Определение № 7092 от 24.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6279/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на В. В. И., чрез адв. Г. Каров като процесуален представител, срещу определение № 1112 от 14.05.2026 г., постановено по адм. дело № 230/2026 г. описа на Административен съд – Добрич. Изложени са доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърденията са, че в случая е формиран мълчалив отказ на административен орган по предявеното от жалбоподателката искане за спиране на административното производство за одобряване на ПУП на основанието по чл.54, ал.1, т.5 АПК, който е годен предмет на съдебно оспорване и е незаконосъобразен с оглед доказателствата за преюдициалния срок за границите на засегнатите от плана имоти. Иска се отмяна на обжалваното определение и връщане на преписката на органа за ново произнасяне по искането или за постановяване на определение за спиране на административното производство. Претендират се разноски и се оспорва размера на присъденото в полза на община Балчик юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - кметът на община Балчик, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на жалбата. Иска присъждане на разноски. Върховният административен съд, второ отделение, намира частната жалба за допустима като подадена от надлежна страна срещу съдебен акт от категорията по чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното определение административният съд е оставил без разглеждане жалбата на В. В. И. срещу мълчалив отказ на кмета на община Балчик по нейно искане с вх. № УТ-2002-16-021/ 25.02.2026г. за спиране на основание чл.54, ал.1, т.5 АПК, на административното производство, образувано по заявление № УТ-2002-16/25.07.2025 г. на трето лице, както и жалбата на В. В. И. относно искането за спиране на същото административно производство и на издадената заповед № 1233/10.10.2025 г. на кмета на община Балчик, като е прекратил производството по делото. С постановеното определение, съдът е осъдил жалбоподателката да заплати на Община Балчик сумата 102,26 евро, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение. За да постанови този резултат, съдът е приел предявената жалба за недопустима на основанието по чл.159, т.1 АПК. Според формираните изводи, оспорването на мълчаливия отказ на кмета на община Балчик по искането на жалбоподателката за спиране на административното производство, образувано по заявление № УТ-2002-16/25.07.2025 г. на М. Н. Д. за разрешаване изработването на ПУП – ПЗ, е лишено от предмет, тъй като към момента на предявяването му, административното производство е приключило с издаването на заповед № 1233/10.10.2025 г., а и отказът на административния орган (изричен или мълчалив) за спиране на административно производство по реда и на основанията по чл. 54 АПК не представлява акт, подлежащ на съдебно оспорване. По отношение на искането за спиране на издадената заповед № 1233/10.10.2025 г. на кмета на община Балчик, съдът е обосновал недопустимостта му с отсъствието на оспорване на самата заповед в съответствие с изискването на чл.166, ал.1 АПК, като допълнително е посочил, че същата не съдържа и разпореждане за предварително изпълнение по чл.60, ал.1 АПК, което да подлежи на самостоятелно оспорване. Обжалваното определение е правилно. Обоснован от доказателствата и законосъобразен е решаващият извод на административния съд за недопустимост на жалбата срещу мълчаливия отказ на кмета на община Балчик по искането на жалбоподателката за спиране на административното производство, образувано по заявление № УТ-2002-16/25.07.2025 г., поради отсъствие на годен предмет на съдебно оспорване в хипотезата на чл.159, т.1 АПК. По делото е безспорно, че към датата на предявяване на искането, административното производство е приключило с издадената заповед № 1233/10.10.2025 г. на кмета на община Балчик, с която е разрешено изработването на ПУП-ПЗ за имота на заявителя М. Н. Д.. При горните обстоятелства – отсъствие на висящо административно производство, искането за спиране е лишено от предмет - за органа не е възникнало задължение за произнасяне. От друга страна, с разпоредбата на чл. 54, ал. 5 АПК изрично е предвидена обжалваемост само на актовете за спиране на административното производство по реда на глава десета, раздел IV от АПК. По аргумент за противното, отказът за спирането му не подлежи на самостоятелен съдебен контрол, както правилно е приел първоинстанционният съд. Проверка за наличието на преюдициално правоотношение, имащо значение за административното производство, касаещо основанието по чл. 54, ал. 1, т. 5 АПК, може да бъде преценявано при обжалване на крайния акт, с който същото приключва. С оглед на горните мотиви, доводите на жалбоподателката за ненадлежно съобщаване на издадената заповед и на писмото – отговор на органа по предходно нейно искане за спиране, са неотносими към предмета на делото и не следва да се обсъждат. Касационната инстанция не дължи преценка и на изложените твърдения, че искането за спиране е по отношение на втората фаза от административното производство, образувано по заявлението на М. Н. Д., а именно за одобряване на изработения проект за ПУП-ПЗ. Същите се правят за първи път в частната жалба, а и не съответстват на съдържанието на искането от 25.02.2026 г., във връзка с което се счита, че е формиран процесния мълчалив отказ. Правилно е оспореното определение и в прекратителната му част относно искането за спиране на административно производство и на издадената заповед № 1233/10.10.2025 г. на кмета на община Балчик. Както обосновано е приел съдът, на спиране подлежи висящо административно производство, каквото не е процесното, а и правомощието за това е на компетентния административен орган. По арг. от чл.166, ал.1 АПК, за да бъде спряно изпълнението на заповедта, е необходимо същата да бъде оспорена, а в случая такива твърдения и доказателства липсват. Подадената до административния съд жалба съдържа единствено искане за спиране на изпълнението, което не е съединено с оспорване и на самата заповед. Само на това основание искането е недопустимо. Дори обаче същото да е съединено с оспорване и на административния акт, и тогава би било лишено от предмет, т. е. отново недопустимо, тъй като жалбата против заповед за изработване на ПУП би имала суспензивен ефект. Следва да се посочи, че в случая не е издадено и разпореждане по чл. 60, ал. 1 АПК, което може да се обжалва самостоятелно. Предвид изложеното, изводът на първоинстанционния съд за недопустимост на жалбата е законосъобразен, което обуславя и прекратяване на производството по делото. Обжалваното определение като правилно в тази част следва да бъде оставено в сила. Основателна е частната жалба срещу оспорения съдебен акт в частта за разноските. С процесното определение, съдът е осъдил жалбоподателката да заплати на Община Балчик разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 102,26 евро, т.е. равностойността в евро на сумата 200,00 лв., колкото е минималният размер на възнаграждението по чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ /Наредбата/. Приложима в случая обаче е разпоредбата на чл. 25а, ал.3 от цитираната Наредба, тъй като делото е разгледано в закрито заседание и участието на процесуалния представител на органа се състои в представяне на становище – възражение по предявената жалба, т.е. без явяване в съдебно заседание. При горните обстоятелства, предвиденото с чл.25а, ал.3 от Наредбата, минимално възнаграждение е в размер от 80,00 лв., равняващи се на 40,90 евро. Определението в частта за разноските е неправилно и следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което в полза на община Балчик се присъдят разноски за първоинстанционното производство в размер на 40,90 евро, платими от жалбоподателката. Предвид изхода по настоящото дело, оспорващата няма право на разноски, но същата дължи на ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение в посочения по-горе размер от 40,90 евро. По изложените съображения, Върховният административен съд, Второ отделение,