въззивния съд. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Молбата за изменение на въззивното решение в частта за разноските е подадена в законния срок по чл.248, ал.1 ГПК. В случая това е срокът за обжалване на въззивното решение. Доколкото в самата касационна жалба се съдържа оплакване за прекомерност на разноските, които въззивният съд е присъдил на насрещната страна, то срокът за подаване на молбата по чл.248 ГПК е спазен. По указание на съда това оплакване е уточнено на 05.08.2025 г. с молба, в която е посочено изрично, че се иска изменение на въззивното решение в частта за разноските на основание чл.48 ГПК. Следователно молбата по чл.248 ГПК е подадена още на 11.07.2025 г., в срока на обжалване на въззивното решение, и не е просрочена, както неправилно е приел въззивният съд. Неоснователно е становището на „ВИП Билд“ ЕООД, развито в отговора на частната жалба, че молбата по чл.248 ГПК е процесуално недопустима и правилно е била оставена без разглеждане, тъй като молителят не е представил списък по чл.80 ГПК на разноските, които е направил за въззивната инстанция. Разясненията, дадени в т.9 на ТР № 6/06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, се отнасят до друга хипотеза – когато страната, поискала присъждане на разноски, не е представила списък по чл.80 ГПК. В тази хипотеза посочената страна действително не може да иска изменение на съдебното решение в частта, с която съдът се е произнесъл по нейната молба за присъждане на разноски. Това ограничение не важи в случаите, когато осъдената страна иска изменение на решението в частта за разноските, които трябва да плати. В този случай съдът не се интересува дали осъдената страна е представила списък по чл.80 ГПК на разноските, които е направила, тъй като предмет на разглеждане в производството по чл.248 ГПК са разноските на насрещната страна, които молителят по чл.248 ГПК е осъден да заплати. Затова въззивното определение, с което молбата по чл.248 ГПК е оставена без разглеждане, не може да бъде потвърдено по съображение за липса на списък по чл.80 ГПК. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
Цитирани разпоредби
8- чл. 248, ал. 1 ГПК
- чл. 248 ГПК
- чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК
- чл. 274, ал. 3 ГПК
- чл. 48 ГПК
- чл. 80 ГПК
- чл. 274, ал. 2
- чл. 280, ал. 1