Определение № 54 от 09.01.2025 г. на ВКС по т. д. № 2050/2023 г.

С определение № 1258/15.05.2023 г. по настоящото дело по касационна жалба на ответника по исковете „Юробанк България“ АД е допуснато касационно обжалване на решение № 807/14.06.2023г. по в.гр.д. № 2013/2022г. на Окръжен съд – Пловдив в частта, с която е потвърдено решение № 260293/29.04.2022г. по гр.д. № 15814/2019г. на Районен съд – Пловдив, в частта за осъждане на „Юробанк България“ АД да заплати на Н. С. Б. сумата от 2 282,65 лева - обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД за забава в размер на законната лихва за периода от 1.10.2016г. до 30.09.2019г., както и в съответната част за разноските. В останалата част, на основание чл.296, т.3 ГПК, въззивното решение е влязло в сила, поради недопускане по отношение на нея на касационния контрол. След постановяване на определението по чл.288 ГПК, на 11.12.2024г. по делото е депозирана от „Юробанк България“ АД молба вх. № 21509, в която е направено изявление за оттегляне на касационната жалба, с оглед на което се иска и прекратяване на делото пред ВКС. Предвид оттеглянето на касационната жалба срещу решение № 807/14.06.2023г. по в.гр.д. № 2013/2022г. на Окръжен съд – Пловдив във висящата към момента на оттеглянето пред ВКС част, по отношение на която е допуснат по реда на чл.288 ГПК касационен контрол, на основание чл. 264, ал. 1 ГПК, касационното производство в тази част следва да бъде прекратено. С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК, на ищеца следва да се присъдят направените разноски за касационното производство в размер на 3500 лева. Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,