Определение № 111 от 25.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3917/2022 г.

Производството е по чл.274,ал.З,т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [община] срещу определение № 322 от 27.07.2022 г. по в.ч.гр.д. № 201 /2022 г. на Видинския окръжен съд, с което е потвърдено разпореждане № 734 от 28.04.2022 г. по гр.д. № 7 /2022 г. на Видинския районен съд, с което на основание чл.415, ал.5 ГПК е обезсилена издадена заповед за изпълнение на парично задължение поради неизпълнение на указанията на съда за представяне на доказателства за предявяване на иска за установяване на вземането. Жалбоподателят твърди, че е предявил такъв иск с правно основание чл.422 ГПК в срок и делото е разпределено на същия съдия, който е постановил обжалваното разпореждане, който е извършил проверка на исковата молба и е указал отстраняване на нередовности по нея – заплащане на държавна такса, а след това е постановил обжалваното разпореждане, въпреки, че отстраняването на нередовности му е било служебно известно, поради което разпореждането е незаконосъобразно. Насрещната страна „Ай Д. Интелект“ ЕООД, Видин, в писмен отговор оспорва частната жалба, като твърди, че обжалваното определение е в точно съответствие с предвиденото в чл.415, ал.5 ГПК. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел следното: Установил е, че пред него е представена искова молба на [община] срещу „Ай Д. Интелект“ ЕООД по чл.422 ГПК, подадена в съда на 01.04.2022 г.. Т.е. установил е верността на твърденията на жалбоподателя, че първоинстанционният съдия е обезсилил издадена заповед за изпълнение на парично задължение след като е администрирал предявения иск по чл.422 ГПК. Въззивният съд е приел, че заповедното производство е строго формално и нормите, които го уреждат не могат да се тълкуват разширително и че в указания срок, както и до момента на постановяване на обжалваното въззивно определение, частният жалбоподател не е представил доказателства за предявяване на установителния иск пред съда, издал заповедта за изпълнение. Касационно обжалвано на въззивното определение следва да се допусне по изведения от частния жалбоподател процесуалноправен въпрос: дали когато предявен иск по чл.422 ГПК е разпределен на същия първоинстанционен съдия, действаш като същия съдебен състав, който е издал заповедта за изпълнение и е дал указания по чл.415 ГПК и този съдия се е запознал с исковата молба и е дал указания за отстраняване на нередовности в нея, следва да се приеме, че при преценка на предпоставките по чл.415, ал.5 ГПК на съдията е служебно известно съгласно чл.155 ГПК за предявяването на иска и за датата, на която е предявен (дали той е предявен в срок)? Видно от изложеното за мотивите на въззивния съд въпросът е обуславящ и е разрешен в противоречие с приетото в т.2, изр. последно от ТР № 6 /14.03.2014 г. по т.д. № 6 /2013 г. на ОСГТК на ВКС, че в този случай на съда е служебно известно за извършването на процесуалните действия в срок и той представлява изключение от правилото, че съдът няма служебно задължение да изследва дали фактът се е осъществил, а последиците от недоказването му се понасят от страната, която не е изпълнила процесуалните си задължения. В мотивите на тълкувателното дело изрично е прието, че това правило се прилага в аналогичната хипотеза по чл.415, ал.2 ГПК вр. чл.422, ал.1 ГПК. Въпросът е разрешен в противоречие и с постановеното на 04.02.2014 г. ч.гр.д. № 422 /2014 г. на ВКС, III г.о. (малко преди тълкувателното решение и в съответствие с него), с което е прието същото разрешение: съдът не е задължен да извърши проверка дали исковата молба с предмет, съвпадащ със заявлението по чл.410 ГПК, е постъпила в съда, както и да събира данни за датата на депозирането и, но като изключение от това правило следва да се приеме само случаят, когато съдът по заповедното производство е извършил съдопроизводствени действия по предявения в срок иск - искът е предявен и разпределен на съдебния състав, разгледал заявлението за издаване на заповедта за изпълнение. В този случай фактът на предявяването на иска му е служебно известен и следва да бъде съобразен (чл.155 ГПК). С постановяването на тълкувателното решение практиката по този процесуален въпрос е уеднаквена. Съгласно чл.130, ал.2 ЗСВ тълкувателните решения са задължителни за съдилищата, поради което по въпроса не следва да се добавя нищо повече. По същество: С разпореждане от 24.02.2022 г. по гр.д. № 7 /2022 г. председателят на първи състав на Видинския РС съдия Д. Д. на основание чл.415 ГПК е указал на заявителя [община], че в едномесечен срок следва да предяви иск относно вземането си. Разпореждането е съобщено на [община] на 01.03.2022 г., видно от приложеното съобщение. На 01.04.2022 г. заявителят по гр.д. № 7 /2022 г. на ВРС [община] е предявила иск по чл.422 ГПК срещу „Ай Д. Интелект“ ЕООД, Видин, по която е образувано гр.д. № 626 /2022 г. по описа на Видинския РС. Делото е разпределено на същия съдия Д. Д. - председател на първи състав г.о. на Видинския РС, на който е разпределено и гр.д. № 7 /2022 г. на ВРС. С разпореждане от 12.04.2022 г. по гр.д. № 622 /2022 г. председателят на първи състав на Видинския РС съдия Д. Д. е приел, че исковата молба е нередовна (по нея не е внесена дължимата държавна такса) и е дал указания за отстраняването на нередовността. С разпореждане от 28.04.2022 г. по гр.д. № 7 /2022 г. председателят на първи състав на Видинския РС съдия Д. Д. е приел, че заявителят [община] не е изпълнил указанията, които съдът е дал с разпореждане от 24.02.2022 г. и които са съобщени на [община] на 01.03.2022 г. за представяне на доказателства за предявяване на иск по чл.422 ГПК за установяване на вземането си в дадения едномесечен срок, поради което е обезсилил заповедта на основание чл.415, ал.5 ГПК. С оглед дадения отговор на правния въпрос това разпореждане е незаконосъобразно, както и обжалваното определение на въззивния съд, с което незаконосъобразното разпореждане е потвърдено, тъй като видно от описаните факти на съдия Д. Д. е било служебно известно, че [община] в срок е изпълнила указанията му и е предявила иск по чл.422 ГПК, по който е образувано гражданско дело, което е разпределено на същия съдия Д. Д., който се е запознал с исковата молба и след проучването и е установил, че нейната нередовност се изразява в незаплатена държавна такса. Пред въззивния съд [община] е посочила всички релевантни факти, представила е доказателства за тях, включително и за отстраняване на нередовностите по исковата молба (за заплащане на държавна такса в указания размер), от което може да се направи извод за висящност на спора по предявения иск по чл.422 ГПК. Въпреки това въззивният съд е формирал изводи в противоречие с приетото в посоченото тълкувателно решение, поради което въззивното определение е незаконосъобразно. С оглед правомощията на настоящата съдебна инстанция по чл.278, ал.2 ГПК обжалваното незаконосъобразно определение следва да бъде отменено, както и потвърденото с него незаконосъобразно разпореждане и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Жалбоподателят не претендира разноски, а с оглед изхода от това производство ответникът по частната жалба няма право на разноски, поради което разноски не следва да се присъждат. Воден от изложеното съдът