Определение № 335 от 10.10.2018 г. на ВКС по гр. д. № 5575/2014 г.

Производството е по чл.307 ал.1 ГПК. С определение №.379/17.12.14 то е спряно на основание чл.292 ГПК до постановяване на тълкувателно решение по т.д. №.7/2014г. на Общото събрание на гражданска и търговска колегия при ВКС. Впоследствие релевантния за спора въпрос относно подлежащите на отмяна определения е отделен от тълк.д. №.7/14 и включен в обхвата на тълк.д. №.5/15. Същото е приключило с приемане на тълкувателно решение от 12.07.18 - с което въпросът е отклонен. При тези обстоятелства производството следва да бъде възобновено служебно на основание чл.230 ал.1 ГПК. В разглежданата хипотеза е предявена молба от [фирма] за отмяна при условията на чл.303 ал.1 т.1 ГПК на разпореждане на Софийски районен съд от 8.11.13г., постановено по г.д.№.28118/13г. – с което на основание чл.415 ал.2 ГПК е обезсилена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 19.07.2013г., изд. по г.д.№.28118/13 на СРС, 51с., поради непредставяне на доказателства за предявяване на установителен иск в едномесечния срок по чл.415 ал.1 ГПК. Сочи се, че е налице ново обстоятелство – некласиране на подадения установителен иск по образуваното производство - което не се дължи на грешка на молителя и той не е могъл да я установи и да я отстрани своевременно. Ответната страна Х. Н. Ф. оспорва молбата като недопустима. Отмяната по реда на глава Х. е извънинстанционен способ за защита срещу влезли в сила актове при изчерпателно изброени в закона хипотези. От такъв тежък порок, който съставлява пречка за установяване на истината, могат да страдат както решенията, така и определена категория определения, които обвързват окончателно страната, без за нея да съществува друг път на защита. В установената практика е утвърдено становището, че отмяната е недопустима, когато съществува друг ред за атакуване на акта или за защита на правото. Разпореждането, с което на основание чл.415 ал.2 ГПК е обезсилена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК поради непредставяне на доказателства за предявяване на установителен иск в едномесечния срок по чл.415 ал.1 ГПК, не попада в кръга на изброените по-горе актове. Действително, в случая некласирането на предявения иск не е по вина на страната, а на съда – но от друга страна молителят е разполагал с възможност да атакува постановеното разпореждане за обезсилване на заповедта /за което е бил своевремено уведомен/ и не го е направил. Същевременно за страната е налице друг път на защита – тя би могла да предяви осъдителен иск за сумите, предмет на заповедта, респективно да заяви преминаване от установителен към осъдителен иск /в това число при условията на чл.214 ГПК до приключване на съдебното дирене в първата инстанция/. Подобна промяна би обосновала правния й интерес от търсената защита с вече предявения по реда на чл.415 ГПК и неправилно класиран иск и би позволила реализирането й. С оглед всичко изложено по-горе, молбата за отмяна е недопустима и следва да се остави без разглеждане. Мотивиран от горното, ВКС, III ГО,