Определение № 2759 от 02.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3918/2023 г.

Производството е по реда на чл.307, ал.1 ГПК. Образувано е по молба на Н. В. В. за отмяна на влязло в сила определение № 570 от 03.10.2022 г., постановено по в.гр.д. № 392/2022г. по описа на Окръжен съд Ямбол, потвърдено с определение № 511/05.12.2022 г. по в.ч.гр.д. № 445/2022 г. на Апелативен съд Б., с което е оставена без разглеждане като процесуално недопустима молба на молителката за спиране на изпълнително дело № 20228780400561 по описа на ЧСИ Х. с район на действие Окръжен съд Ямбол и е прекратено производството по делото. В молбата за отмяна се поддържа, че са налице новооткрити обстоятелства и доказателства. Ответниците по молбата – Н. Д. П. и Н. Д. П., чрез адв. М., са депозирали отговор, в които заявяват становище за недопустимост на молбата, евентуално – за неоснователност на същата. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че молбата за отмяна на влязлото в сила определение, с което в производство по реда на чл.435, ал.2 ГПК е оставена без разглеждане като процесуално недопустима молба на молителката за спиране на изпълнително дело № 20228780400561 по описа на ЧСИ Х. с район на действие Окръжен съд Ямбол и е прекратено производството по делото, е подадена от процесуално легитимирано лице – страна по делото, по което е постановено определението, чиято отмяна се иска. Молбата обаче е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, като съображенията за това са следните: Съгласно задължителните постановки на т.6 от Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. по т.д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, производството по чл.303-309 ГПК е извънинстанционно производство за контрол по отношение на неправилни съдебни решения. Извънредният характер на производството произтича от относимостта му единствено към влезлите в сила решения, както и от необходимостта за защита срещу тяхната неправилност в ограничен брой случаи, изчерпателно изброени и лимитивно въведени. Този характер на производството обуславя неговата приложимост само по отношение на определена категория съдебни актове – решения, ползващите със сила на пресъдено нещо и определения, имащи техните правни последици, каквито представляват определенията за прекратяване на делото поради отказ от иска. Като извънредно процесуално средство за съдебен контрол на неправилни решения, ползващи се със сила на пресъдено нещо, отмяната не може да се приложи по отношение на други съдебни актове, за които след изчерпване на редовния процесуален ред не съществува друг път за защита, именно поради ограничения обхват на съдебните актове, подлежащи на извънинстанционен съдебен контрол. Процесното определение, чиято отмяна се търси по реда на чл.303 и сл. ГПК с настоящата молба, не притежава горепосочените характеристики на съдебни актове, ползващи се със сила на пресъдено нещо по предмета на спора, поради което и не представлява акт, подлежащ на отмяна по реда на чл.303 ГПК. Освен това определението, чиято отмяна се иска е постановено в производството по реда на чл.435, ал.2 ГПК, а съгласно т.3 от Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. по т.д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС решенията на окръжния съд, постановени по жалба срещу действията на съдебния изпълнител, също не подлежат на отмяна по реда на глава 24 ГПК. Ето защо, молбата за отмяна като недопустима следва да се остави без разглеждане. На ответните страни следва да се присъдят своевременно поисканите и сторени от тях разноски в настоящото производство, които са в размер на 400,00 лв. - за адвокатско възнаграждение за подаване на отговор на молбата за отмяна. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение