Определение № 1203 от 27.04.2026 г. на ВКС по т. д. № 753/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на А. К., Р. К. и Б. К. срещу определение № 36/29.01.2026г. по в.т.д.№ 536/2025г. на Апелативен съд - Пловдив, с което е оставена без разглеждане, като недопустима, молбата им за изменение на постановеното по делото решение № 363/03.12.2025г., в частта му относно дължими от молителите разноски в полза на ЗАД „ОЗК-Застраховане“АД. Частните жалбоподатели считат, че съдът неправилно е оставил без разглеждане молбата им по чл. 248 от ГПК, позовавайки се на непредставен от тях списък на собствените им разноски във въззивното производство, тъй като непредставянето на списък по чл. 80 ГПК не ги лишава от правото им, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, да искат изменение на присъдените в полза на ответната страна разноски. Насетне излагат съображения за допустимост на молбата си по чл. 248 ГПК, предвид депозирането й след приключване на устните състезания по делото. Позовават се на факта, че списък за разноски на противната страна не е бил представен с въззивната й жалба, нито в същата е претендирано възмездяване на разноски. За проведеното открито съдебно заседание на 26.11.2025г. дружеството е депозирало молба с такова искаве, но без препис за ищците, което е препятствало своевременното им запознаване със същата. Такава възможност отричат да им е дадена и в хода на съдебното заседание, запознавайки се с нея и представените докаателства едва след приключване на устните състезания. Изложени са и аргументи по съществото на спора - за подлежащия на възмездяване размер на разноските от платено от ответника адвокатско възнаграждение, които доводи са неотносими към предмета на настоящото произнасяне. Ответната страна - ЗАД „ОЗК Застраховане„АД - поддържа становище, че частната жалба е недопустима - без изложени мотиви за това, а в условията на евентуалност - неоснователна. Споделя решаващия мотив на въззивния съд, че непредставянето на списък по чл. 80 ГПК, за разноските на ищците за въззивното производство, изключва допустимост на молбата им за изменение на въззивното решение, в частта му с характер на определение по отговорността за разноски, досежно подлежащите на възмездяване разноски на противната страна. Наред с това поддържа недопустимост на молбата по чл. 248 ГПК, поради неподаването й до приключване на устните състезания по делото, въпреки че искането за възмездяване на разноски е предявено своевременно от застрахователното дружество, както и своевременно – до приключване на устните състезания – са представени доказателства за понасянето им. Върховният касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт. За да се произнесе по частната жалба, настоящият състав прецени следното: Въззивното производство е образувано по жалба на всяка от страните. С въззивната жалба на ЗАД „ОЗК Застраховане„ АД е отправено искане за възмездяване на разноски, вкл. от платено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на страната в първа и въззивна инстанции. С писмено становище за насроченото на 26.11.2025 г. открито съдебно заседание по делото, дружеството е представило отделни договори за правна защита и съдействие, сключени с процесуалния си представител по делото, за процесуално представителство по подадената от дружеството въззивна жалба и отделно - за подаване отговор на въззивната жалба на ищците, както и доказателства за заплащането на договорените поотделно адвокатски възнаграждения от 12 780 лева с вкл. ДДС и 3 230 лева с вкл. ДДС. В откритото съдебно заседание на 26.11.2025г., съставът на Апелативен съд – Пловдив, разглеждащ делото, е докладвал постъпилото становище, вкл. представянето на списък на разноски и доказателства за извършването им към същото, които дори са приети с изрично определение на съда, макар да не е било необходимо. Процесуалният представител на ищците е участвал в съдебното заседание, но не е направил възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК, нито е протоколиран отказ на съда, да предостави на същия възможност, за запознаване със списъка на разноски на противната страна и доказателствата за тях. С решение № 363/03.12.2025г. на Апелативен съд - Пловдив, произнасяйки се по отговорността за разноски, съдът изрично е посочил, че не е сезиран с възражение на ищците по чл. 78, ал. 5 ГПК, за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено на процесуалния представител на ответника. Неправилно въззивният съд е приел, че молбата на ищците – за изменение на присъдимите в полза на ответника разноски от платено адвокатско възнаграждение, поради прекомерност на същото, по реда на чл.248 ГПК, е недопустима, поради непредставен от тях списък на собствените им разноски. Представянето на списък по чл. 80 ГПК е предвидено в изр. 2 на разпоредбата, като процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на страната, да иска изменение на решението относно възмездяването на собствените й разноски, по реда на чл. 248 ГПК. Разпоредбата на чл. 80, изр. 2 ГПК не следва да бъде прилагана буквално - във всички случаи на направено искане по чл. 248, ал. 1 ГПК, а съобразно правилата на логиката. Липсва какъвто и да било конекситет между списъка за разноски на страна по спора, с оглед целта и предназначението му - да обективира претенцията й за собствено възмездяване с оглед изхода на спора, и размера на понесените от нея разноски - и правото на същата страна да оспори присъдимите разноски на противната. Като краен резултат, обаче, настоящата частна жалба е неоснователна, тъй като е налице друго основание за оставяне без разглеждане молбата на ищците по чл. 248 ГПК, изрично противопоставено и от ответника, В практиката на ВКС по въпроса относно крайния срок, в който може да бъде отправено възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, последователно се приема, че когато поради специфики на производството насрещната страна е била препятствана да заяви становището си / напр. разноски присъдени в производство по чл. 288 ГПК, с определение за връщане на искова молба или жалба, с определение за прекратяване на делото и пр. /, възражение за прекомерност на адвокатския хонорар може да се направи с молбата по чл. 248 ГПК - в този смисъл определение № 36 по ч.гр.д. № 5936/2014г. на І г.о., вкл. цитираните в същото съдебни актове, опр. № 135 по ч.т.д. № 938/2018 г. на І т.о. на ВКС и др.. Настоящият случай, обаче, не е такъв. Искането на ответника за присъждане на разноски е направено своевременно – с въззивната им жалба, а доказателства за същите са представени до приключване на устните състезания - със становище за открито съдебно заседание, докладвано от съда. Няма изискване за представянето им с въззивната жалба, нито непредставянето на препис за ищците е препятствало упражняване на правото по чл. 78, ал. 5 ГПК, след като в откритото съдебно заседание, за което са били представени, ищците са били редовно призовани, а и е участвал техен процесуален представител. Не съществува обективна причина да не са могли да упражнят възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК, до приключване на устните състезания във въззивна инстанция. Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение