Определение № 1708 от 01.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4890/2025 г.

Настоящето произнасяне е само по подадената частна жалба вх. № 24026/29.12.2025 г., подадена от М. К. С. и Й. Н. А., срещу определението по чл.309, ал.1 ГПК по настоящето дело. Частно гражданско дело 4890/2025 г. е било образувано във ВКС само по чл.309, ал.1 ГПК, и с определение по делото № 5917/17.12.2025 г., е оставено без уважение искането на М. К. С. и Й. Н. А., по чл. 309, ал. 1 ГПК за спиране изпълнението на влязло в сила решение № 530/23.06.2025 г. по гр.д. № 3752/2022 г. на РС-Добрич по допускане на делбата (решение по чл.344, ал.1 ГПК), инкорпорирано искането с три допълнителни молби с идентично съдържание към молба за отмяна на влязло в сила решение с вх.№ 17012 от 16.09.2025 г. по регистъра на РС-Добрич, изпратени във ВКС с преписка с вх.№ 23401/16.12.2025 г. по регистъра на ВКС. Съгласно чл.274, ал.2, изр. второ ГПК, на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС подлежат определения на ВКС в две хипотези: когато се прегражда по-нататъшното развитие на делото – т.е. за първи път ВКС прегражда развитието на делото, и когато това обжалване е посочено изрично в закона. Определението на ВКС по чл.309, ал.1 ГПК не попада в нито една от тези две хипотези. Частната жалба като насочена срещу неподлежащ на обжалване акт на ВКС, подлежи на връщане, без да се преценява нейното съответствие с изискванията на чл. 274 ГПК, респ. изпращане препис на насрещна страна по чл.276 ГПК. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение: