Решение № 1416 от 4.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10421/2018 г.

Решение № 1416 от 4.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10421/2018 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ – В. при ЦУ на НАП против решение № 1591/19.07.2018 г. на Административен съд – В., постановено по адм. д. № 382/2018 г., с което отменен ревизионен акт /РА/ № Р-03000315000957-091-001/28.06.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – В., потвърден от директора на Дирекция "ОДОП" – В. при ЦУ на НАП с решение № 338/01.12.2017 г., и в полза на жалбоподателя са присъдени разноски в размер на 2 440 лв. С доводи за неправилност на решението на административния съд поради нарушение на процесуалния и на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, касаторът претендира отмяна на решението, вкл. в частта му за разноските, и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата против РА, и да се присъди юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба – Г. Куршумджиев от гр. [населено място] – оспорва същата чрез процесуалния си представител адв. Ковачева и заявява искане за присъждане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Варненския административен съд е бил РА № № Р-03000315000957-091-001/28.06.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – В., потвърден от директора на Дирекция "ОДОП" – В. при ЦУ на НАП с решение № 338/01.12.2017 г. Със същия след проведено ревизионно производство по реда на чл. 122 ДОПК с оглед констатирани обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК върху данъчна основа по чл. 122, ал. 2 ДОПК са установени на ревизираното лице Г. Куршумджиев задължения за данък върху дохода по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2010 г. – 4 704. 13 лв. и лихва – 2 957. 52 лв.; за 2011 г. – 6 440. 99 лв. и лихва – 3 382. 13 лв.; за 2012 г. – 12 347. 36 лв. и лихва – 5 200. 26 лв. Първоинстанционният съд е приел, че оспорването е допустимо, че РА е издаден от компетентни органи по приходите съгласно чл. 119, ал. 2 ДОПК и не страда от пороци, обуславящи неговата нищожност, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила в хода на ревизията. За да отмени РА, съдът е обосновал извод, че не е налице паричен недостиг за всяка една от ревизираните години. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Още при извършената от органите по приходите проверка за установяване на факти и обстоятелства за съответствие между доходите и имуществото на Г. Куршумджиев, обективирана в протокол № 1403114/06.03.2014 г., органите по приходите са съпоставили приходите и разходите за годините от 2007 г. до 2012 г. и без да включват в паричните потоци като приходи сумите, които лицето твърди, че е получило назаем, установяват начално салдо за 2010 г. в размер на 48 770. 55 лв. с оглед получен банков кредит от ТБ "МКБ Юнионбанк" АД в размер на 88 012. 35 лв. Независимо от това с РА е прието, че началното салдо за 2010 г. е 5 000 лв. Видно от изложеното в обстоятелствената част на касационната жалба касаторът намира за неправилно приетото от първоинстанционния съд, че жалбоподателят е доказал получаването на парични средства по договори за заем от О. Петкова, М. Бангиев, М. Василев, И. Иванов и Н. Наков, както и безвъзмездно суми от Я. Попов чрез неговата майка Л. Куршумджиева. По отношение на договорите за заем неоснователен е доводът на касатора, че не е представен договор, сключен между Г. Куршумджиев и И. Иванов. Договорът е представен в хода на ревизията и се намира на л. 350 от папка № 1. Както в него, така и в останалите договори за заем, се съдържат разписки, удостоверяващи предаването на паричните суми в момента на подписването им, противно на твърденията в касационната жалба. Още в хода на ревизионното производство е изготвен паричен поток на лицата, сключили договорите за заем като заемодатели, и както е приел административният съд, а това е видно и от констатациите в ревизионния доклад, като резултат е установена възможността на тези лица да предоставят посочените в договорите суми на съответните дати в заем на ревизираното лице. Наличието на достатъчно парични средства е установено и за Н. Наков, доколкото след отчитането на разход в размер на 20 000 лв. на дата 15.12.2011 г. /датата на договора за заем/ заемодателят е с положително салдо – 6 825. 73 лв. Независимо от тези констатации, при изготвянето на паричните потоци на ревизираното лице ревизиращият екип не е включил като приход получените от него назаем суми. По отношение на Я. Попов в хода на ревизионното производство е установено, че той е упълномощил Л. Куршумджиева с пълномощно № 1184/11.07.2008 г., заверено от изпълняващ длъжността консул в Генералното консулство на Р. Б. – Л. А., да продаде собствения му недвижим имот в гр. В., както и да се разпорежда с личните му средства по банковите му сметки в "Р. Б.". Установено е, че на посочените дати Куршумджиева е изтеглила сумите от неговите сметки, за които твърди, че е предала с приемо-предавателни протоколи на сина си Г. Куршумджиев. Обстоятелствата, свързани с предоставянето на паричните средства, се потвърждават при разпитите на свидетелите по делото. Правилни са и изводите на съда относно доказаните размери на разходите за ток, вода и домашен телефон, както и относно размерите на получени и изразходвани средства от ревизираното лице във връзка със закупуването на МПС. П. отношение на тях в касационната жалба не се излагат конкретни доводи за неправилност. С оглед изложеното, настоящата касационна инстанция намира за правилен и обоснован от доказателствата по делото, както и от съдебно-счетоводната експертиза, изводът на съда, че не е налице превишение на разходите над приходите на ревизираното лице, т. е. не е доказано от органите по приходите обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 7, съответно и обстоятелството по т. 2 ДОПК. Поради това оспореното първоинстанционно решение като законосъобразно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски за касационното производство съгласно списъка по чл. 80 ГПК и доказателствата за плащане по банков път на договореното адвокатско възнаграждение. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК и чл. 161, ал. 1 ДОПК, Върховният административен съд, първо отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1591/19.07.2018 г. на Административен съд – В., постановено по адм. д. № 382/2018 г. ОСЪЖДА Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"– В. при ЦУ на НАП да заплати на Г. Куршумджиев, ЕГН [ЕГН] с адрес: гр. [населено място], [адрес] разноски за касационното производство в размер на 1 600 лв. /хиляда и шестстотин лева/. Решението не подлежи на обжалване.