Определение № 199 от 20.05.2020 г. на ВКС по т. д. № 551/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от „Н. Петрол“ ЕООД – в несъстоятелност, с ЕИК:[ЕИК], гр. Ловеч, чрез процесуалния му пълномощник, срещу определение № 4218 от 20.12.2019 г. по ч.гр.д. № 6055/2019 г. по описа на Апелативен съд – София, с което е оставена без разглеждане частната жалба, подадена от „А. – 45“ ООД, с ЕИК:[ЕИК], гр. Омуртаг, срещу определение от 17.10.2019 г., постановено в откритото съдебно заседание по т.д. № 1580/2017 г. по описа на Софийския градски съд, ТО, VІ-5 състав. С последното е оставено без уважение искането на „А. – 45“ ООД за отмяна на определението на Софийски градски съд от 11.08.2017 г. по същото дело, с което дружеството е конституирано като трето лице – помагач на страната на ответника в производството „Н. Петрол“ ЕООД – в несъстоятелност. В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното въззивно определение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което се моли за неговата отмяна. Твърди се, че процесуалното качество на „А. – 45“ ООД като трето лице – помагач на страната на ответника по т.д. № 1580/2017 г. по описа на Софийския градски съд е пречка да бъдат установени вземания на същото дружество към „КТБ“ АД – в несъстоятелност, по предявени от него срещу банката искове по чл. 65, ал. 1 ЗБН, предмет на т.д. № 2813/2016 г. по описа на Софийски градски съд, производството по което е спряно във въззивната инстанция до приключване на настоящото дело. Навеждат се доводи, че независимо от обстоятелството, че конституирането на „А.-45“ ООД на основание чл. 219, ал. 1 ГПК като трето лице - помагач на страната на ответника е станало именно по искане на настоящия жалбоподател, дружеството не би желало с процесуалните си действия да препятства реализирането на правата на третото лице - помагач в съдебното производство по т.д. № 2813/2016 г. по описа на Софийски градски съд. Излагат се съображения в подкрепа на твърдението, че атакуваното първоинстанционно определение има преграждащ характер по отношение реализацията на правата на привлеченото трето лице, което следвало от качеството на последното на страна в производството по обуславящото дело. Сочи се, че като е отказал да разгледа по същество жалбата на „А. – 45“ ООД, въззивният съд е нарушил чл. 6, § 1 ЕКЗПЧОС, защото това определение е лишило дружеството от достъп до правосъдие и му е отнело единственото ефективно средство за защита по българското законодателство. Против частната жалба е постъпил писмен отговор от А. Д. и К. М., заедно упражняващи правомощията на синдик на „КТБ“ АД – в несъстоятелност, с ЕИК:[ЕИК], гр. София, в който се изразява становище за нейната неоснователност. Съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид материалите по делото и становищата на страните, приема следното: Частната жалба е процесуално недопустима, тъй като не изхожда от надлежно легитимираната страна, чиято частна жалба е била оставена без разглеждане от въззивния съд, а именно третото лице – помагач на страната на ответника „Н. Петрол“ ЕООД - „А. – 45“ ООД. В случая се касае за упражняване и защита на чужди процесуални права, което е недопустимо, освен в предвидените от закона хипотези /чл.26 ал.2 ГПК/. По тези съображения, частната жалба следва да бъде оставена без разглеждане. Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение