Определение № 9061 от 24.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8633/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба Ц. С. Х. срещу определение №1493/03.07.2026 г., постановено по адм. д. 321/2026 г. по описа на Административен съд-Кюстендил (АС-Кюстендил). Частната жалбоподателка твърди, че атакуваното определение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и съществени процесуални правила, поради което иска да бъде отменено, а делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в частната жалба. Претендира разноски. Ответникът „Кредит тайм“ЕООД оспорва частната жалба по съображения в писмен отговор. Претендира разноски. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба, приема, че е допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна, поради следните съображения: С определение №1493/03.07.2026 г., постановено по адм. д. 321/2026 г. по описа на АС-Кюстендил е оставена без разглеждане жалбата от Ц. С. Х. срещу мълчалив отказ на администратора на лични данни „Кредит Тайм” ЕООД, да й предостави копие от обработваните ѝ лични данни по заявление от 18.02.2026 г. Административният съд е приел, че е налице хипотезата на чл. 159, т. 1 от АПК, защото със заявлението, което жалбоподателката е изпратила до търговското дружество, не са упражнени нейни права по Регламент (ЕС) 2016/679, респективно не е налице надлежно сезиране на администратор на лични данни с волеизявление по чл. 37б от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), поради което не е и формиран мълчалив отказ на администратор на лични данни, подлежащ на оспорване по реда на АПК. Така постановеното определение е валидно, допустимо, но неправилно. Изключително задълбочено и правилно първата инстанция е извършила проверка относно начина на подаване и получаване на заявлението на Ц. С. Х. до „Кредит Тайм” ЕООД, но при формиране на правните си изводи се е позовала на съдебни актове на Върховния административен съд, които са постановени при различна фактическа обстановка. В писмото от 18.02.2026 г. недвусмислено е формулирано волеизявление, с което физическо лице като субект на лични данни иска от администратор на лични данни достъп до обработваните негови лични данни, с което упражнява свое право, предвидено в чл. 15 от ОРЗД. Позоваването и цитирането на разпоредбата на регламента не е произволно, а е свързано с твърдения за обработване на лични данни, а описанието им чрез техния материален носител е ясно разграничено и мотивирано. Въпрос по същество на спора е в какъв обем и под каква форма субекта на данни има право да получи достъп до тях, а не по допустимост на съдебния контрол върху непроизнасянето на администратора на лични данни. Ц. Х. в качеството на субект на данни по чл. 4, т.1 ОРЗД твърди, че е притежател право, предвидено в Регламента, което е упражнила и не е удовлетворено от администратора на лични данни и неговото мълчание пряко я засяга. Въпросите налице ли е отказ (мълчалив или изричен, пълен или частичен) по направеното искане са въпроси по съществото на спора. При данните по делото настоящият състав приема, че в случая не е налице посоченото в обжалваното определение правно основание по чл.159, т.1 АПК, поради което то се явява незаконосъобразно и трябва да бъде отменено, а делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия. С оглед изхода на спора направените и претендирани разноски за настоящата инстанция подлежат на определяне по реда на чл. 226, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 236 от АПК. По изложените съображения, Върховният административен съд, Пето отделение