Определение № 90 от 25.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1591/2021 г.

Производство е по чл. 307, ал.1 ГПК. Делото е образувано по молба от 12.02.2021г. подадена от Б. К. Б. и Р. Б. Г., чрез пълномощника им адв. С., с която се иска отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК на решение № 137/2019 от 15.01.2020г. по гр.д. № 4772/2018г. на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение. С решението, след отмяна на постановеното от Варненски окръжен съд въззивно решение, е постановено намаляване на основание чл.30, ал.1 ЗН на извършеното с нотариален акт № 131/1990г. на 6.11.1990г. дарение от Р. Й. Р., починала на 01.02.2014 г., в полза на Е. Г. Б. /починала на 04.04.2018 г. и заместена от наследниците си Б. К. Б. и Р. Б. Г./ на 1/2 ид. ч. от поземлен имот, находящ се в [населено място], ул. „Д-р Б.” № 107, целият с площ от 300 кв. м., представляващ УПИ ** в кв. 20 по плана на 24-ти подрайон, заедно с целия втори жилищен етаж от сградата, подробно описан, с прилежащите избени и тавански помещения, общите части на сградата и от външно стълбище, изградено от терена до междинната площадка на първия етаж, с 22 355,56/162 000 ид. ч., като е възстановена запазената част на С. Г. Р. от наследството на майка му Р. Й. Р. в размер на 22 355,56/162 000 ид. ч. от същия имот. В молбата се твърди, че са налице предпоставките по чл.303, ал.1, т.1 ГПК. През месец декември 2020г. при проверка в Службата по вписванията - гр. Варна молителите установили, че на 16.11.2020г. е вписано саморъчно завещание на Р. Й. Р. от 15.08.2010г., с което е завещала на С. Г. Р. собствения си дял от вилен имот от 47 кв.м., построен в парцел № * на СО „С.”, район „М.”, [населено място] и полагащият й се дял от парцела - земя с площ 668 кв.м. Това завещателно разпореждане не е било известно във водения процес по чл.30, ал.1 ЗН. Притежаваните от наследодателката дялове от вилната сграда и поземления имот в СО „С.” са включени в наследствената маса по чл.31 ЗН като единствено имущество останало след смъртта на наследодателката; към тяхната стойност е прибавена стойността на извършеното дарение в полза на Р. Р. и по този начин е определено накърнението на запазената част на ищеца С. Р.. Твърди се, че частното завещателно разпореждане в полза на С. Р. представлява новооткрито обстоятелство, което е от съществено значение за делото, тъй като прихващането на стойността на завета в полза на С. Р. както изисква чл. 30, ал.1 ЗН, би се отразило пряко на размера на накърнението на неговата запазена част. За обосноваване спазването на срока по чл. 305, ал.1,т.1 ГПК молителите изтъкват, че преди вписването на завещанието, то не би могло да им стане известно. Ответникът по молбата С. Г. Р. я намира за недопустима. Счита, че не е спазен срокът по чл. 305, ал.1,т.1 ГПК, който е започнал да тече от деня на обявяване на саморъчното завещание на 25.04.2014г., което обявяване има оповестително действие и се вписва в Регистър на завещанията към Нотариалната камара. Евентуално поддържа, че молбата за отмяна е неоснователна. Представя протокол за обявяване на саморъчното завещание от 25.04.2014г. При извършената проверка по чл. 307 ГПК Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира молбата за отмяна за допустима. Следва да се приеме, че е спазен срокът по чл.305, ал.1, т.1 ГПК, тъй като не са налице данни молителите да са узнали за съществуването на завещанието преди вписването му в Службата по вписванията на 16.11.2020г. Поради това молбата следва да се допусне до разглеждане в открито заседание. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.