Определение № 71 от 09.03.2018 г. на ВКС по т. д. № 908/2016 г.

Производството е във фазата на допуснато касационно обжалване по касационната жалба на ответника Д. Ц. И. срещу Решение № 1841 от 19.08.2015г. по в.гр.д. № 383/2015г. на САС, ГК, 2 състав, с което след частична отмяна на решението по гр.д.№ 14248/2011г. на СГС, ГК, 8 състав, е постановено друго и касаторът е осъден да заплати на М. и. б. със седалище в [населено място], Русия на основание чл.79 във вр. с чл.138 ЗЗД но предявените като частични искове сумата 80 000 евро, ведно с лихви за забава в размер на 20 000 евро. В исковата молба банката е посочила само адреса си в Русия, но не и съдебен адресат в Република България, както изисква разпоредбата на чл. 40, ал.1 ГПК. Тази нередовност на исковата молба не е била констатирана и надлежно отстранена при разглеждане на делото в първоинстанционния и във въззивния съд. Във връзка с отказа, направен в касационното производство, от пълномощниците на банката, които са я представлявали по делото /без да имат качеството на съдебен адресат/ от поетата защита, по делото са изискани и представени доказателства за уведомяването на доверителя в съответствие със задължението по чл.35,ал.2 Закона за адвокатурата. С определение от 31.03.2017г. настоящият състав изложи подробни съображения относно необходимостта банката да бъде призована от адреса в Руския съобразно правилата на Конвенцията за връчване в чужбина на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела, подписана в Х. на 15.11.1965г. и уведомяването на ответника по касация за касационното производство, ведно с указанията за посочване на съдебен адресат на територията на България с последиците по чл.40,ал.2 ГПК, да бъде извършено чрез съдебна поръчка чрез Министерство на правосъдието на Република България до Министерство на правосъдието на Руската федерация. Такава съдебна поръчка беше изготвена и изпратена чрез Министерството на правосъдието на Република България на 08.06.2017г. и видно от потвърждението, на 09.06.2017г. е изпратена от Министерство на правосъдието на Руската Федерация. На посочените в призовката две дати, за които делото бе насрочено за открити съдебни заседания /13.11.2017г. и 29.01.2018г./ съдебната поръчка не беше върната. Съгласно отправеното искане за информация, МП на Р България уведоми настоящия състав на ВКС на 23.11.2017г. и на 07.02.2018г., че не е постъпвала информация от чуждестранните компетентни органи за изпълнението на поръчката, както и че е направено запитване за изпълнението й, но отговор не е получен. При тези данни, настоящият състав счита, че са предприети всички възможни и допустими процесуални действия /чл.2, чл.4,ал.2 и чл.7 ГПК/ за уведомяването на ищеца за касационното производство като същевременно банката със седалище в Русия няма посочен съдебен адресат в страната, съгласно изискванията на чл.40,ал.1 ГПК. Поради това и поради неуспешния опит това задължение да й бъде съобщено чрез съдебна поръчка, следва на основание чл.129,ал.2, изр.първо ГПК във вр. с чл.129,ал.2, изр.второ ГПК, исковата молба да бъде оставена без движение и да бъде поставено обявление за определеното за това място в продължение на една седмица, с което на ищеца да бъдат дадени указания за изпълнение на задълженията по чл.40,ал.1 ГПК. Поради изложеното съставът на ВКС, ТК, състав на I т.о.