Определение № 50045 от 15.08.2023 г. на ВКС по т. д. № 1584/2022 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на Г. Б. К., чрез майка си и законен представител - Б. К. Ч., Ю. Б. К. и К. Б. К., действащи със съгласие на майка им Б. К. Ч. и С. Б. К., срещу определение №234 от 04.05.2022 г. по в.гр.д.№7/2022 г. на ОС Сливен, с което е оставена без уважение молба по чл.248 от ГПК за изменение на решение №21 от 02.02.2022 г. по гр.д.№7/2022 г. на ОС Сливен в частта за присъдените в полза на НББАЗ разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивния съд в размер на 4704 лв. В жалбата се излагат съображения, че определението е неправилно. Поддържа се, че съдът не е взел предвид, че пред въззивната инстанция обжалваемият интерес е в размер на 60 000 лв., респективно минималният размер на дължимия за въззивната инстанция адвокатски хонорар е 2796 лв. с ДДС, като предвид фактическата и правна сложност на спора, присъденият в полза на ответника адвокатски хонорар за процесуално представителство пред въззивния съд е прекомерно. Ответникът по частната жалба НББАЗ не заявява становище. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото и наведените доводи, намира следното: За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че с оглед изхода на спора пред въззивната инстанция, на ответната страна са присъдени действително направените разноски за адвокатско възнаграждение, което кореспондира с вида и характера на спора, с броя и цената на исковете и е съобразено с размерите по Наредба №1/2004 г. Определението е правилно. За производството пред въззивният съд, ответникът НББАЗ е направил разноски за адвокатско възнаграждение от 4704 лв. с ДДС. С оглед цената на исковете, за които спорът е пренесен пред въззивната инстанция - четири иска по 15 000 лв., заплатеното адвокатско възнаграждение е в минималния, предвиден в чл.7, ал.2, т.4, вр. §2а от ДР на Наредба №1/2004 г., размер /за всеки един от искове се дължи отделно възнаграждение, което е в размер на 1176 лв. с ДДС/, поради което и не може да бъде намалявано поради прекомерност. В този смисъл и предвид изхода на спора пред въззивния съд /исковете са отхвърлени, а въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване/, обжалваното определение се явява правилно и следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение