Определение № 323 от 26.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3675/2020 г.

Производство по чл.307, ал.1 ГПК. Образувано по молба вх. № 3018681/24.03.2020 г. на „ПАЙПБГ-2” ЕООД, чрез адвокат Е. В. от АК-С., за отмяна на влязло в сила разпореждане № 274451 от 14.11.2019 г. по гр.д. № 16027/2019 г. на Софийски районен съд, с което се обезсилва издадената по делото заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК в полза на молителя „ПАЙПБГ-2” ЕООД. Изложени са оплаквания, че молителят не е уведомен за разпореждането и не му е връчено възражението на длъжника по чл.414 ГПК, с оглед на което счита, че са налице основания за отмяна по чл.303, ал.1, т.5 ГПК. От „БАТПЕЛ” ЕООД, представлявано от управителя И. Л. И., не е постъпил писмен отговор. Настоящият състав на Върховния касационен съд като прецени изложените съображения намира, че молбата за отмяна на влязлото в сила разпореждане е подадена в срок от легитимирана страна, но е процесуално недопустима поради следното: Производството по Глава ХХІV ГПК - „Отмяна на влезли в сила решения” е за защита срещу неправилни съдебни актове, с които правният спор е разрешен със сила на пресъдено нещо. С обжалваното разпореждане за обезсилване на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, в случая, не се решава по същество спорът за съществуване на вземането, а единствено се прегражда възможността заявителят да проведе изпълнение въз основа на издадената в заповедно производство заповед за изпълнение, т.е. не се погасява правото на заявителя да предяви иск и да получи защита на спорното право. Ето защо,, преграждащите определения и приравнените на тях еднолични разпореждания, с изключение на определенията за прекратяване на производството поради отказ от иска, не се включват в предмета на влезлите в сила съдебни актове, които подлежат на отмяна по реда на чл.303, ал.1 ГПК (В този смисъл Тълкувателно решение № 7/2014 г. от 31.07.2017 г. по тълк. дело № 7/2014 г. на ВКС, ОСГТК, т.6). Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.