Определение № 4013 от 13.09.2024 г. на ВКС по гр. д. № 35/2024 г.

Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 2, във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК и е образувано по повод на частна жалба с вх. № 29 171/20.12.2023 година, подадена от П. Д. С., срещу определение № 3019/06.12.2023 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 8-ми състав, постановено по ч. гр. д. № 3249/2023 година. С обжалваното определение на Софийския апелативен съд е оставена без разглеждане подадената от П. Д. С. срещу определение № 12 272/17.10.2023 година на Софийски градски съд, въззивно отделение, II-А състав, постановено по гр.д. № 515/2022 година, частна жалба с вх. № 102 754/07.11.2023 година, поради недопустимостта й. В частната касационна жалба са изложени твърдения за това, че обжалваното определение е постановено в нарушение на закона и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело и до неговата необоснованост. Поискано е същото да бъде отменени като делото бъде върнато на Софийския апелативен съд за разглеждане на подадената от П. Д. С. срещу определение № 12 272/17.10.2023 година на Софийски градски съд, въззивно отделение, II-А състав, постановено по гр.д. № 515/2022 година, частна жалба с вх. № 102 754/07.11.2023 година и произнасянето по същата. П. Д. С. е бил уведомен за обжалваното определение на 20.12.2023 година, като частната му жалба е с вх. № 29 171/20.12.2023 година. Предвид на това е спазен определения от чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за упражняване на правото на обжалване. Частната жалба е подадена от заинтересована страна и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 260 и чл. 261 във връзка с чл. 275, ал. 2 от ГПК. Поради това същата е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения: Съставът на Софийския апелативен съд е посочил, че производството било образувано по частна жалба, подадена от П. Д. С. срещу определение № 12 272/17.10.2023 година на Софийски градски съд, въззивно отделение, II-А състав, постановено по гр.д. № 515/2022 година, с което било оставено без уважение искането на жалбоподателя за спиране на производството, на основание чл. 229, ал. 1, т .5 от ГПК и без уважение искането на жалбоподателя за конституиране на съветници по чл.47, ал.3 от Хартата за основните права на Европейския съюз (ХОПЕС). В частната жалба се твърдяло, че обжалваното определение било нищожно и незаконосъобразно. Жалбоподателят правел оплакване, че неправомерно първоинстанционният съд бил отхвърлил искането му за конституиране на съветници по чл. 47 от ХОПЕС при положение, че подобна практика с конституиране на съветници по чл. 47 от ХОПЕС съществувала в българския правов ред. Жалбоподателят релевирал довод, че неправомерно Софийски градски съд бил отхвърлил и искането му за спиране на производството по делото, на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК. Възразявал, че неправомерно в определението на Софийски градски съд било написано, че не подлежало на обжалване, като се позовавал на чл. 120, ал. 2 от КРБ. Допълвал, че в определението не било написано дали подлежи на обжалване, пред кой съд и в какъв срок, поради което сочел, че този порок съставлявал нарушение, съгласно чл. 254, ал. 2, т. 6 от ГПК, поради което считал, че определението било нищожно. Правел искане Софийски апелативен съд да отмени изцяло обжалваното определение. Съставът на Софийския апелативен съд като съобразявал данните по делото и обсъждал наведените доводи, намирал, че с обжалваното определение съставът на Софийски градски съд бил оставил без уважение искането на П. Д. С. за спиране на производството, на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК, както и искането за конституиране на съветници по чл. 47 от ХОПЕС. Посочено били, че определението не подлежи на обжалване. При тези данни съставът на Софийския апелативен съд намирал, че подадената пред него частна жалба е недопустима Първоинстанционното определение било валидно-постановено било от надлежен орган-съд, функциониращ в надлежен състав, постановено било в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено било в писмена форма и било подписано. На следващо място, същото било и законосъобразно. Не било налице твърдяното от жалбоподателя нарушение на чл. 254, ал.1, т. 6 ГПК. Изрично в диспозитива на определението съдът бил посочил, че същото не подлежи на обжалване. С оглед приетото нямало как да бъде изпълнено искането на жалбоподателя съдът да посочел „пред кой съд и в какъв срок“ подлежал на обжалване постановения акт. Софийският апелативен съд намирал, че обжалваното определение не подлежи на обжалване, както правилно бил посочил и първостепенният съд. Това било така, тъй като съгласно чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК на обжалване подлежали определенията, с които се преграждало по-нататъшното развитие на делото, както и определенията, за които това изрично било предвидено в закона-чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК. Не намирал приложение чл. 120, ал. 2 от КРБ. Не се касаело до административен акт. Обжалвал се акт на съд, постановен по гражданско дело и приложение намирал ГПК. Атакуваният от жалбоподателя акт и в двете му части не попадал в категорията актове по чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК. Актът на съда, с който се правела преценка за липса на временна пречка за развитие на производството, не бил посочен от законодателя като обжалваем, а по своето съдържание не бил преграждащ, дори напротив. Този акт можел да бъде преразгледан както от съда, който го бил постановил, така и в хода на въззивното обжалване на постановеното решение. Актът, с който се оставал без уважение искането за „конституиране на съветници по чл. 47 от ХОПЕС“, също не подлежал на обжалване, защото не попадал под хипотезата нито на чл. 274, ал. 1, т.1, нито на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК. Изложените в частната жалба възражения били по същество на искането за спиране, съответно по искането по чл. 47 от ХОПЕС. Преди да разгледа частната жалба по същество, въззивният съд бил длъжен да се произнесе по нейната допустимост. В конкретния случай, обаче частната жалба била недопустима, поради което въззивният състав не дължал произнасяне по нейната основателност. Затова съставът на Софийския апелативен съд приемал, че подадената частна жалба, като недопустима следвало да бъде оставена без разглеждане. С молба с вх. № 1031/18.01.2024 година П. Д. С. е направил искане за отвод на съдията Д. Д., като член на съдебния състав, като се е мотивирал с произнасянето му по други спорове, в които страна е бил жалбоподателят. Съдебният състав намира това искане за неоснователно, тъй като участието на който и да е член от съдебния състав по други производства, в които страна е бил П. Д. С., но са били с различен предмет от настоящето производство, не обуславя никое от предвидените в чл. 22, ал. 1 от ГПК основания за отвод. Настоящият състав на ІV г. о., на ГК, на ВКС, намира, че отказът да бъде спряно производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК не прегражда по-нататъшното развитие на делото, като въпросът дали са налице предпоставките за това винаги може да бъде преразгледан, включително и от въззивната инстанция. Поради това той не подлежи на обжалване по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК, а и не е налице изрична норма регламентираща такова по чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК. Това, в конкретния случай, се отнася и до отказа да бъдат конституирани съветници по реда на чл. 47 от ХОПЕС. Посочения текст е свързан с правото на ефективни средства за защита и на справедлив съдебен процес, като в § 2 от същия е предвидено, че всеки има право неговото дело да бъде гледано справедливо и публично в разумен срок от независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон, както и че всеки има възможността да бъде съветван, защитаван и представляван. Разпоредбата дава възможност и право на страната да осъществи защитата си по предявения от нея или срещу нея иск, по установения във вътрешното право на съответната страна ред за това, но не предвижда назначаването на съветници от страна на съща, а се дава възможност на страната да се консултира и/или да упълномощи адвокат или друго лице, за което законът допуска това, за защита в производството и този адвокат или лице да имат възможността да осъществят реална и ефективна защита на правата. Възможността за действия на съда е уредена в § 3 от разпоредбата, съгласно която на лицата, които не разполагат с достатъчно средства, се предоставя правна помощ, доколкото тази помощ е необходима, за да се осигури реален достъп до правосъдие. Предоставянето на правна помощ в националното право е регламентирана в чл. 94 и следващите от ГПК и в ЗПП, като произнасянето на съда в тази насока подлежи на обжалване-чл. 95, ал. 5 от ГПК. В конкретния случай обаче не се касае до искане за предоставяне на правна помощ, тъй като видно от молба с вх. № 63 469/04.07.2023 година П. Д. С. не е поискал предоставяне на правна помощ по смисъла на националното право, а е уведомил съда, при уведомителен според него режим, че конституира като свои съветници по делото пет физически лица, за които твърди, че са известни правозащитници. Такава възможност не съществува по националното право, поради което и съдът не може да допусне тези лица до участие в производството. Същевременно този отказ не води нито до временно, нито до постоянно преграждане на производството, а не е налице и изрична разпоредба, предвиждаща възможността за обжалването му. Предвид на гореизложеното обжалваното определение на Софийския апелативен съд е правилно. По силата на с чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК на обжалване подлежат онези определения и разпореждания, за които това е предвидено в изрична законова разпоредба. В случая такава не е налице за определение № 12 272/17.10.2023 година на Софийски градски съд, въззивно отделение, II-А състав, постановено по гр.д. № 515/2022 година, поради което възможността за обжалването му, а оттам и на допустимостта на подадената от П. Д. С. против него частна жалба с вх. № 102 754/07.11.2023 година не може да бъде обоснована с разпоредбата на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК. Възможността за обжалване на посоченото определение не може да бъде обоснована и с разпоредбата на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК. По силата на посочената разпоредба на обжалване ще подлежат тези определения и разпорежданията, които преграждат по-нататъшното развитие на делото. Определенията и разпорежданията, които преграждат по‑нататъшното развитие на производството са очертани най-общо в т. 5 на ТР № 1/17.07.2001 година, постановено по тълк. д. № 1/2001 година на ОСГК на ВКС. Общото при тях е, че се със същите временно се прегражда хода на производството или същото се прекратява, без да се предостави търсената с иска защита на твърдените от ищеца права. Както е посочено в ТР № 1/09.12.2013 година, постановено по тълк. д. № 1/2013 година на ОСГТК на ВКС обжалването на определенията, преграждащи разглеждането на делото, е средство за защита на правото на иск, което би се оказало неосъществимо, ако отказът на съда да предприеме действия за правна защита не би могъл да бъде преодолян. С оглед на това следва да бъде счетено, че преграждащите определения са тези, които препятстват разглеждането на спора по същество и са пречка съдът да се произнесе с решение по съществото на спора. Определение № 12 272/17.10.2023 година на Софийски градски съд, въззивно отделение, II-А състав, постановено по гр.д. № 515/2022 година не попада в тази категория. Същото не препятства разглеждането на спора и по нататъшното развитие на производството, като по силата на чл. 253 от ГПК може да бъде изменено или отменено от постановилия го съд вследствие на изменение на обстоятелствата, грешка или пропуск. Определенията по чл. 253 от ГПК не подлежат на самостоятелно обжалване, а тяхната правилност се проверява при обжалване на съдебния акт по съществото на спора. Затова подадените срещу тях частни жалби, с които се цели самостоятелен инстанционен контрол на такива определения са недопустими и не подлежат на разглеждане. С оглед на горното обжалваното определение № 3019/06.12.2023 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 8-ми състав, постановено по ч. гр. д. № 7687/2022 година трябва да бъде потвърдено. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение