Решение № 2720 от 11.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8579/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 221 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба от И. Х. Б., подадена чрез пълномощника ѝ адв. Г. Керезов, против Решение № 24265/14.07.2025 г. на Административен съд – София град, Второ отделение, 28-ми състав, постановено по адм. д. № 3846/2025 г., с което е отхвърлена жалбата ѝ срещу отказ за издаване на удостоверение за наследници изх. № РКС24-УГ01-9428-/15/ от 25.03.2025 г. на кмета на район „Красно село“ – Столична община. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност и необоснованост на решението, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон – касационни отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК. Поддържа се, че съдът неправилно е приел, че жалбоподателката няма правен интерес да поиска издаване на удостоверение за наследници на Й. К. А., като е смесил въпроса за правото да се иска удостоверение с въпроса за съществуването на наследствени права. Според касатора удостоверението за наследници има удостоверителен характер и не създава, нито признава наследствени права, поради което административният орган не разполага с компетентност да преценява материалноправни въпроси относно наследяването. Иска се отмяна на решението на АССГ и на отказа на административния орган, както и връщане на преписката за ново произнасяне. Ответникът – кмет на район „Красно село“ – Столична община, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба и моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав, като обсъди доводите на страните, извърши проверка за валидност, допустимост и правилност на обжалваното решение съгласно чл. 218 от АПК и съобрази събраните по делото доказателства, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и срещу съдебен акт, подлежащ на касационно обжалване, поради което е допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна. От фактическа страна по делото е установено, че със заявление вх. № РКС24-УГ01-9428/11.09.2024 г. И. Х. Б. е поискала от кмета на район „Красно село“ издаване на удостоверение за наследници на Й. К. А., роден на [дата]. и починал на 11.03.1959 г. С процесния отказ изх. № РКС24-УГ01-9428-/15/ от 25.03.2025 г. административният орган е отказал издаването на исканото удостоверение, като е приел, че заявителката не е наследник на посоченото лице. За да достигне до този извод органът е съобразил обстоятелството, че Т. Б. К. е непълно осиновен син на наследодателя, а жалбоподателката е непълно осиновена дъщеря на Т. К., като е приел, че съгласно чл. 5, ал. 3 от Закона за наследството при непълно осиновяване осиновените и техните низходящи не наследяват роднините на осиновителя. Първоинстанционният съд е потвърдил отказа на административния орган, като е приел, че същият е постановен при правилно приложение на материалния закон. Съдът е счел, че жалбоподателката няма качеството на наследник на Й. К. А. и поради това не попада сред лицата по чл. 5, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-6/24.04.2012 г., които могат да искат издаване на удостоверение за наследници. Решението е валидно, допустимо, но неправилно. Удостоверението за наследници е официален удостоверителен документ, който се издава от общинската администрация въз основа на данните от регистъра на населението и има за цел да удостовери кръга на наследниците по закон на починало лице. Съгласно чл. 24, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация и чл. 9 от Наредба № РД-02-20-6/24.04.2012 г. удостоверението се издава въз основа на данните, съдържащи се в регистъра на населението. Функцията, която този документ изпълнява е единствено удостоверителна. Удостоверението не създава и не признава наследствени права - то не е акт за наследяване, а документ, който показва качеството „наследник“ въз основа на родствена връзка, правните норми, регулиращи наследствените отношения и юридическия факт на смъртта. С него не се създават, изменят или погасяват наследствени права, нито се признава или отрича правото на наследяване на определено лице. Споровете относно съществуването или обема на наследствени права не се решават в производството по издаване на удостоверение, а по съответния исков ред – т.е по реда на гражданското съдопроизводство. Поради това в производството по издаване на удостоверение за наследници административният орган не разполага с правомощие да разрешава материалноправни спорове относно наследяването, включително да преценява дали определено лице действително наследява наследодателя или дали определени родствени връзки пораждат наследствени права. В случая административният орган е отказал издаването на удостоверението, след като е извършил преценка по същество на наследствените отношения между лицата и е достигнал до извод, че заявителката не е наследник на Й. К. А.. С този подход органът е излязъл извън пределите на своята компетентност, като е разрешил въпрос, който не подлежи на решаване в административното производство по издаване на удостоверение. Неправилно първоинстанционният съд е споделил този подход и е приел, че липсата на наследствено качество на заявителя е основание за отказ от издаване на удостоверение. Дали заявителят действително наследява наследодателя е въпрос на материалното право и не може да бъде предмет на преценка в рамките на административното производство по издаване на удостоверение за наследници. В допълнение, макар и несвързано с произнасянето по същество трябва да се отбележи, че и административният орган, и съдът са пропуснали факта, че Т. Б. К. е починал след наследодателя си и съответно наследствените активи са преминали върху него, а от там след смъртта му – към жалбоподателката Б.. Въпреки посоченото, правилният въпрос е има ли заявителят правен интерес да поиска удостоверение, а не дали той е наследник. Ето защо отказът е постановен при неправилно приложение на материалния закон, а първоинстанционното решение, с което този отказ е оставен в сила, е неправилно и следва да бъде отменено. С оглед естеството на допуснатото нарушение и необходимостта административният орган да се произнесе отново при съобразяване на дадените указания, преписката следва да бъде върната на кмета на район „Красно село“ – Столична община за ново произнасяне по заявлението на жалбоподателката. При този изход на делото на касатора се дължат направените разноски по делото за двете съдебни инстанции. В конкретния случай адв. Г. Керезов е осъществявал безплатна правна помощ на ответника в условията на чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата. Съгласно чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата (ЗА), адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие, като правилото на чл. 38, ал. 2 ЗА регламентира, че в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. Съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения адвокатското възнаграждение следва да бъде определено в размер на евровата равностойност на 2000 лева – по 1000 лева за всяка от двете инстанции. В полза на И. Х. Б. следва да бъдат присъдени държавните такси за двете съдебни инстанции в общ размер на евровата равностойност на 80 лева – 10 лева за първата инстанция и 70 лева за втората инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс Върховният административен съд