Решение № 8595 от 11.08.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11626/2025 г.

Производството е по чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Б. Д. Х., чрез адв. Д. Москова, срещу решение № 7486/05.09.2025 г., постановено по адм. дело № 2097/2025 г. по описа на Административен съд (АС) – Бургас. С обжалваното решение е отменено Уведомително писмо /УП/ с изх. № 02-020-6500/9158#7 от 25.10.2024 г. на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) - гр. София, за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019 г., в частта, в която по СЕПП, ЗДП, СПП, Подмярка 13.1/НР1, МЗС, СПК и Мярка 12/Натура 2000, са извършени намаления в общ размер на 30 729,83 лева и са наложени санкции за бъдещ период по СЕПП, Подмярка 13,1/НР и Мярка 12/Натура 2000 в общ размер на 10 760,43 лева. Присъдени са разноски в тежест на Б. Х.. В касационната жалба са развити съображения за неправилност на обжалвания акт поради неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Счита за неправилни изводите на съда, че заявените за подпомагане площи са недопустими поради липса на регистрирано правно основание. Излага съображения, че констатациите на вещото лице по изготвената съдебно-техническа експертиза (СТЕ), не са подкрепени с доказателства. Иска решението да бъде отменено. Претендира разноски за касационната инстанция. В открито съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява. Ответникът – заместник-изпълнителният директор на ДФЗ, чрез юрк. Т. Гъркова, в депозирано писмено становище оспорва касационната жалба като неоснователна и моли съда да потвърди решението на първоинстанционния съд като правилно. Претендира разноски. В открито съдебно заседание ответникът не се явява и не се представлява. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна по делото, че Б. Д. Х. е земеделски производител, който е подал заявление до ДФ „Земеделие“ с УИН 02/170519/33863 от 26.04.2019 г. за подпомагане по различни схеми и мерки за кампания 2019 г. с приложени таблици за използваните парцели. След обработване на заявлението и в резултат на извършени автоматични проверки са отбелязани несъответствия с посочване на конкретни грешки (л.25-26 от адм. д. 2097/2023 г.). На 25.10.2024 г. е издадено оспореното пред първоинстанционния съд Уведомително писмо, с което наред с оторизираните суми по различните схеми и мерки са извършени намаления в общ размер на 30 729,83 лева и са наложени санкции за бъдещ период в общ размер на 10 760,43 лева. Уведомителното писмо се явява второ по подаденото от Б. Д. Х. заявление за подпомагане с УИН 02/170519/33863, тъй като първото Уведомително писмо с изх. № 02-020-6500/9158 от 04.08.2021 г. е отменено с влязло в сила решение № 1348/16.02.2024 г. по адм. дело № 1424/2023 г. по описа на АС- Бургас и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. За да отхвърли жалбата първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентния административен орган при условията на делегиране на правомощия, в предвидената от закона форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Спазени са задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона съгласно влязлото в сила решение на АС- Бургас по адм.д. №1424/2023 г. Обосновал е извод, че отказът за финансово подпомагане е законосъобразен, тъй като липсва правно основание за ползване на 62 от заявените общо 89 парцела за 2019 г. Решението е валидно, допустимо и правилно. Решението е обосновано. Съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства, включително изслушаната и приета съдебно-техническа експертиза, правилно ги е анализирал и не е допуснал грешки при формиране на вътрешното си убеждение. Изводите му са логични, последователни и изградени върху правилен анализ на събраните доказателства и приложимата нормативна уредба. Настоящият състав на Пето отделение на Върховния административен съд споделя изводите на съда, поради което и предвид чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към мотивите на първоинстанционното съдебно решение и не следва да ги преповтаря. Несъгласието на касатора с изводите на съда не води до порочност на съдебния акт. Решението е материално законосъобразно. Съгласно чл. 43, ал. 3, т. 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) Разплащателна агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по схемите за директни плащания, когато кандидатът не е ползвател на заявените земеделски площи. Установено е, че при извършени административни проверки на заявлението на Б. Д. Х. за кампания 2019 г., са установени наличие на 68 броя площи без регистрирано правно основание за ползване на заявените земеделски земи. Съгласно чл. 41, ал. 3 и ал. 4 от ЗПЗП, регистрирането на правното основание за ползване на земеделските земи представлява задължително условие за получаване на подпомагане. Разпоредбите изискват към 31 май на съответната календарна година земеделските площи, включени в заявлението, да са на разположение на земеделския стопанин, като това се удостоверява чрез регистрирано по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи правно основание за ползване. Регистрацията се извършва в общинската служба по земеделие по местонахождението на имотите чрез специализирания софтуерен продукт, поддържан от Министерството на земеделието и храните, в срок до изтичане на срока за подаване на заявлението за подпомагане и за извършване на допустимите промени в него, определени с наредбата по чл. 32, ал. 5 от ЗПЗП. Констатациите на административния орган, че процесните площи, попадат извън полигона с правно основание, не са опровергани от Б. Х., както в проведеното административно производство, така и в хода на съдебното обжалване с относими доказателства. Не са налице данни от бенефициера да са представени документи за правно основание за ползване по отношение на парцели: 62548-1123-8-3, 62548-112-7-1, 62548-12-2-1, 62548-126-8-1 и 62548-6-1-2 в землището на с. Речица; 87638-152-1-2 и 87638-152-2-3 в землището на с. Ясеново; 23755-21-3-2, 23755-38-4-2, 23755-31-4-1, 23755-26-7-1, 23755-40-16-1, 23755-40-17-1 и 23755-31-3-1 в землището на с. Дропла; 11363-7-1-1, 11363-15-3-1, 11363-26-9-1 и 11363-20-2-1 в землището на с. Вишна и 83154-141-2-1 в землището на с. Шиварово. Фактът на установена липса на правно основание за ползване на 70% от заявените за кандидатстване площи и липсата на доказателства за тяхното отстраняване води до санкциониране на заявената площ. Кандидатите за подпомагане са длъжни да декларират верни и точни данни в заявленията си. Законодателят е предвидил възможност за коригиране на подаденото заявление чрез оттегляне на схема, мярка или отделен парцел в предвидените за това срокове. Поради това следва да се приеме, че добросъвестният земеделски стопанин познава заявените от него площи, включително тяхното местоположение, разполага с валидно правно основание за ползването им и ги стопанисва при спазване на изискванията за добро земеделско и екологично състояние. В хода на съдебното производство жалбоподателят е представил договори за наем на земеделски земи, както и заповеди на директора на ОД „Земеделие“ – Бургас за одобряване на служебното разпределение на масивите за ползване за стопанската 2018/2019 г. От събраните по делото доказателства обаче не се установява тези договори да са били регистрирани в съответната общинска служба по земеделие в законоустановените срокове. Наред с това, по отношение на част от заявените парцели изобщо не са представени договори, удостоверяващи правно основание за ползването им, а значителна част от представените договори касаят имоти, намиращи се в други землища, поради което не могат да обосноват наличие на правно основание за ползване на санкционираните площи. В случая земеделският производител не е представил каквито и да е писмени доказателства за правно основание за ползване на 62 парцела от заявените за 2019 г. за подпомагане общо 89 парцела, разположени в 10 землища, поради което административният орган правилно е приел, че заявените площи не отговарят на изискванията за допустимост за подпомагане и законосъобразно е отказал оторизация на финансово подпомагане за тях на основание чл. 43, ал. 3, т. 7 във връзка с чл. 41, ал. 9 от ЗПЗП. Обоснован е изводът на първоинстанционния съд, че наложените санкции са правилно определени при прилагане на чл.19а, §1 от Делегиран регламент /ЕС/ № 640/2014 г. Съществена част от доводите в касационната жалба на административния орган по своята същност представляват оспорване на заключението на съдебната експертиза, което е недопустимо да се прави пред настоящата инстанция. Касационният жалбоподател е имал възможността да оспори експертизата, да направи доказателствени искания, като възрази срещу изводите на вещото лице, но това не е сторено в установения срок. В проведеното открито съдебно заседание на 10.06.2025 г. при изслушване на вещото лице по назначената СТЕ, е присъствал процесуалния представител на касатора, който не е оспорил заключението и е заявил изрично същото да бъде прието. Ето защо АС - Бургас е направил обосновани изводи въз основа на събраните по делото доказателства и правилно е ценил заключението на приетата СТЕ, като обективно и компетентно дадено, изводите от което не са оборени от страна на касатора с относимите доказателства, включително и предвид разпределението на тежестта на доказване. По изложените съображения обжалваното решение, като правилно следва да бъде оставено в сила. Не се доказват релевираните в касационната жалба основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. При този изход на спора претенцията на ответника за разноски е основателна и следва да бъде уважена, като му бъде присъдена сума в размер на 102,25 евро, представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение