Решение № 5982 от 22.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1461/2020 г.

Решение № 5982 от 22.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1461/2020 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. С решение № 6403 от 30.10.2019 г., постановено по адм. д. № 5296/2019 г. Административен съд – София град, първо отделение, четиринадесети състав, е отхвърлил оспорването на "БАЛКАНТЕКС" ЕООД против ревизионен акт № Р – 22222515006201 – 091 – 001/12.10.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. София, в частта потвърдена с решение № 522/6.04.2017 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" – гр. София, като е осъдил жалбоподателя да заплати на Д "ОДОП"-гр. София разноски по делото в размер на 9 870 лв. Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от "Балкантекс" ЕООД, ЕИК 819407765, гр. Благоевград, чрез пълномощника му адв. А. Томова. В същата се прави оплакване, че решението на административния съд е неправилно поради допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано. В касационната жалба се излагат конкретни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд –София град и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени оспорения ревизионен акт. Претендира присъждане на разноски за трите съдебни инстанции. Ответният по касационната жалба директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – гр. София чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира заплащане на юрисконсулско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за не основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, като обсъди данните по делото и оплакванията в касационната жалба, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана. По същество е не основателна. С обжалваното решение Административен съд –София град е отхвърлил оспорването на "БАЛКАНТЕКС" ЕООД против ревизионен акт № Р – 22222515006201 – 091 – 001/12.10.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. София, в частта потвърдена с решение № 522/6.04.2017 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" – гр. София, с който на дружеството са установени допълнителни задължения по ЗДДФЛ за 2011 г. и 2015 г. в размер на 53 137, 88 лв., за вноски за държавно обществено осигуряване в размер на 113 348, 54 лв., за здравно осигуряване в размер на 49 722, 75 лв. и за задължително пенсионно осигуряване Универсален пенсионен фонд в размер на 24 267, 45 лв. Съдът е описал установената фактическа обстановка във връзка с ревизията – издадените заповеди за възлагане на ревизия, събраните доказателства в хода на ревизията, констатациите за наличие на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 4 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред, начина на определяне на данъчната основа за процесните данъчни периоди, съответно размера на установените задължения, в това число и на тези за лихви за забава. Решаващият съд е приел, че оспореният ревизионен акт е правно валиден, като възраженията на жалбоподателя за нищожност поради заеманата длъжност от едно от лицата, провели ревизията, е неоснователно предвид приетото по тълкувателно решение № 5/13.12.2016 г. Решаващият съд е приел, че оспореният акт е издаден и в съответствие с материалния закон. Отбелязано е, че ревизионното производство е проведено по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК поради наличие на хипотеза по чл. 122, ал. 1, т. 4 ДОПК. Посочено е още, че тази хипотеза е обосновано с установени в хода на ревизията факти, изразяващи се в "неофициално заплатени" трудови възнаграждения, различни от тези, за които са съставени счетоводни документи в дружеството. Според съда тези факти обосновават както хипотезата по чл. 122, ал. 1, т. 4 ДОПК, така и практическата невъзможност ревизията да бъде проведена по общия ред. Административният съд е изложил мотиви защо приема за неоснователни възраженията на задълженото лице, че файловете, в които са посочени допълнително заплатени суми, са от "информационен продукт", който е използван експериментално за да се установи как по-високата производителност на труда би се отразила на размера на трудовите възнаграждения. Прието е, че както в това производство, така и в първоначалното задълженото лице при условията на пълно насрещно доказване не е оборило констатациите на ревизионния акт, изградени въз основа на назначената в ревизионното производство счетоводна експертиза. На отделен ред решаващият съд е изложил мотиви относно доказателствената сила на издадения в производство по чл. 122 и сл. ДОПК ревизионен акт. Посочено е, че съгласно чл. 124, ал. 2 ДОПК, констатациите на такъв ревизионен акт се ползват с обвързваща доказателствена сила, когато наличието на основанието по чл. 122, ал. 1 ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. Изведен е извод, че процесният ревизионен акт се ползва с такава доказателствена сила, тъй като наличието на хипотеза по чл. 122, ал. 1, т. 4 ДОПК намира подкрепа в събраните по делото доказателства. Прието е, че ревизиращите органи са изпълнили задълженията си за обективно, пълно и всестранно изследване на всички относими към спора факти и обстоятелства и заключенията им не се основават на предположения, а на анализ на конкретни факти и обстоятелства. Направен е краен извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт и неоснователност на жалбата. Решението на Административен съд – гр. София град е правилно и законосъобразно. В касационната жалба на "Балкантекс" ЕООД се правят оплаквания за неправилност на решението на първоинстанционния съд поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. Излагат се доводи за допуснати съществени процесуални нарушения от страна на първоинстанционния съд, изразяващи се в нарушение на чл. 224 АПК при новото разглеждане на делото, изразяващо се в неразпределение на доказателствената тежест; необсъждане на събраните при административното производство доказателства; неизлагане на мотиви защо съдът кредитира двете експертизи, изготвени по време на ревизионното производство, съответно не обсъждане на твърдението за липса на компетентност на вещото лице, изготвило графологическата експертиза, съдът не е указал на административния орган, че събраните от него доказателства не са годни такива, тъй като не отговарят на изискванията за такива. На отделен ред се правят оплаквания за необоснованост на изводите на съда за спазване на изискването за уведомление по чл. 124 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред. По т. 3 от касационната жалба се правят конкретни оплаквания за изводите на първоинстанционния съд за наличие на хипотеза по чл. 122, ал. 1, т. 4 ДОПК. По т. 4 от жалбата се правят оплаквания относно това, че съдът не се е занимал с въпроса за погасителната давност. По т. 5 от касационната жалба се правят оплаквания относно неспазването на сроковете за провеждане на ревизията. По направените оплаквания настоящата инстанция приема за установено следното: От данните по делото е видно, че основната дейност на ревизираното дружество "Балкантекс" ЕООД е производство на облекла. През 2015 г. органи по приходите съвместно с икономическа полиция са извършили проверки в производствения обект и счетоводството на дружеството, за което са съставени надлежни протоколи. При проверките са иззети документи, подробно описани на стр. 10 – 13 от ревизионния доклад, в това число списък на работници, ползвани отпуски, оборотни ведомости за 2014 и 2015 г., разпечатки от програмен продукт "Biodit" за присъствие на работници и служители, присъствена книга, трудови договори, ведомости за заплати и прочие. След анализ на събраните доказателства е констатирано различие между декларираните работни заплати и действително изплатените от дружеството, като една част от заплатите е превеждана по банков път, а доплащането е извършвано на ръка. За анализиране на тези и други допълнително изискани от дружеството писмени доказателства в ревизионното производство е назначена счетоводна експертиза, изготвена от лицензиран оценител А. Добазива. Според вещото лице, в рамките на периода от 1.01.2013 г. до 31.05.2015 г. на наетите лица по трудово правоотношение са изплатени неофициално общо суми в размер на 621 899, 51 лв., посочени в табличен вид поименно и по месеци за всеки от периодите. С цел за изясняване истинността на подписите, положени от работниците на ведомости за допълнително изплатени възнаграждения, в рамките на ревизията е назначена графологическа експертиза, изготвена от вещото лице Н. Ризов, докладът на който е приложен по приложение 3 от административната преписка. На база на двете заключения ревизиращите органи са изградили констатация, че допълнителните възнаграждения за положен труд, изплатени поименно на работниците, са реално получени, но същите не са осчетоводени от ревизираното дружество е не са декларирани в декларации образец 1 и 6. Прието е, че е налице хипотеза по чл. 122, ал. 1, т. 4 ДОПК, поради което ревизията е проведена по особения ред, данъчната основа е определена по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК и са установени допълнителни задължения за данък общ доход и задължителни осигурителни вноски. С решение № 5166 от 7.08.2018 г., постановено по адм. д. № 4494/2017 г. Административен съд – София град е отменил издадения ревизионен акт с мотив, че при провеждане на ревизията не е спазено условието за уведомление на задълженото лице по реда на чл. 124, ал. 1 ДОПК, съответно не е установено наличието на хипотеза по чл. 122, ал. 1, т. 4 ДОПК изразяваща се в извършване на неофициални доплащания. С решение № 6889 от 9.05.2019 г., постановено по адм. д. № 12530/2018 г. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, е отменил решението на административния съд и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав. В мотивите на съдебния акт е прието, че първоинстанционният съд е допуснал редица процесуални нарушения, като по същество не е изяснил делото от фактическа страна, не е разпределил доказателствената тежест, като е дал указания при новото разглеждане на делото съдът да разпредели доказателствената тежест между страните, да укаже на същите за кои обстоятелства не сочат доказателства, да изложени собствени правни изводи върху възприетата фактическа обстановка. По изложените по-горе мотиви при новото разглеждане на делото първоинстанционният съд е приел, че оспореният ревизионен акт е валиден и материално законосъобразен, поради което е отхвърлил жалбата като неоснователна. Постановеното решение на първоинстанционния съд е правилно като краен резултат. Решението наистина има някои пороци, най-вече липса на всестранен и задълбочен анализ на фактите и доказателствата по делото. Предвид нормата на чл. 227, ал. 1 АПК настоящата съдебна инстанция няма правомощие да отмени решението и да върне делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд, а следва да изложи само мотиви по съществото на спора. По направените от касатора оплаквания /по реда на изложеното в касационната жалба/ следва да бъде посочено следното: Пред скоби следва да бъде изведена нормата на чл. 208 АПК, според която предмет на касационното оспорване изцяло или отчасти подлежи първоинстанционното съдебно решение. В не-малка част от касационната жалба се правят оплаквания, свързани с пороци на процесния ревизионен акт, които не следва да бъдат обсъждани самостоятелно, извън приетото от първоинстанционния съд. Направените по т. 1 оплаквания, свързани с нормата на чл. 224 АПК, не могат да бъдат споделени. Съгласно чл. 224 АПК, указанията на Върховния административен съд по тълкуването и прилагането на закона са задължителни при по-нататъшното разглеждане на делото. Въпросните указания касаят тълкуването и прилагането на материалния закон. В случая такива указания не са давани от касационната инстанция в отменителното решение, а първоинстанционното такова е отменено основно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Наведените доводи, свързани с това, че съдът не е разпределил правилно доказателствената тежест, съответно не е дал указания на страните какви доказателства да сочат, не намират подкрепа във фактите по делото. При първоначалното разглеждане на делото основните усилия на жалбоподателя са били насочени във връзка с твърдението му, че издаденият ревизионен акт е нищожен поради наличие на порок относно лицата, които са го съставили. При новото разглеждане на делото първоинстанционния съд е дал отговор на това възражение, изложеното се споделя от настоящата съдебна инстанция, а в касационната жалба няма оплаквания против тази част от решението. Единственото доказателствено искане на жалбоподателя и в двете първоинстанционни производства е било за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза. Искането е било уважено и такава експертиза е назначена и изслушана. При новото разглеждане на делото, видно от съдебния протокол от проведеното съдебно заседание на 7.10.2019 г. /л. 15 от адм. д. № 5296/2019 г./ съдът е указал изрично на жалбоподателя, че при условията на чл. 124, ал. 2 ДОПК следва да проведе насрещно доказване, с което да обори констатациите на приходния орган, че е налице хипотеза по чл. 122, ал. 1, т. 4 ДОПК, изразяваща се в нерегламентирано изплащане на трудови възнаграждения на работници на дружеството, на което процесуалния представител на последното е заявил, че и след указанията на съда няма доказателствени искания и ще се ползва от събраните доказателства по делото. При така изложеното следва да бъде прието, че решаващият съд е спазил указанията в отменителното решение и е дал конкретни указания на жалбоподателя. За съда не съществува задължение в рамките на указанията да посочи какви точно доказателства следва да бъдат ангажирани, респективно да укаже, че вече ангажираните доказателства не оборват констатациите на ревизионния акт. Наведените в жалбата оплаквания, свързани с това че съдът не е дал указания на ответната страна да ангажира доказателства не следва да бъдат обсъждани, тъй като касаторът може да прави оплаквания само за нарушения засягащи неговите права, а не и правата на другата страна по делото. Направените оплаквания, свързани с необсъждане на доказателства и експертизи от страна на първоинстанционния съд, ще бъдат обсъдени по-надолу при материалната законосъобразност на акта. Оплакванията на касатора, свързани с липсата на мотиви в съдебния акт по отношение на двете експертизи, изготвени в ревизионното производство, не могат да бъдат споделени. Въпросните експертизи са назначени при условията на чл. 60 ДОПК в рамките на ревизионното производство. По тяхното приемане и доказателствена стойност становище следва да вземе органът по приходите /по аргумент от чл. 67 ДОПК/, а не съда. Наведеният довод свързан с липсата на компетентност на вещото лице графолог също е неоснователен. Оставяйки на страна въпроса колко е сериозно подобно оплакване да се прави на втора касация, то по същество е и неоснователно. При извършена справка в интернет настоящата инстанция установи, че въпросното вещо лице Н. Ризов фигурира и понастоящем в списъка на вещите лица по криминалистическа експертиза на писмени доказателства поне на няколко съдилища – списък на специалистите, утвърдени за вещи лица, от комисията по чл. 401, ал. 1 ЗСВ за съдебен район на Окръжен съд Варна и Административен съд – Варна за 2020 г., и идентичен списък на Окръжен съд – Бургас, Обн. ДВ бр. 14/15.02.2019 г. Направените оплаквания на жалбоподателя, свързани с изводите на административният съд за материалната законосъобразност на оспорения ревизионен акт, също не могат да бъдат споделени. Генералното възражение на касатора относно констатациите на ревизиращите за неофициално заплащане на трудови възнаграждения на работниците е, че иззетия програмен продукт, въз основа на който са изградени констатациите, съставлява експериментален програмен продукт, с цел да се установи как по-високата производителност на труда би довела до промяна на трудовите възнаграждения и ставки. Решаващият съд не е отговорил директно на същото, а се е позовал на мотивите в решението на директора на Д "ОДОП" – гр. София, където е прието, че подобно твърдение противоречи както на житейската, така и на стопанската логика – да се информират работници за заплати, които са изработили, но реално не получават. Настоящата инстанция споделя този отговор, тъй като той е логичен на фактите и доказателства по делото. Другите оплаквания на касатора, свързани с материалната законосъобразност на акта, са изградени на доводи, че събраните от органите по приходите данни не съставляват доказателства по смисъла на ДОПК, поради което не обосновават констатациите за провеждане на ревизията по особения ред. По така направените оплаквания настоящата инстанция съобрази следното: Съгласно чл. 124, ал. 2 ДОПК, в производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл. 122 фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено със събраните доказателства. Основният спорен въпрос в случая е дали ревизираното дружество е извършвало неофициално заплащане на трудово възнаграждение, което не е декларирало и не е заплатило съответните данък общ доход и осигурителни вноски. Констатациите на органа по приходите за наличие на хипотеза по чл. 122, ал. 1, т. 4 ДОПК са обосновани на база на данни и доказателства, събрани при извършени проверки и в рамките на ревизионното производство. Както бе вече посочено, тези данни и доказателства са описани подробно на л. 10 – 13 от съставения ревизионен доклад. Данните и доказателствата са приобщени към ревизията чрез съставяне на надлежни протоколи по чл. 50, ал. 1 ДОПК, същите не са оспорени от жалбоподателя и съставляват годно доказателство за извършените от и пред него /органа/ действия и изявления и установените факти и обстоятелства. Събраните документи отговарят на изискванията на чл. 51, чл. 52, чл. 53 и чл. 54 ДОПК за доказателства, в това число и събраните като доказателство разпечатки на данни от технически носители /чл. 54, ал. 3 ДОПК/. В този смисъл са налице мотиви и в отменителното решение на ВАС. Задълженото лице не е оспорило тези доказателства, съответно не е оборило същите при условията на чл. 124, ал. 2 ДОПК. Първоинстанционният съд е посочил в мотивите си, че кредитира заключението на вещото лице по назначената при първоначалното разглеждане на делото съдебно-счетоводна експертиза, която потвърждава част от констатациите на приходния орган. В касационната жалба се съдържат оплаквания, че съдът не е коментирал разминаванията между заключението по тази експертиза и експертизата, назначена в ревизионното производство. При условията на чл. 227, ал. 1 АПК настоящата инстанция намира за необходимо в тази връзка да посочи следното: Както бе вече посочено, вещото лице по назначената в ревизионното производство експертиза е установило неосчетоводени като разход възнаграждения за периода 10 месеца от 2013 г., цялата 2014 г. и 5 месеца от 2015 г. общо в размер на 621 899, 61 лв. Вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза /л. 361 – л. 421/, в т. 4 дава по-малък размер на сумите, като се обосновава с това, че е съобразила само сумите за доплащане, които са подписани от персонала, а в ревизионния акт са включени и суми по списъци и подписи, които са нечетливи и неясно за кой период се отнасят. От една страна тези изводи на експерта потвърждават констатациите на органа по приходите за наличие а хипотеза по чл. 122, ал. 1, т. 4 ДОПК, но от друга страна, опровергават частично констатациите относно размера на установените задължения. Настоящата съдебна инстанция намира, че следва да бъдат възприети констатациите на приходния орган и да не бъде съобразено заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза. Аргументите в тази насока са следните: 1. При изготвяне на счетоводната експертиза в ревизионното производство е извършен анализ на всички данни от ревизията, в това число: сравнени са крайни салда по сметки по оборотна ведомост за 2012 г. с начални салда по сметки за 2013 г.; сравнени са крайните салда по оборотна ведомост за всеки месец от 2013 г. с началните салда по сметки за следващия месец на 2013 г.; сравнени са рекапитулациите по заплати с осчетоводеното по сметки 604 – Разходи за заплати, 605 – Разходи за социални осигуровки и надбавки, 6051 – разходи за социални осигуровки по натрупващи се отпуски, 6059 – разходи за обезщетения за временна нетрудоспособност, 421 – персонал, 454 – разчети за други данъци и дългове, 455 – разчети за социално осигуряване, 4551 – разчети с ф ПКБ, 4552 разчети със здравно-осигурителна каса, 4553 з разходи по осигуровки по натрупващи се отпуски.; анализирани са разходите за заплати по отдели и звена за 2013 г. /вж. обяснението на тези файлове на л. 86 от ревизионния доклад/. 2. В рамките на ревизията е била назначена графологическа експертиза, която също е установила, че някои лица не са положили подпис срещу съответната сума. Сумите получени от тези лица също следва да бъдат във въпросните нерегламентирани възнаграждения, тъй като тези лица се идентифицират или с трите си имена, или със заеманата от тях длъжност, от друга страна тези списъци не са официални ведомости за заплати и се допуска възможността друг вместо получателя да е положил подпис. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че крайният извод на първоинстанционния съд за съответствие на ревизионния акт с материалния закон е правилен и обоснован. Оплакванията по т. 2 в касационната жалба, свързани с изводите на административния съд за правилното провеждане на ревизията по особения ред, не намират подкрепа в закона. На л. 343 от приложение 11 от административната преписка се намира уведомление № Р – 22222515006201 – 113 – 001 от 7.03.2016 г., връчено на задълженото лице по електронен път на 8.03.2016 г. /л. 350 от преписката/, с което ревизиращите органи уведомяват задълженото лице, че поради констатирани различия между събрани в хода на ревизията доказателства и данните в декларациите образец 6 ревизията на дружеството ще бъде проведена по особения ред на чл. 122 – 124а ДОПК. Вярно е, че в уведомление няма изрично посочване на основанието по чл. 122, ал. 1, т. 4 ДОПК, но както е посочено и в отменителното решение на ВАС, това основание може да бъде изведено от изложеното и изискването за уведомление на задълженото лице по чл. 124, ал. 1 ДОПК е спазено. Тълкуване на последната разпоредба налага извод, че уведомлението се извършва тогава когато органът установи наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1 ДОПК. Това установяване обикновено се извършва в рамките на ревизията, поради което не намира подкрепа в закона оплакването на касатора, че правното основание за провеждане на ревизията по особения ред трябва да е изяснено към момента на вземане на решение на провеждане на ревизията и тогава да е съобщено на задълженото лице, за да може то да организира защитата си. По направените оплаквания по т. 3 от касационната жалба, свързани с необоснованост на изводите на съда относно правилност на констатациите за изплащане на трудови възнаграждения от налични парични средства в каса, следва да бъде посочено следното: Констатацията за изплащане на трудови възнаграждения от налични парични средства в каса е изградена на база на анализ на доказателствата, събрани в хода на проверките и ревизионното производство, който анализ е извършен и с помощта на назначената счетоводна експертиза. Иначе в протоколите за извършени проверки на 10.06.2015 г. и на 16.09.2015 г. се съдържат данни, че е била извършена проверка на каса, но не са установени налични парични средства в брой. Посочените констатации на приходния орган не са опровергани от жалбоподателя. Направените оплаквания по т. 4 относно това, че съдът не се е занимал с въпроса за погасителната давност, каквато давност според касатора е изтекла върху задълженията за лихви върху главниците от 2010 г. Оплакването е неоснователно. От страна на жалбоподателя няма направено възражение за изтекла погасителна давност, а съдът няма задължение да прилага давност служебно. Възражението е неоснователно и по същество. Задължението за лихви е публично държавно вземане по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 9 ДОПК, за него се прилагат правилата за давността по ДОПК като специален закон, а не тези на ЗЗД за общата давност. Към момента на образуване на ревизионното производство през 2015 г. срокът на погасителната давност по чл. 171, ал. 1 ДОПК за въпросните лихви не е изтекъл. Направените оплаквания по т. 5 от касационната жалба, свързани със сроковете за провеждане на ревизията, са неоснователни. По начало това са оплаквания, които касаят правилността на ревизионния акт, а не правилността на съдебното решение. В същото време оплаквания от жалбоподателя в такава насока не са правени досега и е недопустимо да се правят едва пред втората касационна инстанция. По същество оплакването за сроковете е и неоснователно. Съгласно установената съдебна практика, неспазването на сроковете за провеждане на ревизията има за последица това, че събраните след изтичане на срока доказателства не следва да се считат за валидни и акта не може да се обосновава на тях. В касационната жалба не се сочат кои конкретно са тези доказателства, които са събрани след изтичане на срока за провеждане на ревизията и с какво игнорирането им би променило изводите на ревизиращите органи за наличие на ревизия по особения ред. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че след като е стигнал до краен извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт, Административен съд – гр. София е постановил едно правилно решение, което не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба на "Балкантекс" ЕООД и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса дружеството касатор следва да бъде осъдено да заплати на Национална агенция по приходите разноски по делото за настоящата съдебна инстанция /юрисконсулско възнаграждение/ в размер на 4 935 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,