Определение № 9816 от 17.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 8208/2023 г.

Образувано по частна жалба на "Агенция Пътна инфраструктура" срещу протоколно определение № 624 от 07.04.2023 г. по к.н.а.х.д. № 131/2023 г. по описа на Административен съд Благоевград, с което е спряно производството по к.н.а.х.д. № 131/2023 г. по описа на Административен съд - Благоевград до произнасяне на Съда на Европейския съюз по дело С-61/2023 г. Счита определението за неправилно. Излага доводи, че с оглед препращането в чл. 84 ЗАНН намират субсидиарно приложение разпоредбите на НПК, в чл. 25 от който са уредени основанията за спиране на производството, включително и когато съдът отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз, като чл. 488, ал.1 НПК регламентира, че с отправяне на запитването съдът спира производството по делото, и че не е приложим чл. 144 АПК и в тази връзка ГПК, въпреки, че съгласно чл. 63а ЗАНН касационното обжалване пред административния съд е на основанията предвидени в НПК и по реда на глава дванадесета АПК Според жалбоподателя обстоятелството, че по двете дела става въпрос за съответствието на една и съща разпоредба от вътрешното право с правото на ЕС не е достатъчно, в производството пред Административен съд Хасково се касае за различни по вид нарушения по ЗДвП. Излага доводи, че вече има преюдициално запитване от Унгария за тълкуването на чл. 9а от Директива 1999/62 ЕО от 17 юни 1999 г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури и допустимостта на производство като процесното, въпросите по висящото преюдициално запитване пред СЕС са аналогични на тези по които вече СЕС се е произнесъл. Ответната страна е представила писмен отговор. Излага доводи, че след като по процесуалния ред по който се разглеждат касационните административнонаказателни дела съществуват правила за спиране на производството следва да се приложат.. Образувано е дело С-61/23 пред СЕС по повод на постъпило преюдициално запитване, с определение № 113/31.01.2023 г. на Административен съд Хасково, по к.а.н.д. № 997/2022 г., образувано по касационна жалба на еднолично дружество с ограничена отговорност против решение на Районен съд Свиленград, с което е бил потвърден електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата /ЗП/, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“. По това дело се обжалва потвърждаването на електронен фиш за наложена на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП имуществена санкция за нарушение по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП и с електронния фиш е посочено, че дружеството дължи заплащането и на такса по чл. 10б, ал. 5 от ЗП, независимо от санкцията и че му е указано, че може да се освободи от административнонаказателна отговорност ако в 14-дневен срок от получаване на електронния фиш заплати компенсаторна такса по чл. 10, ал. 2 от ЗП при спазване на чл. 189е, ал. 2 и ал. 4 от ЗДвП, в който случай електронният фиш ще бъде анулиран, а задължението по чл. 10б, ал.5 от ЗДвП ще се счита за изпълнено. Както по к.а.н.д. № 997/2022 г. по описа на Административен съд - Хасково, така и по производството развиващо се пред административния съд в настоящия случай, предмет на делото е законосъобразността на съдебно решение на първата инстанция за потвърждаване на електронен фиш, издаден от ответната и по настоящото дело страна, с който е определена имуществена санкция за нарушение, квалифицирано по един и същи законов текст на ЗДвП, наложена на идентично правно основание и при наличие на определяне на независимо заплащане на такса по чл. 10б, ал. 5 от ЗП, както и определяне с електронния фиш на съответна компенсаторна такса по чл. 10, ал. 2 от ЗДвП, чието заплащане води до освобождаване от административнонаказателна отговорност и до заличаване задължението по чл. 10б, ал. 5 от ЗП. Претендира разноски по делото. За да спре производството по делото съдът е приел, че по аналогичен правен спор от Административен съд - Хасково е отправено преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз, по което е образувано дело С-61/2023 г. по въпроси за прилагане на Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 17.06.1999 г. относно таксуването на превозни средства за използване на пътна инфраструктура, изменена с Директива 2011/76. Приел, че отговорът на поставените въпроси относно допустимостта на националната правна уредба по чл. 187а от ЗДвП по реда на чл. 276, § 1 от Договор за функциониране на Съда на Европейския съюз, е с преюдициално значение за произнасянето по жалбата срещу решение на Районен съд - Петрич, с което е отменен Електронен фиш № 8504454531/17.02.2021 г. за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси. Предмет на производството пред Административен съд Благоевград е решение на РС Благоевград, с което е потвърден електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение начл. 102, ал.2 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал.3б, във връзка с чл. 187а, ал. 2, т.3 от ЗДвП. Преюдициално запитване е със следния въпрос - ,Дали нормата на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 17.06.1999г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в този член изискване за съразмерност на установените наказания за нарушения на националните разпоредби, приети по тази директива, не допускат национални правна уредба, като разглежданата в главното производство, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция във фиксиран размер за нарушенията на правилата относно задължението за предварително установяване и заплащане на размера на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, при положение, че е предвидена възможност за освобождаване от административнонаказателна отговорност при заплащане на т. нар, "компенсаторна такса' по което запитване е образувано дело С-61/2023 г. на СЕС. С разпоредбата на чл. 229, ал.1 АПК е предвидено, че преграждащите определения, каквото е определението за спиране, подлежат на обжалване с частна жалба. Изричната разпоредба обаче на чл. 631, ал. 1, изр. 2 ГПК, вр. с чл. 144 АПК предвижда изключение. Невъзможността за инстанционен контрол е изрично регламентирана в изр. 2 на чл. 631, ал. 1 ГПК, без да бъде отделяна хипотезата, в която има отправено преюдициално запитване от друг национален съд на държава членка или от национален съд на друга държава членка, или запитване от съда по висящото дело по въпроси, за които е необходимо тълкуване на разпоредби от правото на ЕС, доколкото решението на СЕС има задължителна сила за всички съдилища и учреждения в Република България, а не само за съда, отправил запитването. Забраната обхваща както случаите, в които съдът спира висящо дело поради отравяне на преюдициално запитване до СЕС, така и случаите, в които спирането е на основание отправено от друг национален съд на същата или друга държава членка преюдициално запитване. Преценката е предоставена на съда, пред който е висящо делото, като определението му е изключено от инстанционен контрол на основание чл. 631, ал. 1, изр. 2 ГПК. Спирането на производството е пряка последица от правомощието на съда да отправи преюдициално запитване до СЕС. Съставът на съда, пред който са поставени правните въпроси, по които е отправено преюдициално запитване по друго дело, има същите правомощия като състава на съда, който вече е отправил преюдициално запитване. Съдът, чието решение не подлежи на обжалване, винаги отправя запитване за тълкуване, освен когато отговорът на въпроса произтича ясно и недвусмислено от предишно решение на СЕС или значението и смисълът на разпоредбата или акта са толкова ясни, че не будят никакво съмнение. Принципът на ефективността изисква приложимият национален процесуален закон да не прави защитата на правата, произтичащи от правото на ЕС, практически неосъществима или прекалено трудна. Суверенна е преценката на националния съд и когато решава да спре производството по делото поради отправено преюдициално запитване по друго дело в очакване на произнасяне на СЕС. Целта е да се гарантира еднаквото тълкуване и прилагане на правото на ЕС. Евентуална отмяна на определението практически би представлявала задължително указание до съда, разглеждащ спора, за неприложимост на преюдициалното запитване спрямо фактите по делото, която преценка следва се извърши от решаващия съд. Частната жалба следва да се остави без разглеждане и производството по делото да се прекрати, като на ответната страна се присъдят претендираните разноски по делото в размер на 600 лв. адвокатско възнаграждение. Като има предвид изложените мотиви, Върховният административен съд, Седмо отделение