Определение № 1720 от 20.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1104/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на И. К. З. от гр. София, срещу Определение № 2319/22.01.2025 г., постановено по адм. дело № 646/2025 г. на Административен съд - София – град /АССГ/, с което е отхвърлено искането й за освобождаване от държавна такса. Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно, иска отмяната му и постановяване на ново, с което да бъде освободен от държавна такса в производството по делото. Частната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. За да постанови обжалваното определение, АССГ е изложил мотиви, че въпреки липсата на имущество и доходи, за жалбоподателя не са налице основанията по чл. 83, ал. 2 от ГПК за освобождаване от държавна такса. В подкрепа на това АССГ се е обосновал с възрастта на З. и обстоятелството, че последната не е представила данни за неработоспособност. Определението е необосновано и в противоречие с нормата на чл. 83, ал.2 ГПК. Видно от цитираната в определението декларация на З. от 06.01.2024 г. (л. 6 - л. 7), подписана от последната, с текст, че й е известна отговорността по чл. 313 НК, същата е декларирала, че не получава месечен доход, няма парични влогове, не получава дивиденти, няма дялове и акции в търговско дружество, няма недвижими имоти и МПС - тоест надлежно е декларирала всички обстоятелства по чл. 83, ал. 2 ГПК и съдът не е открил доказателства, които да ги оборват. Предвид изложеното искането е следвало да бъде прието за основателно и З. да бъде освободена от държавна такса, а като е приел обратното съдът е постановил неправилно определение, което следва да се отмени в и вместо него жалбоподателят да бъде освободен от държавна такса до окончателно приключване на делото във всички инстанции. Основателни са доводите в частната жалба, че при постановяване на процесното определение, АССГ не е взел предвид, че искането за освобождаване от държавна такса е обвързано е с изискването за приподписване на евентуална касационна жалба, както и от евентуално частно производство, поради което не може да се приеме като аргумент малкият размер на дължимата държавна такса -10 лв. Нещо повече – по делото е приложено и експертно решение № 190/1 от 24.10.2016 г. на Централна експертна лекарска комисия (ЦЕЛК) – л. 11, от което е видно, че З. е с диагноза [диагноза], което безспорно противоречи на приетото от АССГ, че липсват данни за неработоспособност на същата. Предвид изложеното и на основание чл. 235, ал. 1 АПК и чл.236 АПК вр. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Пето отделение