Определение № 1885 от 04.07.2024 г. на ВКС по т. д. № 682/2023 г.

Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК. Образувано по молба вх. № 5811/03.04.2024 г. от адв. Н. С. Ц., в качеството му на процесуален представител на В. А. А., с искане за допълване на определение № 807/01.04.2024 г. по т.д. № 682/2023 г. на ВКС, като му се определи и присъди адвокатско възнаграждение, по реда на чл. 38 ЗАдв, за изготвяне отговор на касационната жалба на „Обединена българска банка„ АД против решение № 1008/07.07.2022г. по гр.д. № 1798/2021г. на Софийски апелативен съд. В молбата се твърди, че въпреки направеното искане и представените доказателства, съдът не се е произнесъл по отговорността за разноски. Моли се, на основание чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения и чл. 38 ЗАдв, да се присъди сума в размер от 6 355 лева, за изготвянето на отговор на касационната жалба на банката. Ответната страна – „Обединена българска банка„ АД – депозира становище в законоустановения срок, с което оспорва молбата по същество. Счита, че липсват доказателства за наличие на лимитативно изброените в чл. 38, ал. 1 ЗАдв основания, за предоставяне на безплатна адвокатска защита, нито е конкретизирано основанието на същата. Позовава се на неприложимост на разпоредбите на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, с аргументи от постановеното на 25.01.2024 г. решение по дело C-438/22 на СЕС. Позовава се на липсата на задълбочен правен анализ в депозирания отговор на касационната жалба, съответно – на неположени в достатъчна степен усилия при осъществяване защитата на страната, което не обосновава претендирания размер на адвокатско възнаграждение. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение констатира, че искането е депозирано в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК от легитимирана страна и следва да се разгледа по същество. Производството по т.д. № 1061/2023 г. на ВКС, І т.о. е образувано по касационна жалба на „Обединена българска банка„ АД против решение № 1008/07.07.2022г. по гр.д. № 1798/2021г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено изцяло решение № 558/24.01.2019 г. по гр.д.№ 2652/2017 г. на Софийски градски съд и са отхвърлени, поради изтекла погасителна давност за вземанията, предявените от банката против В. А. А. и В. С. Д. частични искове, по реда на чл. 422 ал. 1 ГПК, за признаване за установено вземане на ищеца от всеки от двамата ответници, в размер на 50 000 евро, при условията на солидарната им отговорност, на основание запис на заповед от 18.06.2008 г., по която същите имат качеството авалисти, ведно със законна лихва върху същата, считано от 04.11.2011 г. / датата на подаване заявление за издаване заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК / до окончателното му изплащане. Настоящият състав, с определение № 229/05.02.2024 г. по т.д. № 682/2023 г. на ВКС, е допуснал до касационно обжалване горепосоченото решение, указвайки на касатора да представи доказателство за платена по сметка на ВКС държавна такса. Предвид неизпълнение на указанието, с определение № 807/01.04.2024 г. на настоящия състав, касационната жалба на „ОББ„ АД е върната. Определението не е обжалвано и е влязло в сила. В същото липсва произнасяне по отговорността за разноски. Молбата по чл. 248 ГПК е частично основателна. Молителят, чрез процесуалния си представител, е подал отговор на касационната жалба, в който е направено искане за осъждане на касатора да заплати на адв. Ц. възнаграждение, на основание чл. 38 ЗАдв за настоящото производство. Към отговора е представен договор за правна защита от 09.11.2022 г., в който е записано, че адв. Ц. осъществява процесуално представителство пред ВКС безплатно, на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 2 ЗАдв./ в близки отношения с представлявания /. Неоснователно е възражението на ответната страна, за необходимост от изследване, в производството по възмездяване на разноски, наличието на материалноправните предпоставки на чл. 38 ЗАдв., тъй като те са предмет изцяло на вътрешните отношения между представляван и представител, за което настоящият състав е изложил подробни съображения в определение № 228/05.02.2024 г., по свързаното с настоящото дело ч.т.д. № 681/2023 г.. Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 2, изр. 2 ЗАдв, в хипотезата на което и да е от основанията за поето процесуално представителство по ал. 1 на същата разпоредба, съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. Съгласно решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, приетата от Висшия адвокатски съвет, като съсловна организация, Наредба № 1/09.01.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е равнозначна на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, което е забранено от член 101, пар. 1 ДФЕС, имащ директен ефект в отношенията между частноправните субекти и пораждащ правни последици за тях. В решението на СЕС е посочено, че подобни действия водят до увеличаване на цените в ущърб на потребителите, което разкрива достатъчна степен на вредност по отношение на конкуренцията, независимо от размера на определената минимална цена, като такова ограничение на конкуренцията в никакъв случай не може да бъде обосновано с преследването на „легитимни цели“. Прието е, че това води до абсолютна нищожност на наредбата, която няма действие в отношенията между договарящите страни и не може да се противопоставя на трети лица, като нищожността е задължителна за съда и засяга всички минали или бъдещи последици. Изложени са и мотиви, че съгласуването на цените на услугите от всички участници на пазара представлява сериозно нарушение на конкуренцията, по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС и в действителност съставлява пречка за прилагането на реални пазарни цени. Съобразявайки решение на СЕС по дело С–438/2022, настоящият състав не намира да е обвързан с фиксираните в Наредбата минимални размери на адвокатските възнаграждения, като задължителни, а единствено като инструктивни, ориентировъчни относно представата на съсловието за адекватност на адвокатските възнаграждения, съответно подлежащи на актуализиране. Доколкото сам по себе си размера на защитавания, оценим парично интерес, не предполага съществено различна по съдържание защита, но от друга страна е задължаващ адвоката в по-сериозна степен, вкл. с оглед възможни от страна на доверителя последващи претенции за вреди при неудовлетворителен резултат, настоящият състав намира за достатъчно да изходи от определените твърди ставки по чл. 7, ал. 2 в Наредбата, като с оглед спецификата на спора, сложността му и размера на остатъка от претенцията, над долната му граница, към която са фиксирани твърдите ставки, евентуално увеличи същия. Материалният интерес за ответника В. А. и в настоящата инстанция възлиза на 50 000 евро, с левова равностойност 97 791,50 лева, които същият оспорва да дължи на ищеца „ОББ„АД. Твърдата ставка на приложимия в случая чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата, в редакцията й към ДВ бр. 88 от 04.11.2022 г. / депозиране отговора на касационната жалба /, е 2650 лева. Съгласно чл. 9, ал. 3 от Наредбата, за изготвянето на отговор на касационна жалба се определя минимално адвокатско възнаграждение в размер на ¾ от определеното по чл. 7, ал. 2, който аналогично не е задължителен за съда. Определено върху размера на твърдата ставка възнаграждението за процесуално представителство възлиза на 1 987,50 лева. Съобразно обхвата на касационните доводи, предпоставящи и обема на защитата на ответната страна в настоящата инстанция, преценката за чието качество не е въведена като критерий за възмездяване, а такива са вида и обема на защитата и правния резултат - в полза на представлявания / с оглед позоваването на касатора на допуснатото касационно обжалване и прекратяване на касационното производство единствено поради незаплатена държавна такса по касационната жалба /, настоящият състав намира за справедлив размер на възнаграждението за настоящата инстанция сумата от 2 500 лева. В останалата й част, за разликата до претендираните 6 355 лева, молбата по чл. 248 ГПК следва да се остави без уважение. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение