Определение № 1180 от 22.04.2026 г. на ВКС по т. д. № 93/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, наименована „изложение към касационна жалба“, с вх. № 7989/17.12.2025г., на ищеца по делото К. З. П. против разпореждане № 511/27.11.2025г. по в.ч.гр.д. № 450/2025г. на Апелативен съд – Велико Търново, с което е върната частната му жалба с вх.№ 6967/05.11.2025г. по вх. рег. на Апелативен съд – Велико Търново, поради неотстраняване в срок на указаните нередовности. Частният жалбоподател моли да се отмени атакуваното определение. Излага становище, че няма пречка да заведе иск по чл.135 ЗЗД, тъй като П. иск е за недействителност на увреждащите действия, докато дело по чл.124 ГПК би било за разваляне на договор. В тази връзка сочи, че намалявайки едностранно лихвеният процент служителите и юридическото лице са го увредили като кредитор и са нарушили сключения договор. С жалбата се оспорват и други съдебни актове: определение № 1156/01.08.2025г. по гр.д.№ 512/2025г. на ОС- Плевен и определение № 1245/27.08.2025г. по гр.д.№ 512/2025г. на ОД – Плевен. Иска се възстановяване положението съгласно сключените два договора в лева и в евро, обявяване за недействителни действията на служителите на ДСК- Плевен, начисляване на неначислената лихва в лева и в евро. Не се излагат каквито и да било доводи за незаконосъобразност на обжалваното разпореждане, предмет на настоящото производство. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и разгледана по същество е неоснователна. За да върне частна жалба с вх. № 6967/05.11.2025г. по вх. рег. на Апелативен съд - Велико Търново, решаващият състав е намерил същата за нередовна, както и че, нередовностите не са отстранени в предоставения на жалбоподателя срок. Съдът е констатирал, че посочената частна жалба е срещу определение № 570/23.10.2025г. по в.ч.гр.д № 450/2025г. на АС - Велико Търново и срещу определение № 1245/27.08.2025г. на ОС – Плевен, поради което с разпореждане № 491/11.11.2025г. по в.ч.гр.д. № 450/2025г. на АС - Велико Търново е указал на жалбоподателя да конкретизира кой акт обжалва, предвид съдържантието на жалбата му, в която са изложени оплаквания срещу други съдебни актове, нямащи отношение към ч.в.гр.д.№ 450/2025г. на АС- Велико Търново, както и да изложи в какво се състои порочността на акта. Препис от разпореждане № 491 е връчен на адв.Т. в качеството му на процесуален представител на жалбоподателя К. П., съгласно приложено пълномощно към делото. В изпълнение на дадените указания е постъпила молба от адв.Т., към която са приложени няколко копия на оставената без движение частна жалба, с оглед на което съдът е заключил, че конкретизация съобразно дадените указания не е извършена. Частната жалба е частично основателна.. От съдържанието на частна жалба с вх.№ 6967/05.11.2025г. по вх. рег. на Апелативен съд - Велико Търново, адресирана до ВКС, е видно, че е подадена срещу определение № 570/23.10.2025г. по в.ч.гр.д. № 450/2025г. на АС – Велико Търново. и против определение № 1245/27.08.2025г. на Окръжен съд – Плевен. Доколкото частната жалба е адресирана до ВКС и има за предмет въззивен акт, безспорно се установява, че по реда на чл.274, ал.2 ГПК се обжалва определение № 570/23.10.2025г. по в.ч.гр.д. № 450/2025г. на АС – Велико Търново. Същевременно като предмет на обжалване е посочено определение № 1245/27.08.2025г. на Окръжен съд – Плевен и доколкото то не е предмет на разглеждане по в.ч.гр.д. № 450/2025г. на Апелативен съд – Велико Търново, в тази част настоящата частна жалба е неоснователна, тъй като се обжалва пред ВКС първоинстанционен, а не въззивен акт. Съгласно Тълкувателно решение № 6/2017т. от 15.01.2019г. по тълк. д. № 6/2017гг. на ОСГТК на ВКС, ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл. 269, изр. второ ГПК, не се прилагат в производството по частна жалба. Прието е, че подадена бланкетна частна жалба по чл.274, ал.2 ГПК не само е редовна, но чрез нея страната може ефективно да защити правото си, а ако в частната жалба са изложени конкретни оплаквания срещу обжалваното определение, те имат значение единствено да ориентират съда за становището на страната. Подчертано е, че съдът служебно проверява всички правно релевантни факти, сам преценява доказателствата, събрани от първата инстанция, тези представени с частната жалба и отговора, както и събраните от него, въз основа на което разрешава въпросите, включени в предмета на производството. Изведено е, че по този начин съдът изпълнява своето задължение да осигури прилагането на процесуалния закон, която дейност не е обусловена от волята на страните, обективирана посредством оплакванията за незаконосъобразност. С оглед даденото разрешение в задължителната практика на ВКС, цитирана по-горе, фактът, че жалбоподателят не е посочил какви са пороците на обжалвания пред ВКС акт - определение № 570/23.10.2025 г. по в.ч.гр.д. № 450/2025 г. на АС – Велико Търново, не води до нередовност на частната жалба в тази част, поради което съдът е следвало да администрира същата, в частта за обжалване на въззивния акт. Предвид изложеното, обжалваното разпореждане в посочената част се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено частично като такова. Делото трябва да се върне на АС-Велико Търново за администриране на частната жалба срещу определение № 570/23.10.2025г. по в.ч.гр.д.№ 450/2025г. на АС – Велико Търново. Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, на основание чл.274, ал.2, изр.2 ГПК