Определение от 12.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 9292/2023 г.

Производството по делото е образувано по искане на Национална агенция по приходите със съдебен адрес гр.Пловдив, чрез процесуалния й представител-юрисконсулт М. Манолева за спиране на изпълнението на решение №623/31.03.2023год. по адм.д.№1844/2022год. на Административен съд-Пловдив до окончателното приключване на съдебното производство във всичките му фази и е направено във връзка с подадената от Национална агенция по приходите молба за отмяна по чл. 239, т.1 и чл.239, т.З от АПК на влязлото в сила решение № 623/31.03.2023год. по адм.д.№1844/2022год. на Административен съд-Пловдив. Твърди се, че са налице предпоставките за допускане на исканата обезпечителна мярка-спиране изпълнението на влязло в сила съдебно решение, тъй като присъдените на ищеца суми са значителни по размер и при евентуална отмяна на решението, връщането на платените от държавата суми би било значително затруднено или осуетено от получателя им. В депозиран по молбата писмен отговор, ответникът „Унилик"ЕООД, чрез процесуалния си представител-адв.Т. Златева от САК оспорва искането за спиране на първо место като процесуално недопустимо, а в условията на евентуалност и разглеждане на същото по същество-като неоснователно.По изложените в отговора съображения, отправя искане за оставяне без разглеждане на искането за спиране изпълнението на съдебно решение като недопустимо, а при разглеждането му по същество—за оставяне същото без уважение като неоснователно. Върховният административен съд като разгледа направеното искане, прие следното: С влязло в сила съдебно решение № 623/31.03.2023г., постановено по адм. д. № 1844/2022г. по описа на Административен съд - Пловдив, съдът, в производство по чл.203 и сл. от АПК, вр. с чл.1 ал.1 от ЗОДОВ е: осъдил Национална агенция за приходите - София да заплати на „Унилик" ЕООД с [ЕИК], сумата от 1 000 000лв., представляваща обезщетение за претърпяна загуба от действието на незаконосъобразни актове на органите на НАП /писмо изх. № 20090#1/30.08.2019 г. на Директора на ТД на НАП - Велико Търново; мълчалив отказ на ТД на НАП - Велико Търново за възстановяване или прихващане по заявление № 20090/23.07.2019г.; АП В № П- 16001621112365-004-001/09.07.2021г. и незаконосъобразно плащане по АПВ № П- 04000421102586-004-001/30.08.2021 г. и решение № П-04000421152969-134-001/31.08.2021г. за поправка на АПВ/ в размер на цената по договор за прехвърляне на вземане /факторинг/ от 28.04.2016г. и сключени към него анекс № 1 от 09.05.2016г. и анекс № 2 от 09.05.2016г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба - 11.07.2022г., до окончателното изплащане на сумата. осъдил Национална агенция за приходите - София да заплати на „Унилик" ЕООД с [ЕИК], сумата от 625 847,79лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 1 000 000 лева за периода 10.05.2016г. - 11.07.2022г.; осъдил Национална агенция за приходите - София да заплати на „Унилик" ЕООД с [ЕИК] сумата от 3 092 599.69лв., представляваща обезщетение за пропусната полза от действието на незаконосъобразни актове на органите на НАП /писмо изх. № 20090#1/30.08.2019г. на Директора на ТД на НАП - Велико Търново; мълчалив отказ на ТД на НАП - Велико Търново за възстановяване или прихващане по заявление N9 20090/23.07.2019г.; АПВ № П- 16001621112365-004-001/09.07.2021г. и незаконосъобразно плащане по АПВ № П- 04000421102586-004-001/30.08.2021 г. и решение № П-04000421152969-134-001/31.08.2021г. за поправка на АПВ/ в размер на възнаграждението за събиране по договор за прехвърляне на вземане /факторинг/ от 28.04.2016г. и сключени към него анекс № 1 от 09.05.2016г. и анекс N9 2 от 09.05.2016г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на исковата молба - 11.07.2022г. до окончателното изплащане; осъдил Национална агенция за приходите - София да заплати на „Унилик" ЕООД с [ЕИК] сумата от 930 356.87лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 3 092 599,69 лв. за периода 24.07.2019г. - 11.07.2022г.; осъдил Национална агенция за приходите да заплати на „Унилик" ЕООД с [ЕИК] сумата от 1 237 065.84лв., представляваща обезщетение за пропусната полза от действието на незаконосъобразни актове на органите на НАП /писмо изх. № 20090#1/30.08.2019 г. на Директора на ТД на НАП - Велико Търново; мълчалив отказ на ТД на НАП - Велико Търново за възстановяване или прихващане по заявление №20090/23.07.2019г.; АПВ № П-16001621112365- 004-001/09.07.2021г. и незаконосъобразно плащане по АПВ № П- 04000421102586-004- 001/30.08.2021г. и решение № П-04000421152969-134-001/31.08.2021 г. за поправка на АПВ/ в размер на законна лихва за забава върху вземането, предмет на договор за прехвърляне на вземане /факторинг/ от 28.04.2016г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на постъпване на исковата молба - 11.07.2022г. до окончателното изплащане на сумата; осъдил Национална агенция за приходите да заплати на „Унилик" ЕООД с [ЕИК] сумата от 154 275,60 лева, представляваща съдебни разноски, от които 153 525,60 лева - адвокатско възнаграждение, 700 лева - депозити за вещи лица и 50 лева - държавна такса. Посоченото съдебно решение е влязло в законна сила, след като с определение № 8155/26.07.2023г. на ВАС, постановено по а.д.№6068/2023г. е оставено в сила разпореждане № 2940/04.05.2023г., постановено по адм. д. № 1844/2022г. на Административен съд - Пловдив, с което депозираната от процесуалния представител на НАП касационна жалба против решение № 623/31.03.2023г. е приета за просрочена. С покана вх.№26-У-326/09.08.2023г. дружеството е предявило пред НАП изпълнителен лист от 01.08.2023год., издаден по а.д.№1844/2022г., като е поискало присъдените със съдебното решение суми да му бъдат преведени по специална банкова сметка на адвокат по чл.39 от ЗА. С молба вх.№16287/07.08.2023год. НАП е поискал от ВАС да постанови отмяна на влязлото в законна сила съдебно решение на Административен съд- Пловдив№623/31.03.2023год. по а.д.№1844/2022г., по повод на която е образувано настоящото производство. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав преценява искането за спиране на изпълнението на влязло в сила съдебно решение за процесуално допустимо, а разгледано по същество-неоснователно, поради следните съображения: Съгласно разпоредбите на чл.267 и чл.268 т.2 от АПК, както сочи в молбата си молителят, влязлото в сила съдебно решение, постановено по а.д.№1844/2022год. на Административен съд-Пловдив съставлява годно изпълнително основание, което вменява задължение на НАП да заплати на „Унилик"ЕООД присъдените от съда суми.Съгласно разпоредбата на чл.269 ал.2 от АПК, частните вземания на държавата и общините, вземанията за вреди от незаконосъобразните административни актове и от принудително изпълнение и др.парични вземания, породени или удостоверени от изпълнителни основания по чл.268 се изпълняват по реда на ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.280 т.1 от АПК изпълнителното производство се спира по разпореждане на съда в предвидените от закона случаи, в които съдът определя и срока за спиране.В този смисъл искането за спиране на изпълнителното производство по чл.280 т.1 от АПК не съставлява самостоятелно правно основание за спиране от съда на изпълнителното производство срещу влязло в законна сила съдебно решение, а може да бъде предявено само при наличие на жалба срещу действията на органа по изпълнението по реда на ч.297 ал.4 във вр. с ал.1 и като обезпечителна мярка при предявен отрицателен установителен иск по реда на чл.292 от АПК за недължимост на задължението-предмет на изпълнението от АПК и пр., но не и в съдебно производство по отмяна на влязло в сила съдебно решение по реда на чл.237 ал.1 и сл. от АПК.В Глава четиринадесета от АПК „Отмяна на влезли в сила съдебни актове“ не е регламентирана законова възможност на съда да спре изпълнителното производство, с оглед на което молбата за спиране изпълнението на влязлото в сила решение Административен съд- Пловдив№623/31.03.2023год. по а.д.№1844/2022г. се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.В този смисъл е и съдебната практика на ВАС (Определение№1298/30.01.2018г. по а.д.№836/2018г. на петчленен състав на ВАС, Определение№1013 от 20.01.2012г. по а.д.№841/2012г. на II отделение на ВАС, Определение№9702 от 10.07.2014г. по а.д.№6715/2014г. на II отделение на ВАС). По изложените съображения Върховният административен съд, трето отделение

ОСОБЕНО МНЕНИЕ на докладчика по делото: Искането е допустимо, тъй като е направено във връзка с допустимо искане за отмяна на влязло в сила съдебно решение, предявено в законо установения по чл.240 ал.1 от АПК срок и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, т.е по допустимо висящо съдебно производство за отмяна на влязло в сила съдебно решение. Искането за отмяна е по реда на АПК, но е за отмяна на влязло в сила съдебно решение, постановено по исково производство по реда на ЗОДОВ, поради което по силата на препращащата разпоредба на чл.144 АПК приложима е разпоредбата на чл.309, ал.1 ГПК, съгласно която подаването на молба за отмяна не спира изпълнението на решението, но по искане на страната съдът може да спре изпълнението при условията на чл.282,ал.2-6 от ГПК. По въпроса досежно приложимостта на чл.309, ал.1 ГПК в производството по отмяна на влезли в сила съдебни актове по АПК е налице съдебна практика на ВАС (Определение от 22. 02.2016г. на ВАС, постановено по адм.д.№ 1854/2016г.; Определение N9 11368/29.10.2015г. на ВАС по адм.д.№ 9395/2015 година). Разгледано по същество, искането за спиране на изпълнението на съдебното решение е основателно. Съгласно ТР№2/24.10.2012г. по тълк.д.№2/2012г. на ОСГТК на ВКС, произнасянето по искане за спиране на изпълнението е обусловено от формалното наличие на въведените закона предпоставки, а не от преценка за целесъобразност на спирането като обезпечителна мярка. Разпоредбата на чл.309, ал.1 ГПК препраща към чл.282, ал.2 - 6 ГПК относно условията, при които спирането може да се допусне. Според относимите разпоредби и тълкуването им в съдебна практика на Върховния касационен съд (Определение № 246 /13.09.2022г. на ВКС по гр.д.№ 3039/22г.; Определение № 69/16.04.2021г. на ВКС по адм.д.№ 896/2021г.; Определение № 109/27.06.2022г. на ВКС по гр.д.№ 1914/22г.; Определение № 4278/24.11.2022г. по ч.гр.д. № 4334/22г.;Определение № 50179/1.11.2022г. на ВКС по гр.д.№ 3224/2022г.), в общия случай, когато се иска спиране на изпълнение на решение за парично вземане, за да се допусне спиране е необходимо да са изпълнени следните условия: да е налице допустимо производство за отмяна на влязло в сила съдебно решение и да е представено обезпечение в размер на присъдената сума по решението, чието спиране се иска. В случаите обаче, когато искането за спиране на изпълнението на съдебно решение е направено от държавно учреждение, предоставянето на обезпечение, не се изисква, съгласно чл.391, ал.4 ГПК, приложима по аналогия и в производствата по чл.282, ал.2 и чл.309, ал.1, изр.2 ГПК ( Определение № 43/30.03.2021г. на ВКС по ч.гр.д.№ 1140/2021г., I г.о., ГК; Определение № 534/5.09.2013г. на ВКС по гр.д.№ 5475/2013г., IV г.о., ГК). В конкретния случай, искател и молител е Национална агенция по приходите, която е специален държавен орган. В съдебното решение, чиято отмяна се иска, отговорността на НАП е ангажирана именно в качеството й на държавен орган.Съгласно разпоредбите на чл.267 и чл.268 от АПК, влязлото в сила съдебно решение, постановено по а.д.№1844/2022г. съставлява годно изпълнително основание, което вменява задължение на НАП да заплати на „Унилик"ЕООД присъдените от съда суми, следователно, за изпълнението на влязлото в сила съдебно решение НАП следва да разходва публични средства. С оглед тези обстоятелства, приложими към за изпълнението на въпросното съдебно решение са правилата за изпълнение на парични вземания срещу държавни учреждения, въведени с чл.519 ГПК. Относно преценката на искането на НАП за спиране на изпълнението на същото решение, следва да се приложи по аналогия правилото на чл.391, ал.4 ГПК, поради което молителят следва да се счита освободен от внасянето на обезпечение. В тази насока е налице и съдебна практика на ВАС (Определение от 21.03.2023год. по а.д.№1681/2023год. на петчленен състав-1 колегия). По тези съображения, докладчикът по делото, преценява молбата за спиране на изпълнението на влязлото в сила съдебно решение като основателна и счита,че на осн. чл.144 вр. с 309, ал.1, чл.282, ал.2 и чл.391, ал.4 ГПК следва да бъде спряно изпълнението на влязлото в сила съдебно Решение № 623 от 31.03.2023 година, постановено по адм.д.№ 1844/22 година от Административен съд-Пловдив. СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК: