Определение № 47 от 16.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4467/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба с вх.№ 15509 от 12.07.2022 г., подадена по пощата на 11.07.2022 г. от адвокат Н. М. Н. чрез пълномощника му адвокат Н. Х. М. срещу Разпореждане № 55 от 06.01.2022 г. на АС - София, ГК, VІІ състав, постановено по ч.гр.д.№ 4018/2020 г., с което е върната частна жалба с вх.№ 17804 от 20.07.2021 г., подадена от Н. М. Н. чрез адвокат Н. Х. М. срещу Разпореждане № 1095 от 19.04.2021 г. на АС - София, ГК, VІІ състав, постановено по ч.гр.д.№ 4018/2020 г., с което е върната частна жалба с вх.№ 145291 от 25.11.2019 г., подадена от Н. М. Н. чрез адвокат Н. Х. М.. Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, след като прецени данните по делото и обсъди наведените доводи, приема следното: Жалбоподателят Н. М. Н. е ищец в производството по гр.д.№ 1259/2008 г. по описа на СГС, І-6 състав, което първоначално е образувано като гр.д.№ 3182/2004 г. по описа на СГС, І-9 състав. В самата искова молба е посочено, че е адвокат по професия. С приложено към исковата молба пълномощно е овластил адвокат Н. Х. М. от АК – [населено място] да го представлява по делото до приключването му във всички съдебни инстанции, за което в представения Договор за правна защита и съдействие № 0009297 (л. 2 от гр.д.№ 3182/2004 г.) е договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 2 000 лева. Адвокат Н. М. е овластена и с правото да преупълномощава други адвокати за осъществяването на защитата на ищеца, като са преупълномощени адвокат Р. В. (л. 43 от гр.д.№ 3182/2004 г.), адвокат Ю. Д. (л. 114 от гр.д.№ 3182/2004 г.) и адвокат С. Б. (л. 25 от гр.д.№ 1259/2008 г.). При наличието на четирима пълномощници – адвокати, за първия от които е заплатено и адвокатско възнаграждение, с молба вх.№ 143421 от 05.11.2018 г. (л. 413 от гр.д.№ 1259/2008 г.) ищецът е заявил, че на основание чл. 95 ГПК иска да му бъде предоставена правна помощ, включително да бъде констатирано спирането на всички законоустановени и определени от съда срокове до предоставянето й. Искането е повторено и с молба вх.№ 168864 от 27.12.2018 г. (л. 417). С Определение № 403 от 08.01.2019 г. (л. 418; номерата на съдебните актове по делото са посочени в изпращаните от деловодството съобщения) искането за предоставяне на безплатна правна помощ е оставено без уважение. Срещу определението, в срока по чл. 275, ал. 1 вр.чл. 62, ал. 2 и чл. 60, ал. 6 ГПК, е постъпила частна жалба с вх.№ 22898 от 19.02.2019 г. (л. 433; подадена по пощата на 18.02.2019 г., понеделник). С протокол от 19.02.2019 г. (л. 432) служители от служба „Регистратура” на СГС са удостоверили, че пощенският плик, съдържащ частната жалба, регистрирана с вх.№ 22898 от 19.02.2019 г. (л. 433), е съдържал само 1 лист (две страници) от този документ. Предвид констатирани нередовности, с Разпореждане № 6181 от 21.02.2019 г. (л. 435) съдът е указал на жалбоподателя в 1-седмичен срок от получаване на препис от разпореждането да представи частната жалба в цялост, подписана от посочената за неин съставител адвокат Н. М., пълномощно за адвокат М. във връзка с подаването на частната жалба, както и документ за внесена по сметка на Софийски апелативен съд държавна такса в размер на 15 лева. Отправено е предупреждение, че в противен случай частната жалба ще бъде върната на основание чл. 275, ал. 2 вр. чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК. Разпореждане № 6181 от 21.02.2019 г. е връчено на Н. М. Н. чрез адвокат Н. М. на 30.03.2019 г. (л. 437). Вместо изпълнение, с молба вх.№ 46900 от 05.04.2019 г. (л. 440) Н. М. Н. е поискал продължаване на срока по чл. 63 ГПК. Срокът е продължен с Определение № 8803 от 09.04.2019 г. (л. 440) с 1 седмица, при това при по-благоприятни за ищеца условия - не считано от момента на изтичане на продължения срок (в който смисъл е разпоредбата на чл. 63, ал. 2, изр.2 ГПК и практиката по приложението й), а от момента на съобщението до ищеца за продължаването. Съобщението е връчено на 17.05.2019 г. (л. 438). Междувременно, с подадена по пощата на 10.04.2019 г. пратка, по делото е постъпило заявление вх.№ 48463 от 10.04.2019 г. от адвокат Н. М. (л. 447), в която невярно (видно от протокола на служба „Регистратура” – л. 444) е заявено, че се представя пълен комплект от частна жалба и приложенията към нея. За представената с пратката вносна бележка от 21.09.2018 г. (л. 446) – далеч преди датата на искането за предоставяне на правна помощ, респ. – преди подаването на частната жалба с вх.№ 22898 от 19.02.2019 г., с Разпореждане № 12150 от 11.04.2019 г. (л. 443) СГС е констатирал, че не съставлява изпълнение на указанията, дадени с Разпореждане № 6181 от 21.02.2019 г. Съответно – съдъд е дал последна възможност за изпълнение на указанията, дадени с Разпореждане № 6181 от 21.02.2019 г., които е и детайлизирал. Разпореждане № 12150 от 11.04.2019 г. е връчено на Н. М. Н. чрез адвокат Н. М. на 17.05.2019 г. (л. 441). Последвало е подаването на заявление вх.№ 70296 от 29.05.2019 г. от адвокат Н. М. (л. 450; изпратено по пощата на 28.05.2019 г.), което е напълно идентично по оформление и съдържание с предходното заявление вх.№ 48463 от 10.04.2019 г. и с което също (видно от протокола на служба „Регистратура” – л. 449) невярно се твърди, че се представя пълен комплект от частна жалба и приложенията към нея. Няма и описаните като приложения „банково бордеро” и договор за правна защита и съдействие с пълномощно към него. Със заявление вх.№ 68078 от 23.05.2019 г. (л. 448) ищецът е заявил искания по чл. 63 ГПК и чл. 95 ГПК. С Разпореждане № 18147 от 04.06.2019 г. (л. 452) съдът се е произнесъл по искането по чл. 63 ГПК (оставено без уважение), отбелязал е, че по искането по чл. 95 ГПК се е произнесъл с обжалваното определение и като е констатирал неизпълнение на указанията за отстраняване на нередовностите на частната жалба с вх.№ 22898 от 19.02.2019 г., за последиците от което ищецът е предупреден, е постановил връщане на тази частна жалба. Разпореждане № 18147 от 04.06.2019 г. е връчено на Н. М. Н. чрез адвокат Н. М. на 06.07.2019 г. (л. 454). В срока по чл. 275, ал. 1 ГПК по пощата е постъпила частна жалба с вх.№ 928817 от 17.07.2019 г. (л. 458) – отново на 1 лист, в непълен текст, неподписана и без документ за внесена държавна такса (видно от протокола на служба „Регистратура” – л. 456). С Разпореждане № 26900 от 23.08.2019 г. (л. 459) съдът е указал на жалбоподателя в 1-седмичен срок от получаване на препис от разпореждането да представи частната жалба в цялост, подписана от посочената за неин съставител адвокат Н. М., пълномощно за адвокат М. във връзка с подаването на частната жалба, както и документ за внесена по сметка на Софийски апелативен съд държавна такса в размер на 15 лева. Отправено е предупреждение, че в противен случай частната жалба ще бъде върната на основание чл. 275, ал. 2 вр. чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК. Разпореждане № 26900 от 23.08.2019 г. е връчено на Н. М. Н. чрез адвокат Н. М. на 14.09.2019 г. (л. 461). Вместо изпълнение ищецът е подал заявление вх.№ 114575 от 20.09.2019 г. (л. 462), което е идентично по оформление и съдържание на заявлението с вх.№ 68078 от 23.05.2019 г. (л. 448). С Разпореждане № 29924 от 26.09.2019 г. (л. 463) съдът се е произнесъл по искането по чл. 63 ГПК от заявление вх.№ 114575 от 20.09.2019 г. (оставено без уважение), отбелязал е, че по искането по чл. 95 ГПК се е произнесъл с обжалваното определение и като е констатирал неизпълнение на указанията за отстраняване на нередовностите на частната жалба с вх.№ 928817 от 17.07.2019 г., за последиците от което ищецът е предупреден, е постановил връщане и на тази частна жалба. Процесуалното поведение на ищеца Н. М. Н. и процесуалния му представител адвокат Н. М. следва същия алгоритъм и във връзка с подадената срещу Разпореждане № 29924 от 26.09.2019 г. частна жалба с вх.№ 145291 от 25.11.2019 г. с тази разлика, че се е наложило изпращаните от съда съобщения да бъдат връчвани по реда на чл. 51, ал. 2 ГПК (съобразно редакцията на нормата до изменението й с ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2022 г.), тъй като, макар посоченият по делото адрес да е такъв на адвокатска кантора, на място връчителите не са намирали лице, на което да се извърши връчването. Като е съобразил, че във връзка с подаденото искане по чл. 95 ГПК от 05.11.2018 г., обжалването на отказа за предоставяне на правна помощ и на двете разпореждания за връщане на частни жалби при системно неизпълнение на указанията на съда за отстраняване на нередовностите на частните жалби, разглеждането на гр.д.№ 1259/2008 г. се явява блокирано в течение на повече от година и 11 месеца по причина процесуалното поведение на ищеца, с протоколно определение от о.с.з. 24.11.2020 г. СГС, І-6 състав е разпоредил частната жалба с вх.№ 145291 от 25.11.2019 г., макар и с неотстранени нередовности следва да бъде изпратена на САС по компетентност, включително и с оглед преценката за злоупотреба с право на жалба. По така изпратената частна жалба с вх.№ 145291 от 25.11.2019 г. е образувано в.ч.гр.д.№ 4018/2020 г. по описа на САС, ГК, VІІ състав. Изпълнявайки задълженията си по чл. 275, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 262, ал. 1 ГПК, съдията-докладчик по в.ч.гр.д.№ 4018/2020 г. е постановил Разпореждане № 1362 от 10.12.2020 г. (л. 5 от в.ч.гр.д.) с указания да се представят частната жалба в цялост и подписана от пълномощника адвокат Н. М., както и документ за внесена по сметка на САС държавна такса в размер на 15 лв. За указанията е изпратено съобщение на посочения по делото адрес на кантората на адвокат М. в [населено място], [улица] (л. 17 от в.ч.гр.д.). Съобщението не е връчено по причина, че не е намерен адресата. Съдът е разпоредил извършването на адресна справка, респ. – изпращането на съобщения на посочените в нея адреси (л. 19). Такива са изпратени (л. 21 – на настоящия адрес на ищеца в [населено място], [улица] л. 23 – на постоянния адрес на ищеца в [населено място],[жк], [жилищен адрес]), но адресатът не е открит независимо от удостоверените неколкократни посещения от всеки от връчителите. Това е дало основание на съдията-докладчик по в.ч.гр.д.№ 4018/2020 г. да приеме, че редовно връчено е съобщението, изпратено на адреса в [населено място], [улица] (оформено като върнато по делото на 19.02.2021 г.) и при констатацията, че нередовностите, констатирани с Разпореждане № 1362 от 10.12.2020 г., не са отстранени, с Разпореждане № 1095 от 19.04.2021 г. е постановил връщане на частната жалба с вх.№ 145291 от 25.11.2019 г. След връщането в цялост на първото съобщение (л. 26 от в.ч.гр.д.), на 10.07.2021 г. адвокат Н. М. е приела съобщенията от 15.06.2021 г. за Разпореждането № 1095 от 19.04.2021 г. на САС, VІІ състав (л. 28 и 29). Последвало е подаването на частна жалба с вх.№ 17804 от 20.07.2021 г. (л. 44 от в.ч.гр.д.), подадена по пощата на 19.07.2021 г. и насочена срещу Разпореждане № 1095 от 19.04.2021 г. Отново пратката съдържа само 1 лист, на който е разположена титулната част на частната жалба – без заявено искане, без подпис на подателя и без документ за внесена държавна такса по сметка на адресата (в този случай – ВКС). Констатирайки нередовност на частната жалба, съдията-докладчик по в.ч.гр.д.№ 4018/2020 г. е постановил разпореждане по чл. 262, ал. 1 ГПК с дата 23.07.2021 г., съгласно което е изискано представянето на частната жалба в цялост (л. 44). Съобщението е връчено на 17.12.2021 г. от адвокат Н. М., която е подала заявление вх.№ 23663 от 30.12.2021 г. (л. 42), с което твърди, че представя пълен комплект от надлежно подписана частна жалба с вх.№ 17804 от 20.07.2021 г. Такъв комплект не се съдържа в кориците на в.ч.гр.д.№ 4018/2020 г. Констатацията в този смисъл е обосновала извода за липса на изпълнение на указанията, дадени с разпореждането от 23.07.2021 г., предвид което с Разпореждане № 55 от 06.01.2022 г. САС е върнал частната жалба с вх.№ 17804 от 20.07.2021 г. Разпореждане № 55 от 06.01.2022 г. на САС е съобщено на Н. М. Н. чрез адвокат Н. М. на 02.07.2022 г. Последвало е подаването на частната жалба с вх.№ 15509 от 12.07.2022 г. (изпратена по пощата на 11.07.2022 г.), въз основа на която е образувано настоящото частно гражданско дело. И този сезиращ документ е разположен върху 1 лист (2 страници) при отсъствие на подпис на подателя. Посочено е от кого изхожда – адвокат Н. М. в качеството й на повереник на Н. М. Н., както и акта, който се обжалва - Разпореждане № 55 от 06.01.2022 г. по в.ч.гр.д.№ 4018/2020 г. на САС. Администрирайки частната жалба с вх.№ 15509 от 12.07.2022 г. САС е указал представянето й в цялост (Разпореждане от 18.07.2022 г.), но противно на посоченото в заявление № 24963 от 22.11.2022 г. (л. 6 от настоящото дело), подадено от адвокат Н. М. по пощата на 21.11.2022 г., „пълен комплект от надлежно подписана частна жалба, предявена на 11.07.2022 г., заедно с приложенията към нея и регистрирана с вх.№ 15509 с регистърна дата 12.07.2022 г.” отсъства. С разпореждане от 23.11.2022 г. САС е изпратил делото на ВКС. Така установените по делото факти мотивират състава на ВКС да приеме следното: Частната жалба с вх.№ 15509 от 12.07.2022 г. (изпратена по пощата на 11.07.2022 г.) е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. Като подател на същата е посочено лице – адвокат Н. М., разполагаща с представителна власт (по силата на пълномощното от л. 2 от гр.д.№ 3182/2004 г. на СГС, І г.о.) по отношение на ищеца Н. М. Н., който пък от своя страна разполага с интерес да обжалва Разпореждане № 55 от 06.01.2022 г. по в.ч.гр.д.№ 4018/2020 г. на САС, VІІ състав. Наред с изводите за спазен срок и легитимация на жалбоподателя, ВКС констатира, че частната жалба с вх.№ 15509 от 12.07.2022 г. е нередовна, доколкото не отговаря на изискванията по чл. 275, ал. 2 вр. чл. 260, т. 4 и т. 7 ГПК (не е заявено в какво се състои искането и не е подписана) и чл. 261, т. 4 ГПК (не е внесена държавната такса). Независимо от това настоящият състав на ВКС приема да разгледа частната жалба по същество, мотивиран от следното: Изложените съдържание и хронология на описаните по-горе процесуални действия недвусмислено сочи на поведение на ищцовата страна, което не може да бъде прието за съвместимо с изискванията на чл. 3 ГПК. Налице е системност, изразяваща се в подаването на сезиращи документи в незавършен вид - разположени на по 2 страници, които обективират титулна част на частни жалби и част от изложение по чл. 275, ал. 2 вр.чл. 260, т. 3 ГПК, без заявено искане по чл. 260, т. 4 ГПК, без подпис на подател по чл. 260, т. 7 и без приложен документ за внесена държавна такса. Независимо от последователните усилия на съдиите-докладчици по гр.д.№ 1259/2008 г. по описа на СГС, І-6 състав и по в.ч.гр.д.№ 4018/2020 г. по описа на САС, VІІ състав, непреодолимо е останало нежеланието на ищцовата страна (жалбоподател в производствата по глава ХХІ от ГПК) да съобрази процесуалното си поведение с изискванията на закона, по приложението на който са давани конкретни указания по реда на чл. 275, ал. 2 вр.чл. 262, ал. 1 ГПК. Няма данни по делото, които да създават у настоящия състав обосновано очакване, че даването на указания от страна на ВКС по реда на чл. 275, ал. 2 вр.чл. 262, ал. 1 ГПК за отстраняването на нередовностите на частната жалба с вх.№ 15509 от 12.07.2022 г. наистина ще доведе до съобразяването на тази частна жалба с изискванията на чл. 260, т. 4 и т. 7 ГПК и чл. 261, т. 4 ГПК, доколкото дадените от САС указания с Разпореждането от 18.07.2022 г. (при това по-ограничени по обхват в сравнение с понастоящем констатираните недостатъци на частната жалба) са останали неизпълнени. На този етап единственият предвидим резултат би бил връщането на петата поред подадена от ищеца частна жалба с неминуемото обжалване и на този акт, което от своя страна ще доведе до продължаването на периода на забавяне в разглеждането на първоинстанционното гражданско дело, чието начало е поставено с подадената молба по чл. 95 ГПК от лице, разполагащо с юридическа правоспособност, а също и с четирима адвокати, упълномощени като негови процесуални представители, на първия от които е удостоверено, че е заплатен адвокатски хонорар. Независимо от нередовността на частната жалба с вх.№ 15509 от 12.07.2022 г., ВКС констатира, че тя е насочена срещу съдебен акт по отношение на който не се констатират нито нищожност, нито недопустимост (в която връзка са оплакванията на л. 3 от настоящото дело), нито пък неправилност. Обжалваното Разпореждане № 55 от 06.01.2022 г. по в.ч.гр.д.№ 4018/2020 г. на САС, VІІ състав е постановено от надлежен орган в надлежен състав (при съобразяване на разясненията, дадени с т. 10 от ТР № 1 от 9.12.2013 г. по тълк.д.№ 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК), в рамките на правораздавателната власт на съда; съставено е в писмена форма и е подписано от овластения да го постанови съдия; волята на съда е ясна и е в съответствие с разпоредбата на чл. 275, ал. 2 вр.чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК. Противно на оплакването в абзац първи от изложението по чл. 260, т. 3 ГПК, не е допуснато процесуално нарушение чрез постановяването на разпореждането, без да бъде изслушан ищеца. Разпоредбата на чл. 278, ал. 1, изр. 1 ГПК въвежда като правило разглеждането на частните жалби в закрито заседание, без участието на страните, а за постановяването на разпореждания по администрирането на жалби и частни жалби процесуалният закон изобщо не регламентира възможност постановяването им да става след изслушване на страните. Ето защо обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено, с което в сила влиза не само то, но и всички постановени преди него разпореждания за връщане на частни жалби, а именно: Разпореждане № 1095 от 19.04.2021 г. на САС, VІІ състав за връщането на частната жалба с вх.№ 145291 от 25.11.2019 г., Разпореждане № 29924 от 26.09.2019 г. на СГС, І-6 състав за връщането на частната жалба с вх.№ 928817 от 17.07.2019 г., Разпореждане № 18147 от 04.06.2019 г. на СГС, І-6 състав за връщане на частната жалба с вх.№ 22898 от 19.02.2019 г. Това има като крайна последица влизането в сила и на Определение № 403 от 08.01.2019 г. на СГС, І-6 състав, с което е оставено без уважение искането за предоставяне на безплатна правна помощ на ищеца Н. М. Н.. По изложените съображения, състав на Върховния касационен съд, Второ отделение на Гражданска колегия