Определение № 815 от 22.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5619/2015 г.

Делото е образувано по частна жалба на Б. Я. М. против определение № 88/24.02.2015 г. на Ямболския окръжен съд, постановено по ч.гр.д. № 41/2015 г. Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 ГПК (редакцията преди изм. ДВ бр. 50 от 2015 г.). Частната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимна страна, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да се произнесе по нея, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, взе предвид следното: М. – София е предявил иск по реда на чл. 422 за установяване на вземане от Б. Я. М. за сума от 411,42 лв. В срока за отговор на исковата молба ответникът е депозирал насрещен иск за сумата от 19213 лв. Сезираният Ямболски районен съд е отказал да приеме за съвместно разглеждане насрещната искова молба, тъй като същата е нередовна. Подадена е частна жалба срещу пъроинстанционното определение. Сезираният Ямболски окръжен съд е върнал частната жалба като недопустима. Посочил е, че производството по насрещния иск не е прекратено – след връщане на делото в РС, исковата молба следва да се докладва за образуване в отделно дело. Самият отказ на районния съд да приеме за съвместно разглеждане насрещния иск с първоначално предявения, не подлежи на обжалване и, поради това, е върнал въззивната частна жалба. Това определение е правилно. Отказът на районния съд да приеме за съвместно разглеждане нова претенция по реда на чл. 211 ГПК не подлежи на обжалване с частна жалба по реда на чл. 274, ал. 1 ГПК. Законодателят не е предвидил такава възможност, нито актът е преграждащ движението по делото. Отказът за приемането на насрещния иск, когато е отказ да се разгледа в същото производство, наред с иска по исковата молба, не прегражда възможността претенцията да бъде разгледана в отделно производство. Съдът, с определението по чл. 211, ал. 2, изр. 2 ГПК, не отказва разглеждане изобщо на спора, а отказва да допусне обективно съединяване на искове (по аналогичен начин са разрешени в ГПК и други случаи на отказ да се стигне до последващо обективно съединяване на искове – чрез въвеждане на ново основание, наред с първоначалното или в евентуалност, при предявяване на инцидентен установителен иск). Казаното изрично е изяснено и в мотивите на ТР 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 7. На обжалване подлежи само определението, с което съдът, след като неправилно е приел за съвместно разглеждане, наред с първоначалния иск, и насрещен иск по нередовна искова молба, е оставил същата без движение и, поради неизпълнение в срок на указанията, я е върнал. Случаят не е такъв. Първостепенният съд не е върнал насрещната искова молба, а само е отказал да я разгледа ведно с първоначалния иск; въззивният съд е указал насрещната искова молба да бъде образувана в отделно производство. В заключение, частната жалба се явява неоснователна. Мотивиран от горното, съставът на Върховния касационен съд,