Определение № 12816 от 20.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 11045/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 166, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на ЕТ “Лимнос – Георги Пейчев”, подадена чрез процесуалния му представител – адв. Блидов, срещу Определение № 2539 от 09.10.2023 г., постановено по адм. дело № 1770/2023 г. по описа на Административен съд – Бургас, с което е оставено без уважение искането му за спиране на предварителното изпълнение на Заповед № РД-01-689/28.08.2023 г., издадена от кмета на Община Царево, с която на осн. чл. 35б, ал. 3, б. “а” от Наредбата за опазване на обществения ред и околната среда на територията на Община Царево е забранено приставането и престоя на риболовни кораби на кейова стена с координати подробно описани в заповедта. Частният жалбоподател – ЕТ "Лимнос – Г. Пейчев", счита обжалваното определение за незаконосъобразно. Счита за неправилни и необосновани изводите на съда, че дейността на търговеца, ще бъде затруднена, но не и че ще му бъде нанесена значителна или трудно поправима вреда. Изложени са доводи за настъпването на значителни и трудно поправими вреди за дружеството, тъй като, физическото отстраняване на риболовния кораб от мястото, на което пристава вече 14 години, ведно с невъзможността да пристане на друго място на територията на Община Царево, ще доведе до принудително преустановяване на търговската дейност на едноличния търговец. Моли съда да отмени обжалваното определение и да постанови друго, с което да спре предварителното изпълнение на процесната заповед. Ответникът – кмет на Община Царево, чрез адв. И. Наков, изразява становище за неоснователност на частната жалба. Моли определението на съда да бъде оставено в сила. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията в частната жалба, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, приема следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна – адресат на оспореното определение и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: За да постанови обжалваното определение административният съд е приел, че е сезиран с искане за спиране на изпълнението на Заповед № РД-01-689/28.08.2023 г., издадена от кмета на Община Царево, с която на осн. чл. 35б, ал. 3, б. “а” от Наредбата за опазване на обществения ред и околната среда на територията на Община Царево във вр. с чл. 3, ал. 2 от Наредба № 19 от 09.12.20004 г. за регистрация на пристанищата на Република България и чл. 28, ал. 2, т. 2 от Наредба № 9 от 17.10.2013 г. за изискванията за експлоатационна годност на пристанищата и специализираните пристанищни обекти е забранено приставането и престоя на риболовни кораби на кейова стена, разположена между кейово място №1 и кейово място, собственост на Изпълнителна агенция (ИА) „Морска администрация“ с координати на кейовата стена от 4673315.275 - 694874.057 до 4673303.259 - 694893.730 и съгласно приложената към настоящата заповед схема до окончателното решаване на повдигнатия спор. Съдът е приел, че от страна на жалбоподателя са изложени единствено твърдения за наличието на вероятност за настъпване на значителна или трудно поправима вреда, но същите не са били подкрепени от никакви доказателства. Приел е още, че жалбоподателят е направил доводи в насока евентуални затруднения на дейността си, но не е посочил в какво ще се изразят вредите, както и обстоятелствата, поради които определя вредите, като значителни или трудно поправими. Предвид изложеното съдът е отхвърлил, като неоснователно искането за спиране на изпълнение на издадената заповед. Определението е правилно. Съгласно чл. 180 АПК оспорването не спира изпълнението на общия административен акт. Съдът може да спре изпълнението на основанията и по реда на чл. 166, ал. 2 и 3 АПК. В настоящия случай предварителното изпълнение е допуснато по силата на закона - чл. 180, ал. 1 АПК. Спирането на изпълнението е временна мярка, която се налага по изключение при определени предпоставки и за определен период от време - до влизането в сила на заповедта. В хипотезата за специална законова норма, допускаща предварително изпълнение на административният акт (чл. 180, ал. 1 АПК), административният орган е освободен от задължението си да се обосновава по някоя от материалноправните предпоставки на чл. 60 АПК, тъй като те се презюмират, защото се приема, че общественият интерес е надделяващ. Както бе посочено по-горе, съдът може да спре изпълнението на оспореното решение на основание чл. 180, ал. 2 във вр. с чл. 166, ал. 2 АПК само ако се установи, че допуснатото по закон предварително изпълнение на акта може да причини на оспорващите значителна или трудно поправима вреда, при това само въз основа на нови обстоятелства. В тежест на жалбоподателя е да обоснове наличие на свой интерес, равен по значимост на държавния или обществения и да докаже, че са налице посочените предпоставки за спиране на предварителното изпълнение. Видно от представените доказателства и документи, се установява, че в производството не са представени доказателства за настъпване на неблагоприятни имуществени последици на частния жалбоподател, които да се квалифицират като значителна и трудно поправима вреда по смисъла, вложен от законодателя в цитираната по - горе разпоредба. Не се и установява твърдените вреди да са в резултат на нови обстоятелства в същия смисъл. При липса на условията по чл. 166, ал. 2 във вр. с чл. 180, ал. 2 АПК за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на оспорената заповед на кмета на Община Царево, правилно е отхвърлено искането за спиране на нейното изпълнение. В настоящия случай първоинстанционният съд е извършил правилна преценка, че жалбоподателят не сочи нови обстоятелства, както и конкретни вреди, които биха могли да бъдат причинени от предварителното изпълнение на обжалваната заповед. С оглед изложеното постановеното определение е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. Разноски от ответната страна не са претендирани, поради което и не следва да бъдат присъждани. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 1, предл. 1-во, вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение