Определение № 12683 от 09.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11629/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на П. Н. П. от гр. Пловдив, чрез адв. С. Паров, подадена против определение № 9197/24.10.2025 г. по адм. д. № 1937/2025 г. по описа на Административен съд (АС) – Пловдив, с което на основание чл. 159, т. 1 от АПК е оставена без разглеждане жалбата на П. против мълчалив отказ на „Ай Ти Еф Груп“ АД да удовлетвори молбата й по чл.15 и 20 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета, а производството по делото е прекратено. Иска определението да бъде отменено и делото да се върне на съда за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендира разноски. Ответната страна „Ай Ти Еф Груп“ АД, чрез адв. С. Узунян оспорва частната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира разноски. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като взе предвид, че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред АС-Пловдив е започнало по подадена жалба от П. Н. П. на 04.09.2025 г. срещу мълчалив отказ на „Ай Ти Еф Груп“ АД, в качеството му на администратор и обработващ лични данни, да предостави информация въз основа на какви конкретни критерии се обработват личните данни на П., предвид посочените от администратора цели на обработването, както и информация за начина на обработването им, като бъдат предоставени копия от всички носители на лични данни (договори, стандартни формуляри, платежни нареждания, в които са отразени лични данни), включително и сключени договори за потребителски кредит между П. и дружеството в периода 24.07.2022 г. до 24.07.2025 година. В хода на съдебното производство е изяснено, че по молбата на П. от 29.07.2025 г. е изпратен отговор до същата на 28.08.2025 г. на посочения адрес. Този отговор съдържа исканата информация, ведно с договор за потребителски кредит, приложение № 1 към него и погасителен план. Неуспешни са и двата опита документите да бъдат предадени на молителката на адреса с „Еконт експрес“ АД. На указанието на съда до адв. Паров да посочи какво обжалва, след като се запознае с отговора на търговското дружество, същият изрично е отговорил, че продължава да обжалва мълчалив отказ, защото е налице неизпълнение на задълженията на администратора в законоустановения срок. За да постанови обжалваното определение, АС-Пловдив е приел, че подадената жалба е недопустима поради липсата на годен за оспорване административен акт. Определението е правилно. Правилни са изводите на решаващия съд, че липсва годен за обжалване административен акт. С издаване на отговора от страна на изпълнителния директор на „Ай Ти Еф Груп“ АД и прилагането на копие от договор за потребителски кредит с приложенията към него, молбата е удовлетворена. При това положение жалбата няма предмет, поради което не съществува процесуално основание за нейното разглеждане по същество. Не е налице нито мълчалив, нито изричен отказ на администратора на лични данни. При липсата на мълчалив отказ делото няма предмет, изричен не се обжалва. Затова и подадената жалба се явява недопустима и безпредметна, тъй като липсва една от абсолютните процесуални предпоставки за нейното разглеждане, а именно наличието на административен акт, подлежащ на съдебен контрол. Прекратяването на делото е законосъобразно. Защитната теза, развита в частната жалба е, че отговорът, с който ѝ се предоставят исканите документи не е получен. Жалбоподателката не е намерена на посочения от нея адрес за връчване, поради което същата фактически не е получила писмените документи, които е искала по чл.15, пар. 3 от Регламент 2016/679. Това обстоятелство е ирелевантно към спора дали делото има или няма предмет. Предвид изложеното настоящата частна жалба се явява неоснователна, а обжалваното определение на административния съд следва да се остави в сила като правилно в прекратителната му част. При този изхода на спора следва да се уважи претенцията на ответника по частната жалба за присъждане на разноски, каквито са направени в размер на 600 лева за адвокатско възнаграждение. За заплащането им следва да се осъди частната жалбоподателка. Що се касае до молбата по чл. 176а АПК, подадена от „Ай Ти Еф Груп“ АД на 10.11.2025 г. до АС-Пловдив, същата съгласно ал. 4 на разпоредбата следва да се разгледа от настоящата инстанция. За да се произнесе по нея съдът съобрази следното: Молбата за изменение на определението в частта за разноските е процесуално допустима и по същество е основателна. С процесното определение АС-Пловдив е оставил без уважение искането на „Ай Ти Еф Груп“ АД за присъждане на разноски по делото. Неправилно съдът е отказал присъждане на страната, в чиято полза е решено делото, на договореното адвокатско възнаграждение от 600 лева на адв. Узунян, защото книжата по делото (молби и становища) изхождали от друг упълномощен адвокат Кръстева. Видно е, че адвокатите с представителна власт са трима и работят в една кантора, което означава, че се касае за колективна дейност, като вътрешното разпределение на работата помежду им не води до извод, че платеното адвокатско възнаграждение само на адв. Узунян задължава само същият да подава книжа по делото, а останалите двама не следва да вземат участие. Освен това, заплащането на възнаграждение за оказаната работа и съдействие не се ограничава от закона само до действията пред съда, а обхваща всички процесуални и извън съдебни действия, които изграждат защитата – изготвяне на жалби, становища, доказателствени искания, консултации и прочие. Следователно молбата за изменение на акта в частта за разноските следва да се уважи, като се отмени определението в тази му част и в полза на „Ай Ти Еф Груп“ АД се присъди сумата от 600 лева за първата инстанция (адвокатско възнаграждение), за заплащането на която сума следва да се осъди жалбоподателката П. П.. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 176а вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение