Определение № 178 от 29.05.2020 г. на ВКС по т. д. № 340/2020 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 и чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от И. А. И. срещу определение №2665/02.08.2019г., постановено по ч.гр.д. №2146/2019г. на Апелативен съд-София, с което е оставена без разглеждане частната му жалба вх.№29702/05.03.2019г. срещу определение №27249/26.11.2018г. на СГС, І-12 състав по гр.д.№8530/2018г. в частта, с която е насрочено делото в съдебно заседание, назначена е счетоводна експертиза и е указано, че съдът ще се произнесе по искания на ответника в съдебния акт и е оставена без уважение частната му жалба срещу определението на СГС, І-12 състав по гр.д.№8530/2018г. в частта, с която е отказано конституиране на трети лица помагачи. Частният касационен жалбоподател моли за отмяна на обжалваното определение като неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Допускането на касационно обжалване се поддържа на основание чл.280, ал.1, т.1, т.2 и ал.2, пр.3 ГПК. Ответникът „Юробанк България“ АД оспорва жалбата като недопустима, евентуално неоснователна по съображения, изложени в писмения отговор. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение приема следното: По частната жалба срещу определение №2665/02.08.2019г., ч.гр.д. №2146/2019г. на Апелативен съд- София в частта, с която е оставена без разглеждане частна жалба вх.№29702/05.03.2019г. Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК, като частната касационна жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. Въззивният съд оставя без разглеждане като недопустима частната жалба на И. И. срещу определението на първоинстанционния съд, с което е насрочено делото в съдебно заседание, назначена е счетоводна експертиза и е указано, че съдът ще се произнесе по искания на ответника в съдебния акт. Определението на съда, с което насрочва делото и се произнася по доказателствата не прегражда по-нататъшното развитие на производството /чл.274, ал.1, т.1 ГПК/, нито е предвидено в закона като подлежащо на обжалване /чл.274, ал.1, т.2 ГПК/. Този съдебен акт не подлежи на самостоятелен инстанционен контрол, поради което и подадената срещу него частна жалба е недопустима. Законосъобразността на атакуваните процесуални действия на първоинстанционния съд може да бъде контролирана от въззивния съд само при обжалване на постановения краен съдебен акт, т.е. при обжалване на съдебното решение. С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира определението на въззивния съд, с което жалбата е оставена без разглеждане, за правилно. По частната жалба срещу определение №2665/02.08.2019г., ч.гр.д. №2146/2019г. на Апелативен съд- София в частта, с която е оставена без уважение частна жалба вх.№29702/05.03.2019г. Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК, като частната касационна жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК, но е недопустима, тъй като се обжалва неподлежащ на обжалване съдебен акт. С определението на въззивния съд в атакуваната част е оставена без уважение частната жалба на И. И. срещу първоинстанционното определение, с което е отхвърлено искането му за конституиране на трети лица помагачи на основание чл.219 ГПК. Съгласно разясненията, дадени в т.1 на ТР №1/19.02.2010г. по т.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС, което съгласно чл.274, ал.3 ГПК намира приложение и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване на определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото /т.1/ и на определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие /т.2/ предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. Определението на въззивния съд, с което е потвърдено определение, с което е отказано конституиране на трето лице помагач, не е преграждащо по отношение на предявените искове /третото лице не е главна страна в процеса/, нито се дава разрешение по същество на отделно производство и не се прегражда неговото развитие, т.е. не представлява акт по чл.274, ал.3, т.1 и т.2 ГПК /ТР №1/2013г., т.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС, т.9, б.“а“/. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира частната касационна жалба срещу определението на САС, с което е оставена без уважение жалбата срещу първоинстанционното определение, с което е отхвърлено искането по чл.219 ГПК, за недопустима. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение