Определение № 1667 от 15.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 559/2023 г.

Производството е по чл.248 ал.3 изр.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Прокуратура на Република България /ПРБ/ срещу определение на Пловдивски апелативен съд № 471 от 19.12.2022 г. по гр.д.№ 356/ 2022 г., с което е изменено постановеното от същия съд по същото дело решение № 188 от 09.11.2022 г. в частта за разноските, като частният жалбоподател е осъден да заплати на Г. В. Д. допълнително 540 лв разноски по делото, а за разликата до 665 лв искането е отхвърлено. Жалбоподателят поддържа, че искането по чл.248 ГПК било неоснователно изцяло, защото решението по съществото на спора съдържало произнасяне в частта за разноските и не били налице условията за допълването му по реда на чл.250 ГПК. Страната нямала право да иска изменение на решението в частта за разноските, тъй като не била представила списък по чл.80 ГПК. Затова счита обжалваното определение за неправилно и моли да бъде отменено. Ответната по частната жалба страна Г. Д. я оспорва като поддържа, че е доказал извършването на разходите за производството, присъдени му в обжалваното определение. Пропускът на съда да възложи тези разноски в тежест на ответната страна следвало да бъде отстранен именно по реда на чл.248 или чл.250 ГПК. Частната жалба е допустима, а разгледана по същество - основателна. Основното производство е образувано по искова молба на Т. Г. Б. /починала в хода на производството, заместена от правоприемника си Г. Д./ срещу ПРБ, предявен е осъдителен иск за сумата 670 000 лв. Първоинстанционният съд отхвърлил иска изцяло. Ищецът обжалвал първоинстанционното решение, по тази жалба въззивният съд постановил решение, с което частично отменил обжалвания акт и уважил иска до размер 15 000 лв. С решението ПРБ била осъдена да заплати на Г. В. Д. 547,39 лв разноски по делото. С молба от 23.11.2022 г. ищецът поискал от съда да допълни решението си в частта за разноските, като в молбата описал тези разноски. Преди подаването й списък за разноските по делото не е представян. С обжалваното в настоящето производство определение въззивният съд уважил молбата частично, като изменил /а не допълнил/ решението в частта за разноските. Така постановеният акт е недопустим. Правилно въззивният съд е квалифицирал искането като такова за изменение на решението му в частта за разноските - чл.248 ГПК, а не като такова за допълване по чл.250 ГПК. Когато се касае за произнасяне по разноските, както изменението на решението, така и допълването му се извършват по реда на чл.248 ГПК, не по този на чл.250 ГПК. Разликата между изменение и допълване на решението в частта за разноските е изяснена в Тълкувателно решение № 6/ 06.11.2013 г. по тълк.д.№ 6/ 2012 г., ОСГТК, ВКС, т.8 и 9. Разпоредбата на чл.248 ал.1 ГПК разграничава две хипотези, свързани с промяна на вече постановения съдебен акт в частта му, с която е определена отговорността за разноски, установени като изключение от правилото на чл.246 ГПК. Първата хипотеза обхваща случаите, при които съдът не се е произнесъл по иначе валидно заявено и прието искане за разноски и възможността това да бъде сторено не се преклудира при липса на представен списък по чл. 80 ГПК. При втората хипотеза, след като съдът е определил дължимите разноски, е налице искане от страната те да бъдат приведени в съответствие с нейното твърдение за осъществяването им, което искане не е за допълнително произнасяне, а за изменение в размера на вече присъденото. В този случай липсата на списък по чл.80 ГПК води до ненадлежно упражняване на правото да се иска изменение на решението, поради което това искане е недопустимо. В случая въззивният съд, вместо да констатира липсата на представен от ищеца до устните състезания списък по чл.80 ГПК, се е произнесъл по съществото на искането, при липса на предпоставка за надлежното му упражняване, поради което постановеният от него акт е недопустим. Същият следва да се обезсили, а искането за изменение на решението в частта за разноските да се остави без разглеждане. По изложените съображения Върховният касационен съд