Определение № 11480 от 28.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10218/2024 г.

Производството по реда на чл. 229 и сл. от Адмнистративнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на В. Б. Н., чрез адв. И. Златев, против Определение № 6376 от 20.06.2024 г., постановено по адм. дело № 2225/2023 г. по описа на Административен съд - Варна. Ответникът – директорът на дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Провадия не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, намира, че частната жалба е недопустима. С обжалваното определение е отхвърлено искането на В. Б. Н. с правно основание чл. 248 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК за изменение на Решение № 4058 от 18.04.2024 г., постановено по адм. дело № 2225/2023 г. по описа на Административен съд - Варна, в частта му за разноските. Съгласно чл. 248, ал. 3 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК определението за разноските се постановява в закрито заседание и се връчва на страните. То може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението. С Решение № 4058 от 18.04.2024 г., постановено по адм. дело № 2225/2023 г. по описа на Административен съд - Варна, в производство, проведено по реда на чл. 156 от ДОПК във връзка с чл. 107, ал. 3 във връзка с чл. 144 ДОПК, по жалба на В. Б. Н. е отменен Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК /АУЗД/ № 5311000600-1/21.11.2017 г., издаден от орган по приходите в отдел „Местни данъци и такси“ при Община Провадия, мълчаливо потвърден от директора на дирекция „ Местни данъци и такси“ при Община Провадия, с който за данъчни периоди 2015 г. - 2017 г. на В. Б. Н. са установени задължения за данък върху недвижимите имоти /ДНИ/ и такса за битови отпадъци /ТБО/ в общ размер на 169,08 лв., главница и лихви в общ размер на 20,23 лв. Оспореният АУЗД е издаден на основание чл. 4, ал. 1 и чл. 9б от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/ и съгласно чл. 107, ал. 3 във вр. с чл.144, ал. 1 ДОПК обжалването му е по реда на обжалване на ревизионните актове. В този смисъл спрямо съдебното решение е приложима и разпоредбата на чл. 160, ал. 7 ДОПК. Цитираната норма предвижда, че решението на административния съд по дела, по които се обжалват установени с ревизионния акт публични вземания общо в размер до 750 лв., в които не се включват начислените лихви за забава, когато ревизионният акт е издаден на физически лица, и общо в размер до 4000 лв., в които не се включват начислените лихви за забава, когато ревизионният акт е издаден на юридически лица, е окончателно. Предвид размера на установените с оспорения акт ДНИ и ТБО в общ размер от 169,08 лева, без лихвата за забава, който размер е под законоустановения праг за обжалваемост от 750 лв. за физически лица, то на основание чл. 160, ал. 7 ДОПК във връзка с чл. 144, ал. 1 ДОПК решението на административния съд, с който е отменен процесният АУЗД, не подлежи на касационно обжалване и е окончателно, както правилно е посочено и в самото решение. Въз основа на тези обстоятелства и разпоредбата на чл. 248, ал. 3 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК следва да се приеме, че след като Решение № 4058 от 18.04.2024 г., постановено по адм. дело № 2225/2023 г. по описа на Административен съд - Варна не подлежи на обжалване пред ВАС, то и Определение № 6376 от 20.06.2024 г., постановено по адм. дело № 2225/2023 г. по описа на Административен съд - Варна, с което съдът се е произнесъл по искането за изменението му в частта за разноските, също не подлежи на касационен контрол. Липсата на положителната процесуална предпоставка по чл. 215, т. 4 във вр. с чл. 236 от АПК за надлежното упражняване на правото на частна жалба обуславя извод, че същата е недопустима, поради което следва да се остави без разглеждане, а образуваното производство да се прекрати. Така мотивиран и на основание чл. 215, т. 4 във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение