Определение № 3136 от 11.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1994/2026 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на К. Х. С., чрез адв. О. М., срещу решение № 613/13.05.2025 г., поправено с решение № 677/22.05.2025 г., двете постановени по в. гр. д. № 648/2025 г. на Софийския апелативен съд. С него, въззивният съд, като частично е отменил първоинстанционното решение, е осъдил К. Х. С. да заплати на Д. В. Б., на основание чл. 55, ал. 1, т.3 от ЗЗД, сумата от 32 600 лв., в допълнение към присъдените й от първоинстанционния съд 65 200 лв., ведно със законната лихва, считано от 10.07.2023 г. до окончателното плащане.

В изложението към жалбата се поддържат основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 3 и ал. 2, предл. 3 ГПК.

За да се произнесе по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на III г.о., съобрази следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на Д. В. Б. срещу З. С. Н., К. Х. С. и А.-М. Х. С., в която ищцата е посочила, че нa 11.07.2018 г. между нея като купувач и Х. Х. С. и З. С. Н., като продавачи, е бил сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, съчетаващ и договор за изработка, по силата на които последните се задължили да построят и продадат на ищцата, недвижими имоти, находящи се в жилищна сграда, която щяла да бъде построена в урегулиран поземлен имот, представляващ източната половина на поземлен имот с планоснимачен № ..., находящ се в [населено място], район "Л.", местността "К. в.", с площ по скица от 1 284 кв. м., съставляващ УПИ ..., от квартал № ..., по плана на [населено място], местността "К. в.", срещу което ищцата се е задължила да заплати авансово по банков път продажна цена в размер на 100 000 евро, което сторила на 11.07.2018 г., превеждайки левовата равностойност на цената по приложимия курс на БНБ – 195 600 лв. по сметка на Х. Х. С.. Продавачите се задължили да построят и предадат собствеността върху недвижимите имоти на ищцата в срок до 36 месеца след датата на протокола за определяне на строителна линия и ниво. Почти пет години след сключването на договора, процесните недвижими имоти не били построени, нито били започнати каквито и да било дейности по построяването им. Липсвало издадено разрешение за строеж, както и протокол за определяне на строителна линия и ниво, както и учредено право на строеж в полза на трето лице, което да извърши строителството. Ищцата твърди, че е налице виновно неизпълнение на продавачите по предварителния договор на поетите задължения за изграждане и продажба на уговорените имоти. Изпълнението на поетите с договора задължения станало и невъзможно, доколкото през 2021 г. З. С. Н. прехвърлила в полза на трето лице своите идеални части от процесния урегулиран поземлен имот, но дори да е възможно, то било твърде забавено и абсолютно безполезно за ищцата. Х. Х. С. - единият от продавачите, починал преди подаването на исковата молба и оставил за наследници по закон К. Х. С. /син/ и А.-М. Х. С. /дъщеря/ и като такива последните носели отговорност за поетите от техния наследодателя задължения. Ищцата направила изявление за разваляне на договора и поискала връщане на даденото по него на отпаднало основание. При условията на евентуалност тя е поискала прогласяване нищожността на процесния договор поради невъзможен предмет - имотите, предмет на предварителния договор, не били индивидуализирани, и е поискала връщане на даденото без основание. Направила е искане за солидарното осъждане на ответниците, както и за присъждане на законна лихва.

В отговора по чл. 131 ГПК ответницата З. С. Н. е посочила, че не е заявила съгласие за сключване на договор с ищцата, с търговска дейност и с продажба на недвижими имоти се занимавал синът й Х. С., който обаче също не бил сключил договора. Оспорила е авторството на подписите, положени върху договора, твърдейки, че не са положени от нея и синът й Х. С.. Релевирани се твърдения за нищожност на договора поради невъзможен предмет, тъй като имотите, предмет на договора, не били индивидуализирани, евентуално се твърди, че договорът е нищожен като привиден /абсолютна симулация/. Ответницата е оспорила получаването на сумата по договора, както и твърдението за солидарност. Посочила е, че не е започнал да тече срок за изпълнение, съответно за разваляне.

Ответницата А.-М. Х. С. в срока по чл. 131 ГПК не е подала отговор на исковата молба.

В отговора по чл. 131 ГПК ответникът К. Х. С. е също е оспорил автентичността на положения върху договора подпис на наследодателя му Х. С., както и са изложени доводи за нищожност на договора поради липса на предмет /не бил посочен обектът, предмет на продажбата/. Същият представлявал и симулативна сделка. Оспорил е и твърдението за извършено от ищцата плащане по договора.

С решение № 5272/24.09.2024 г., постановено по гр. д. № 7893/2023 г. на Софийския градски съд, на основание чл. 55, ал. 1, пр.3 ЗЗД, А.-М. Х. С. и К. Х. С. са осъдени да заплатят на Д. В. Б., сумите от по 65 200 лв., заплатени на отпаднало основание във връзка с развален предварителен договора от 11.07.2018г., сключен между ищцата, Х. Х. С. и З. С. Н., ведно със законната лихва, считано от 10.07.2023 г. до окончателното плащане. Със същото решение съдът е отхвърлил като неоснователен предявеният от Д. В. Б. срещу З. С. Н. иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на сумата от 65 200 лв., заплатена на отпаднало основание във връзка с развален предварителен договора от 11.07.2018 г., сключен между ищцата, Х. Х. С. и З. С. Н..

С решение от 10.02.2025 г., постановено в производство по чл. 247 ГПК, по същото гражданско дело, са отхвърлени исковете за горниците до пълните предявени размери от по 195 600 лв.

Срещу първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлена исковата претенция за сумата 65 000 лв, е подадена въззивна жалба от Д. В. Б., която моли съдът да й присъди тази сума. Твърди, че съдът неправилно приел, че наследниците на Х. С. следва да отговарят само за по 1/3 част от вземането, след като приел, че З. Н. не може да отговаря за връщането на сумата. Твърди, че доколкото е установено, че сумата 195 600 лв. е постъпила по сметка на Х. С., то при връщането й същата следвало да се раздели на две части между неговите наследници и същите следвало да бъдат осъдени да върнат на ищцата всеки по 97 800 лв. Моли решението в тази част да бъде отменено и съдът да осъди К. Х. С. и А.-М. Х. С. да й заплатят по 1/2 от сумата 65 000 лв. С молба от 25.10.2024 г. ищцата е оттеглила въззивната жалба срещу решението на първостепенния съд в частта досежно отхвърлената част на исковата претенция /1/2 част от сумата от 65 200 лв./ срещу А.-М. Х. С..

Със сега обжалваното решение въззивният съд е приел, че е сезиран с обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 88, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и чл. 55, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД за връщане на сума, заплатена по предварителен договор за продажба на имот.

Въззивният съд е изложил, че по делото е представен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот и договор за изработка от 11.07.2018 г., по силата на който Х. Х. С. и З. С. Н., в качеството им на продавачи, са поели спрямо Д. В. Б., в качеството й на купувач, задължение да построят и продадат на купувача, описаните в договора апартамент, подземен гараж и паркомясто, които са индивидуализирани единствено като находящи се в жилищна сграда, която ще бъде построена в урегулиран поземлен имот, съставляващ УПИ ..., от квартал № ..., по плана на [населено място], местността "К. в.", с площ от 1 284 кв.м., без да са посочени други индивидуализиращи белези. В договора общата цена на имотите е определена в размер на 100 000 евро, като е уговорено авансово плащане на пълния размер на цената, което плащане да се извърши по банковата сметка на Х. Х. С., която не е индивидуализирана. Също така е уговорен срок за изпълнение на задълженията на продавачите 36 месеца след датата на протокола за определяне на строителна линия и ниво. В договора като неразделна част от него е посочено приложение № 1, което обаче не е представено по делото.

От представените по делото писмени доказателства апелативният съд е приел за установено, че З. С. Н. е прехвърлила своята идеална част от урегулирания поземлен имот, върху който е следвало да бъде построена сградата, на трето за настоящото дело лице.

От представеното по делото удостоверение за наследници съдът е приел за установено, че наследници на починалия Х. Х. С. са: А.-М. Х. С. /дъщеря/ и К. Х. С. /син/.

Съдът е приел, че се спори по делото дали продавачите са подписали представения предварителен договор от 11.07.2018 г., тъй като са оспорени подписите на същите на този договор и е открито производство по оспорване. Във връзка с това по делото са приети заключения на единична и тройна съдебно-почеркова експертиза, които заключения сочат, че подписът, положен на мястото за "продавач" № 1 е изпълнен от Х. Х. С., а този на мястото за "продавач" № 2 от З. С. Н.. Едно от трите вещи лица, изготвили тройната експертиза е изразило особено мнение, като е посочило, че подписът на Х. Х. С. е елементарен и би могъл да бъде възпроизведен, а вторият подпис вероятно не е положен от З. С. Н..

От представеното и прието по делото като доказателство платежно нареждане за кредитен превод, както и от назначената пред първата инстанция съдебно-счетоводна експертиза въззивният съд е приел за установено, че на 11.07.2018 г. от банкова сметка с титуляр ищцата Д. В. Б. е извършен превод в размер на 195 600 лв. на Х. Х. С. в "Райфайзен Б. България" АД /праводател на "Обединена Българска Банка" АД/, по посочена сметка, като основанието за превода е "по предв. договор за покупко продажба на недвижима собственост".

От правна страна на първо място въззивният съд е приел, е в случая между двамата продавачи не е налице солидарна отговорност, тъй като такава не е уговорена в договора, като всеки от ответниците отговаря разделно за цялата претендирана сума.

На следващо място, апелативният съд е посочил, че делото е висящо във въззивната инстанция единствено по отношение на иска срещу К. Х. С., който с диспозитива на решението на СГС е осъден да заплати на ищцата сумата 65 200 лв.. Въззивният съд е приел, че доколкото ищцата е направила искане за солидарно осъждане на ответниците, то тя всъщност е претендирала всеки един от тях да бъде осъден за цялата сума на иска, т.е. спрямо тримата ответника са предявени и съдът е сезиран със субективно съединени искове всеки, от които за сумата 195 000 лв. срещу всеки един от ответниците, съответно искът срещу К. Х. С., по който е дължал произнасяне съдът е бил с цена 195 600 лв. Въззивният съд е посочил е, че с въззивната жалба на ищцата Д. Б. се обжалва решението на първостепенния съд в частта, с която искът е отхвърлен до размера от 97 800 лв. или предмет на въззивната жалба е искът срещу К. Х. С. в частта му за сумата 32 600 лв.

Въззивният съдебен състав е намерил, че на първо място следва да бъде разгледано въведеното от ищцата като основание на иска, както и от ответника като възражение, за нищожност на договора поради липса на предмет, тъй като действителнотта на договора е едно от условията съдът да се произнесе по неговото разваляне. Действителността на договора /нейната липса/ е въпрос, който следва да бъде разрешен преди съдът да се произнесе по развалянето на договора. Във връзка с основанието невъзможен предмет съдът е цитирал ТР № 3/28.06.2016 г. по тълк. дело № 3/2014 г. на ОСГК на ВКС, според което, ако към момента на постигане на съгласието предметът е фактически или правно невъзможен, сделката е нищожна поради невъзможен предмет. Фактическата невъзможност на предмета означава, че той не съществува в реалната действителност при сключване на сделката и не може да възникне според природните закони и с оглед нивото на развитие на науката, техниката и технологиите към момента на сделката, както и ако предметът е индивидуално определена вещ и тя е погинала преди постигане на съгласието. Правната невъзможност на предмета означава, че за неговото възникване или за разпореждането с него съществува непреодолима правна пречка. Правната пречка може да се изразява в нормативно уредени забрани за извършване на сделката или ограничения за обособяването на обекта. Ако предметът на сделката стане невъзможен след нейното сключване, при вече породено задължение, сделката подлежи на разваляне поради невъзможност за изпълнение, която погасява задължението /чл. 89 ЗЗД/. За да не се стигне до невъзможност на предмета, той трябва да е определен или поне определяем. В контекста на тези разяснения, съдът е посочил, че важен аспект при сключването на предварителен договор за покупко-продажба на имот е индивидуализацията на имота. Когато имотът е завършен и готов за експлоатация, този въпрос не е от особена трудност, тъй като пълната индивидуализация е тази, която е описана в предходните документи за собственост на имота /например нотариален акт/, посочена и в чл. 60 ЗКИР. Част от необходимата индивидуализация включва идентификатор, вид на имота, адрес и др. Проблемът с индивидуализацията е по-сериозен при така наречените "продажби на зелено" или в случаите, когато изграждането на имота тепърва предстои. Това е породено от липсата на данни за самия имот, като например идентификатор, които да се посочат в предварителния договор. Краткото описание на имота би било достатъчно, но липсата на достатъчно подробно описание на имота би могло да затрудни уважаването на иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД за сключване на окончателен договор. Съдът е посочил, че в съдебната практика се приема, че в подобни случаи трябва да бъдат описани площта, помещенията, както и границите на имота, предмет на предварителния договор. Направен е извод, че в случая липсва каквото и да било описание на имотите, предмет на предварителния, извън това, че ще се намират в жилищна сграда, която ще бъде построена в поземления имот. В договора не са посочени други индивидуализиращи белези на недвижимите имоти, предмет на сделката като площ, помещения и граници на имотите. Предвид това въззивният съд е приел, че липсата на каквато и да било индивидуализация на процесните имоти води до нищожност на предварителния договор поради невъзможен предмет.

Съдът е приел, че текстът на чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД намира приложение освен тогава, когато между лицата, в патримониумите на които е осъществено разместването на имуществени блага, изобщо няма възникнали облигационни отношения въз основа на договор или друг юридически факт, но също така и когато между тези лица е сключен договор, който обаче страда от порок, водещ до неговата нищожност, в който случай се приема, че тази сделка изобщо не е пораждала правни последици между страните по нея. В случая ищцата основава предявения в процеса евентуален иск за връщане на парична сума в размер на 195 600 лв. на осъществяване на последната от посочените хипотези като е поддържала, че е нищожен поради невъзможен предмет.

Въззивният съд е приел, че ищцата е превела по банковата сметка на Х. Х. С. сумата от 195 600 лв. и същата е престирана в изпълнение на задълженията на ищцата Д. Б., възникнали по процесния предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот и договор за изработка от 11.07.2018 г. Доколкото обаче този договор е нищожен поради невъзможен предмет, а по силата на нищожна сделка не могат да възникнат задължения за който и да е от правните субекти, които са участвали при нейното подписване, то за ищцата не е възникнало и задължението да заплати сумата от 195 600 лв., която е получена от Х. С. без да е налице правно основание за това и в негова тежест е възникнало задължение да я върне на ищцата на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. По тези съображения, въззивният съд е стигнал до извода за основателност на предявения осъдителен иск за връщане на сумата.

Съдът е намерил, че тъй като по делото се установи, че претендираната сума е дължима на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД поради констатираната нищожност на предварителния договор, не следва да бъде разглеждана претенцията, основана на развалянето на предварителния договор.

Най-накрая, съдът е посочил, че поради настъпила смърт на продавача Х. С. преди завеждане на делото, исковете са насочени срещу неговите наследници по закон, които са ответници в първоинстанционното производство. Разпоредбите на наследственото право сочат, че наследникът наследява, както вземанията на своя наследодател, така и задълженията му, освен в случай че не се е отказал от наследството. Съгласно чл. 5, ал. 1 ЗН децата на починалия наследяват по равни части. Ето защо, въззивният съд е приел, че частта от задължението на починалия Х. С., за която отговаря К. Х. С. е в размер 97 800 лева. При тези съображения съдът е счел, че първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният срещу К. Х. С. иск до пълния предявен размер 195 600 лв. следва да бъде отменено в частта за сумата 32 600 лв. и тази сума ответникът К. Х. С. следва да бъде осъден да заплати на ищцата.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение и се иска неговата отмяна. Твърди се и наличието на очевидна неправилност.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по следните въпроси:

1. "Налице ли е порок, който обуславя недопустимост на решението или представлява нарушение на съдопроизводствените правила, който въззивната инстанция следва да отстрани при несъответствие между дадената от първоинстанционния съд в доклада по чл. 146 ГПК и в решението му по спора правна квалификация на спорното право с неговото действително правно основание?";

2."Когато съдът установи, че е налице погрешна правна квалификация на иска, съответно съдебното решение е неправилно, следва ли въззивният съд да даде указания на страните относно подлежащите на доказване факти и необходимостта за ангажиране на съответни доказателства, съобразно действителната правна квалификация на спорното по делото материално право, респективно на предявения иск?";

3." Кое е действителното право основание на иска: чл. 55, ал. 1 ЗЗД, а именно в случая е предявена искова молба за разваляне на предварителен договор за покупко-продажба, с основание на исковата претенция за връщането на сумата, платена по процесния договор?";

4."Длъжен ли е съдът, съобразявайки хипотезата на чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, за връщане на дадено по развален договор, да преценява договорната връзка между насрещните страни, какви са задълженията им по нея, включително при разваляне на договора, какви са уговорките за последиците при разваляне, както и уредбата на финансовите им отношения след това?";

5."Нарушил ли е първоинстанционният съд правилата за доказване и правилно ли е разпределена тежестта на доказване?";

6."Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доводи, твърдения и възражения направени от наша страна в отговора на исковата молба, както и в жалбата ни срещу първоинстанционното решение, по доказателствените искания направени в първоинстанционното производство, съответно във въззивното производство, както и да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност, при постановяване на въззивното решение, както и да изложи мотиви по всички доказателства и възражения на страните?";

7."Дали съдът формирайки вътрешното си убеждение, е следвало да прецени всички обстоятелства по делото, конкретно да приложи хипотезите на текста на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД?";

8."Длъжен ли е съдът да обсъди поотделно и в съвкупност всички доказателства по делото, доводите на страните, както и всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, вкл. направени от страните признания за релевантни за спора факти, както писмени и гласни доказателства събрани в първоинстанционното производство проведено на същите основания, по отношение възражението ни относно симулативността на процесния договор?".

Като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване се поддържа и очевидна неправилност на въззивното решение - чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

Ответната страна Д. В. Б., чрез адв. Е. И., в писмен отговор изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, респ. за неоснователност на жалбата.

Върховният касационен съд, състав на III г.о. намира, че касационното обжалване следва да се допусне поради очевидна неправилност на въззивното решение, поради следните съображения:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с главен иск по чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД, съединен с евентуален иск по чл. 55, ал.1, пр.3 ЗЗД за връщане на сумата от 195600лв. солидарно от три лица- ответниците З. С. Н., А.-М. Х. С. и К. Х. С..

Първоинстанционният съд се е произнесъл само по иска по чл. 55, ал.1, пр.3 ЗЗД (връщане на сумата на отпаднало основание, поради разваляне на предварителен договор) като е осъдил само двамата ответници А.-М. Х. С. и К. Х. С. да платят по 65000лв. на отпаднало основание, поради разваляне на предварителния договор, като същевременно е отхвърлил исковете срещу тези двама ответници до пълния предявен размер от 195600лв..

Ищцата Д. Б. е обжалвала първоинстанционното решение само в частта, в която е отхвърлен иска по чл. 55, ал.1, пр.3 ЗЗД, насочен срещу К. С., за сумата от 32600лв..

Въззивният съд е приел в мотивите към решението си, че предварителния договор е бил нищожен, но след това с решението си е присъдил на ищцата още 32600лв. като е осъдил К. С. на основание чл. 55, ал.1, пр.3 от ЗЗД на отпаднало основание, поради развален предварителен договор.

Налице е противоречие между приетото от въззивния съд в мотивите, че предварителния договор е нищожен и изразената воля на съда в диспозитива, че сумата се присъжда на основание развалянето на договора, по предявения иск по чл. 55, ал.1, пр.3 от ЗЗД.

Воден от горното, ВКС, състав на Трето Гражданско отделение