Определение № 230 от 21.07.2020 г. на ВКС по т. д. № 1512/2019 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1-во, предл. 1-во ГПК, във вр. ал. 1, т. 2 ГПК и чл. 248, ал. 1, предл. 2-ро ГПК. Образувано е по частната жалба с вх. № 881/8.ІІ.2019 г. на Националната агенция за приходите, подадена против определение № 38 на Ямболския ОС от 22.І.2019 г., постановено по гр. дело № 77/2018 г., с което е била отхвърлена нейна молба с правно основание по чл. 248, ал. 1, предл. 2-ро ГПК: за изменение на постановеното по същото дело въззивно решение № 124/26.ХІ.2018 г. в частта на присъдените разноски в производството по ч. гр. дело № 283/2017 г. /заповедно/, както и в производството по гр. дело № 1228/2017 г. – двете по описа на РС-Ямбол. Поддържайки, че отхвърленото й искане било „в зависимост от уважаване на искането за поправка на очевидна фактическа грешка”, НАП излага оплаквания за необоснованост и постановяване на атакуваното определение на въззивния съд в производството по чл. 248, арл. 1, предл. 2-ро ГПК при допуснати от неговия състав съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това Агенцията настоящ частен жалбоподател претендира отменяването му и постановяване на съдебен акт по съществото на това нейно искане от настоящата инстанция, с който в полза на НАП да бъдели присъдени следните суми: ~ 1./ В размер на 1 123.10 лв. – разноски за заповедното производство; ~ 2./ В размер на 686.60 лв. - разноски за въззивното производство пред ОС-Ямбол; ~ 3./ В размер на 763.30 лв. – разноски за производството пред първата съдебна инстанция, но под условието, че бъдела уважена касационната жалба на НАП за поправка на допуснатата очевидна фактическа грешка в решение № 124/26.ХІ.2018 г. по гр. дело № 77/2018 г. по описа на ОС-Ямбол. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК /във вр. чл. 283 ГПК/ и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Ямболския ОС, настоящата частна жалба на Национална агенция за приходите ще следва да се преценява като процесуално допустима. Разгледана по същество тази частна жалба е частично основателна. За да отхвърли молбата на Агенцията настоящ частен жалбоподател с правно основание по чл. 248, ал. 1, предл. 2-ро ГПК /досежно първите две от общо трите нейни искания/, въззивната инстанция е приела, че за заповедното производство разноските на НАП са били за държавна такса и претендирано юрисконсултско възнаграждение, като последното следвало да се определи в размер на 150 лв. - при действието на вече изменената разпоредба на чл. 78, ал. 8 ГПК и независимо, че обнародването на това изменение е станало само два дни преди издаване на процесната заповед за изпълнение (№ 186/26.01.2017 г. по ч. гр. дело № 283/2017 г. по описа на РС-Ямбол), защото юрисконсултското възнаграждение се определя „към настоящия момент съобразно намаления размер на дължимото вземане”. Като неправилен /незаконосъобразен/, не може да бъде споделен този решаващ правен извод на Ямболския ОС, че в процесния случай, досежно претенцията на НАП за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, дължимо за заповедното производство, приложим се явявал редът по чл. 37 от Закона за правната помощ ( препращащ към правилата на Наредбата за заплащане на правната помощ, приета с ПМС № 4/2006 г. ), а не относимите към онзи момент правила на Наредба № 1/9.VІІ.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В съответствие с точния разум на чл. 7, ал. 2, т. 4 от последната, в редакцията на този текст към датата на издаване на Заповедта за изпълнение № 186/26.01.2017 г., размерът дължимото на НАП юрисконсултско възнаграждение вярно е бил посочен в петитумната част на заявлението по чл. 417, т. 7 ГПК /както и в заповедта/: 744.79 лв. (седемстотин четиридесет и четири лева и седемдесет и девет стотинки). При съобразяване на обстоятелството, че от общо 31 985.99 лв. исковата претенция на НАП срещу „Топлофикация-Ямбол” ЕАД е била отхвърлена за разликата над 19 073.85 лв., дължимото юрисконсултско възнаграждение е следвало да се определи съразмерно с отхвърлената част на положителните установителни искове, предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК. Така дължимото на основание чл. 78, ал. 8 ГПК възнаграждение възлиза на 825.61 лв., докато реално присъденото такова с въззивното решение е за 789.72 лв. или с 35.89 лв. по-малко. Ето защо, като частично основателно, ще следва да бъде уважено искането на НАП за изменение на въззивното решение в частта му за разноските, които й се дължат за заповедното производство по гр. дело № 283/2017 г. по описа на РС-Ямбол посредством допълнително присъждане на горната сума от 35.89 лв. (тридесет и пет лева и осемдесет и девет стотинки). Относно разноските на НАП за първоинстанционното производство по гр. дело № 1228/2017 г. по описа на РС-Ямбол: В тази й част жалбата на НАП е неоснователна. Съответно претенцията на Агенцията настоящ частен жалбоподател за разноски, направени по посоченото дело, образувано по предявените от нея срещу ответното топлофикационно д-во в [населено място] по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни установителни искове, е била надлежно формулирана в Списък по чл. 80 ГПК за присъждането на сума в размер общо на 1 176.08 лв. (876.08 лв. разноски + 300 лв. юрисконсултско възнаграждение), а реално присъдените й такива са в размер на 701.32 лв. Последната сума вярно отразява пропорцията между общата цена на процесните обективно кумулативно съединени искове, а именно 31 985.99 лв., и сумата, до размера на която те са били уважени от въззивната инстанция: 19 073.85 лв., с оглед което - предвид констатацията за съразмерност на така присъдените в полза на НАП разноски за първоинстанционното производство - в тази му част атакуваното определение на въззивния съд ще следва да бъде потвърдено. В заключение, предвид недопускането на касационен контрол по жалбата на НАП (с вх. № 848/7.ІІ.2019 г. по описа на ОС-Ямбол) срещу постановеното от въззивната инстанция решение в производството по чл. 247 ГПК / Р. № 37/22.І.2019 г. /, не следва да бъде разглеждано направеното под положително условие за това искане на Агенцията за разноски във въззивното производство. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение